10-те най-известни съкровища, откривани в България
Съкровищата – тези неповторими скъпи и редки предмети, които нормално са направени от злато, сребро или скъпоценни камъни, нееднократно са ставали главен сюжет на филми и книги.
Не са малко и хората, посветили целия си живот в търсене на именити, несметни благосъстояния, заровени подземен. Обикновено обаче скъпите находки се откриват при археологически разкопки, несъмнено, историята познава и доста случаи, при които благосъстоянията са откривани по чиста случайност.
Стойността на всяко едно богатство се дефинира от разнообразни фактори като историческата и културната му оценка, както и материалите, от които е формирано.
Днес ще ви представим най-известни съкровища, откривани в България. Те са извънредно известни освен у нас, само че носят славата на страната ни като антично място с богато културно-историческо минало навсякъде по света.
10. Варненско богатство
През 1972 година при прокопаване на канал наоколо до Варненското пристанище на повърхност от към 7500 кв.м. са разкрити 294 гроба от енеолита, някои от които се оказват от извънредно значение за българската археология.
Сред многото гробове се отличават няколко с обилие от златни предмети – повече от 3000 накита и декорации от чисто злато с общо тегло над 6,5 кг. Находката се обрисува като най-богатият некропол в Европа от този интервал. Датиран е в края на V – началото на IV в. прочие Хр.
Смята се, че находките от „ Варненското злато “ е най-старото софтуерно обработено злато в Европа и света, причислявано към така наречен Култура Варна (4400 – 4100 година прочие Хр.).
Златните предмети от Варненското богатство са най-старото обработено злато в целия свят. Съкровището е изложено в залите на Археологическия Музей на морската ни столица.
9. Вълчитрънското богатство
Открито е през 1924 година в лозе край плевенското село Вълчитрън. Най-голямото тракийско златно богатство, откривано на територията на България.
Състои се от 13 съда, седем от които имат формата на похлупаци с разнообразни диаметри и удължени дръжки в средата, както и няколко дълбоки чаши. Общото му тегло е 12,5 кг.
Съкровището е датирано към края на бронзовата ера – XVI-XII в. пр.н.е. Предполага се, че съдовете са били употребявали за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе-жреци. Съкровището се съхранява в Археологическия музей в София, а негово копие – в Регионалния исторически музей в Плевен.
8. Луковитско богатство
Съкровището е изровено инцидентно в региона на Луковит от локален орач през 1953 година. Състои се от 15 сребърни съда – шест чаши, пет фиали и четири кани. Включва и три непълни гарнитури от конски амуниции – дребни правоъгълни и триъгълни плочки с изображения на лъвски и човешки глави, както и на сфинксове, три юзди и три стоманени топки.
Съдовете са украсени с палмови листа, лотосов цвят, бадемови плодове. Луковитското богатство е датирано от третата четвърт на IV в.пр.н.е. Съхранява се в Регионалния историческия музей в Ловеч.
7. Съкровището от Хотница
Съкровището от Хотница се състои от 44 златни предмета, датирани към каменно-медната ера, открити при изследването на едноименната селищна могила през 1956 и 1957 година.
По време на разкопките са открити 4 кръгли пластини, предопределени за окачане, както и голям брой златни халки и една златна серпантина. Тя е и най-тежкият от групата – 44 грама.
През 2000 година разкопките на селищната могила са възобновени. През идващите няколко сезона са открити още 5 златни предмета: 3 кръгли идола и две спирали. Едната от тях, датирана към началните стадии на късния халколит, може да се счита за един от най-ранните златни предмети в международен мащаб.
6. Дъбенско богатство
Съкровището е намерено относително скоро – през лятото на 2004 година при разкопки в землището на село Дъбене.
До археологическото изследване се стига, откакто двама археолози от Националния исторически музей срещат локална жена, носеща изтънчено направена златна огърлица, открита от брачна половинка ѝ, до момента в който орял нивите си. Съпрузите даже не подозирали за неповторимия генезис на украшението, въпреки всичко те оказали подпомагане на археолозите за местоположението на находката.
В следствие са открити 21 000 златни детайла, като най-значим измежду тях е златно-платинен кинжал, който приключва не с изострен връх, а със заточена равна част.
Съкровището е датирано към 2500-2000 година прочие Хр. Археолозите към момента не са единни в мнението си за произхода му – тракийски или прото-тракийски. То е изложено в Националния исторически музей.
5. Съкровището от Над Сент Миклош
Находката от златни предмети е открита през 1799 година край град Над Сен Миклош (Голям Свети Никола) в Банат на територията на днешна Румъния. Намерено е инцидентно от служащ на двамата братя преселници от България Христо и Кирил Накови. По-късно харизано от тях на император Йосиф II, за което получават благородническа купа на името на града.
Точно копие на съкровището има в Националния исторически музей в София. Съкровището е изложено във Виенския музей на историята на изкуството, анотирано като прабългарско и отнесено към IХ век. Състои се от 23 златни съда – кани за вино, ритони, купи, с общо тегло към 10 кг.
4. Перешчепинското богатство
Съкровището от Мала Перешчепина е намерено през 1912 година от десетгодишно пастирче покрай река Ворскла край селото, намиращо се до Полтава, в днешна Украйна. Откритото богатство е датирано към средата на VII век до началото на VIII и е извънредно богато – повече от 800 златни (25 кг) и сребърни (50 кг) предмети.
Сред тях са сервиз със златни чаши, златни и сребърни съдове за бита, огърлица, ритон, 230 златни слитъка, 70 византийски монети. Най-голямата мистерия се оказват златните пръстени, с монограми на гръцки език.
Чак през 1982 година немският академик Йохан Вернер съумява да дешифрира текста върху тях. Така той схваща, че два от тях принадлежат на хан Кубрат. Текстовете върху тях гласят: „ на Кубрат ” и „ на патриция Кубрат ”. Третият пръстен е на вуйчото на Кубрат – Органа.
Така по неоспорим метод се потвърждава, че съкровището е българско и принадлежи на български държател. През 1990 година българо-съветска научна експедиция излиза със заключението, че находката до Мала Перешчепина е гробът на хан Кубрат, а не на хазарски водач. Днес съкровището се съхранява в Ермитажа в Санкт Петербург.
3. Преславско богатство
Открито инцидентно през 1978 година, при аграрни работи, Преславското богатство и до през днешния ден е една от най-богатите и блестящи находки от българското Средновековие. То включва най-вече златни украшения с висока художествена стойност, направени в разнообразни техники. Допълват го златни и позлатени приложения и копчета, сребърни лъжици, обкови от рог и петнадесет византийски сребърни монети.
Наличието на монети от византийските императори Константин VІІ и Роман II (945-959 г.), дават съображение съкровището да се отнесе след средата на Х век и да се свърже с опустошаването на Преслав от Киевския княз Светослав през 969 година и завладяването на града от византийския император Йоан Цимисхи през 971 година.
2. Рогозенско богатство
Тракийското сребърно богатство е намерено при започване на 1986 година във врачанското село Рогозен. Това е най-голямото по своите размери богатство, откривано на територията на България.
Състои се от 108 фиали, 54 канички и 3 чаши от сребро с висока проба, някои от които позлатени. Поради разликите в стила и направата на съдовете, се смята, че са създадени по друго време и разнообразни места, което прави датировката на съкровището относително необятна: от края на VI до първата половина на IV век пр.н.е.
Предполага се, че съкровището е било владеене на локален тракийски владетелски жанр. То е намерено на две елементи. Първата част, която се състои от 65 предмета, е открита инцидентно през 1985 година от локалния гражданин Иван Димитров, до момента в който прекопавал градината си.
По-късно екип археолози откриват на същото място и останалите 100 предмета. Съкровището тежи повече от 20 кг. Голямата част от Рогозенското богатство се съхранява в Регионалния исторически музей във Враца, а 15 съда се намират в Националния исторически музей в София. Рогозенското богатство е оповестено за находката на века.
1. Панагюрското богатство
8 декември 1949 година. В непосредственост до Панагюрище, тримата братя Павел, Петко и Михаил копаят глина за локалната керемидена фабрика, където работят. Там те се натъкват на извънредно хубав златен сервиз с богата декорация и орнаментика.
Почистват съкровището и го предават на страната. Изследванията откриват, че златното богатство датира от края на IV или началото на III в. прочие Хр. Култовият сервиз с тегло 6 кг и 164 гр се състои от 9 съда: фиала, амфора и ритони. Използвал се е или за пиршества, или за религиозни тайнства и ритуали, свързани с тракийската митология.
Четири от ритоните са завършени като глави или като предната част от телата на животни – овен, козел, елен. Три от съдовете са канички, завършени като глава на Амазонка. И до през днешния ден остава отворен въпросът кой е бил притежателят на панагюрското богатство и дали е допустимо това да е бил някой от Одриските царе.
