Съжаление, най-големият риск при въвеждането на еврото не идва от

„ Съжаление, най-големият риск при въвеждането на еврото не идва от самото евро, а от икономическата политика на българското държавно управление. “ Това сподели евродепутатът Никола Минчев в предаването „ Денят на Дарик “ от специфичното ни студио в Страсбург, където разяснява идното влизане на България в еврозоната, върховенството на закона у нас, превъоръжаването на Европа, проекта за мир в Украйна на Доналд Тръмп и концепцията за ограничение на достъпа на деца до обществените мрежи.

Минчев акцентира, че чисто механически преходът от лев към евро не би трябвало да сътвори огромни разтърсвания, тъй като подготовката е дългогодишна, а курсът е закрепен от дълго време:

„ Самият преход от лев към евро, в случай че ние от много години се приготвяме за този преход, в случай че сме с закрепен курс към еврото, не е от подобен темперамент, че да докара до някакви съществени разтърсвания. “

Проблемът съгласно него е различен:

„ Това, което щеше да бъде хубаво българското държавно управление да направи, е да вдъхне доверие и у жителите, и у бизнеса, че този преход ще мине оптимално леко.
Но заради икономическата политика, която виждаме изразена и в бюджетната процедура, със основаване на предпоставки за доста съществено харчене и сериозна инфлация, оттова виждам аз огромните опасности. “

Той предизвести, че още с влизането в еврозоната България може да се озове в процедура по свръхдефицит:

„ Поради вътрешни проблеми ние можем да влезем в процедура по свръхдефицит още със самото влизане в еврозоната. И в последна сметка хората може да обвинят за това въвеждането на еврото, без самото въвеждане да е действителният проблем. “

Минчев е смутен и от това, че инфлацията и цените ще бъдат употребявани политически:

„ Имам боязън от повишаването, само че той е подбуден от дейностите и икономическата политика на българското държавно управление, не от самия преход към еврото.

Това може да сътвори предпоставки избрани политически сили – Възраждане, президентът също по този начин – да употребяват това като разказ против въвеждането на еврото. “

Той дефинира като изцяло законосъобразно блокирането на референдума за еврото:

„ Несъстоялият се референдум за въвеждане на еврото изрично опонира на Конституцията и на закона. Съвсем обикновено и законово е да няма подобен референдум. Но тематиката може да бъде още веднъж употребена по популистки метод. “

Никола Минчев беше безапелационен, че неналичието на правова страна може да обезсмисли част от предстоящите изгоди от еврозоната и да тежи върху цялото развиване на страната:

„ Липсата на правова страна постоянно носи проблеми от най-различно естество – от всекидневието, от това, че неналичието на достъп до независимо правораздаване е проблем за всеки един от нас, до огромните вложители, които желаят да създадат съществени, дълготрайни вложения и разчитат на безпристрастни институции. “

Той даде образец със случая с кмета на Варна Благомир Котсев:

„ Имаме демократично определен кмет и същият този кмет бива държан в ареста, съгласно мен без предпоставките в закона да са налице. Това може даже да се опита да обезсмисли вота на жителите. “

Минчев разказа по какъв начин Европа гледа на сходни случаи:

„ Това, че един кмет на опозицията е държан в ареста дълго време, е лакмус за положението на демокрацията у нас, който Европа разпознава. Прави усещане, че правоохранителните органи у нас са концентрирали работната си стратегия напълно върху представители на опозицията.
Когато всички проблеми са съсредоточени върху опозицията, явно става въпрос за политическо гонене. “

Той акцентира, че това е проблем освен на България, а на Европейски Съюз като цяло:

„ Всеки проблем, засягащ демокрацията и върховенството на закона в една страна членка, е проблем на цяла Европа. “

По думите му групата „ Обнови Европа “ (Renew Europe) работи интензивно по тематиката:

„ Иницирахме спор в Европейския парламент. Призовахме Европейската комисия да обърне съществено внимание към България. Трябва да се извърши поръчката на Урсула фон дер Лайен, че парите, които дава Европейски Съюз, би трябвало да са обвързани със спазването на правилото на правовата страна. “

Минчев разгласи и идна задача на Renew Europe в България:

„ Нашата група реши да изпрати лична задача до България, тъй като не можем да съберем болшинство за институционална такава.
Мисията ще се срещне с гражданския бранш и с управляващите, по-късно ще създаде сериозен отчет, който ще бъде показан на Европейската комисия и на комисаря по народна власт и господство на правото Дидие Рейндерс (в текста е казано Майкъл Маграт, само че постът е този). Целта е да се обърне доста съществено внимание на проблема. “

По тематиката за европейската отбранителна промишленост Минчев изясни, че програмата предхожда Тръмп и войната, само че през днешния ден придобива нов смисъл:

„ Това е законодателно предложение, което цели да адресира казуса, че отбранителният пазар в Европа е ужасно фрагментиран. В сферата на защитата няма работещ общ пазар, всичко е национално и без заварка сред страните членки. “

Той подсети, че Европа не може повече да разчита автоматизирано на Съединени американски щати:

„ Имаме отслабен ангажимент на Съединените щати към защитата на Европа. Виждаме и с последния проект на Доналд Тръмп за преустановяване на войната, че сигурността на Европа въобще не е негов приоритет.
Затова за Европа не остава нищо друго, с изключение на да вземе в свои ръце тази тематика. “

В по-дългосрочен проект това може да има позитивен резултат:

„ Ако това бъде изпълнено съответно, може да има доста удобен резултат – ще значи, че сме си взели сигурността напълно в свои ръце и няма да сме податливи на промени при наши съдружници. “

За мирния проект на Доналд Тръмп за Украйна Минчев беше доста сериозен:

„ Оценявам го като подобен, който отразява позицията на Русия и не отразява по никакъв метод позицията на Украйна, а и на Европа. Той не просто е писан в съгласуваност сред Русия и Щатите, напряко наподобява като писан на съветски. “

Той направи паралел с историята на Европа:

„ Европа има доста дълга и мъчителна история на войни. Урокът е, че с цел да има дълготраен мир, би трябвало да има някаква правдивост. Версайският контракт е прочут като една от сериозните аргументи да се стигне до Втората международна война.
Един неправдив диктат, натрапен от спечелилите, води до реваншизъм и нова война. “

Пренесен към днешна Украйна, този урок значи:

„ Не може да има какъвто и да е мир, писан едностранно в интерес на нападателната страна. Агресорът би трябвало да понесе последици за дейностите си.
Всяко нещо, което визира независимостта, суверенитета на Украйна и опцията ѝ сама да дефинира бъдещето си, е алена линия. “

Той обърна внимание и на една от точките в проекта на Тръмп:

„ Как може Украйна да се съгласи да понижи въоръжените си сили, в случай че точно те ѝ разрешиха да се резервира като самостоятелна страна?
Украйна има мъчителен опит с външни гаранции на хартия. Това, което я избави, беше личната ѝ войска. “

Минчев счита, че Европа би трябвало да упорства за „ обективен мир “, а не просто за бърз:

„ Може би Тръмп търси бърз и елементарен излаз, с цел да каже след това ‘аз донесох мир в Украйна’. Но средносрочно и дълготрайно за Европа и Украйна това не би било потребно. “

В края на изявлението Никола Минчев разяснява и концепцията за възбрана деца под 16 години да употребяват обществени мрежи:

„ Не поддържам такава възбрана. Една от точките в отчета за отбрана на децата онлайн е точно това – възбрана за деца под 16 години, а сред 13 и 16 – единствено с позволение на родител.
Не считам, че това е дейно решение на казуса с несъразмерната приложимост, с логаритмите, със наличието. “

Той зададе и чисто практични въпроси:

„ Как се дава това позволение? В каква форма? Ще би трябвало ли да сканирам акта за раждане и персоналната си карта, с цел да потвърдя, че съм родител?
Това трансферира отговорността напълно върху родителите, което също не считам за вярно. “

Според него фокусът би трябвало да е различен:

„ Акцентът би трябвало да е върху логаритмите, наличието, което таргетира подрастващите, и върху това да накараме платформите да имат надзор върху наличието, а не да прехвърляме цялата отговорност върху родителите и да вкарваме бланкетни забрани. “

Минчев настоя, че е значима културата на сериозно мислене, а освен регулациите:

„ Не имам вяра, че на 16 години и един ден децата внезапно получават задоволително сдържаност към наличието. Това изисква поредни старания от родителите – да демонстрират рисковете, да построяват чувство, че не всичко онлайн е правдиво и безвредно. “

Евродепутатът обаче категорично акцентира, че платформите носят отговорност, изключително когато става дума за наличие, обвързвано с рискови държания:

„ Не може обществените мрежи да имат каквото и да е наличие и да нямат никаква отговорност. Има случаи в Европа, в които подрастващи са лишили живота си поради достъп до наличие, което ги е навело към сходни мисли.

Трябва да има отговорност на платформите за наличието. Европа има съответно законодателство – време е да го ползва по-ефективно, а не да основава нови ограничавания. “