Сахара – това е най-голямата пустиня на Земята, с площ

Сахара – това е най-голямата пустиня на Земята, с повърхност от към 9 065 000 km² – малко по-малка от площта на Съединените американски щати. „ Сахара “ е арабска транскрипция на туарегската дума „ тунер “, което значи пустиня.
Досега учените спорят за това какво може да е предизвикало сушата тук. В Сахара годишно се следят към 160 000 миража. Те могат да бъдат постоянни, отвесни и хоризонтални. Дори са формирани специфични карти на пътищата на керваните с отбелязване на местата, където нормално се следят миражи. Тези карти демонстрират къде се появяват кладенци, оазиси, палмови горички и планински вериги.

Но основната мистерия на Сахара е в действителност е нейната история. Още античните създатели я разказват като пустиня и по този начин е било през Средновековието. Неотдавна интернационална група учени от Германия, Канада и Съединените щати проучиха геоложките утайки в пустинята, а също и от дъното на езерото Йоа в северната част на Чад, остатъци от водни растителни и скотски микроорганизми. Тяхното умозаключение е следното: Сахара се е трансформирала в най-голямата и гореща пустиня на нашата планета преди към 2700 години вследствие на доста мудна смяна на климата.

Въпреки това, в по-ново време, европейците са считали, че пясъците са пристигнали там преди 6 хиляди години. Но последователно стартира да се появява информация за пещерните рисунки, открити в дълбините на пустинята, в югоизточната част на Алжир, на рид, наименуван Тасили н джагер, което се превежда като „ Плато на реките “.

Самото име допуска, че в миналото климатът там е бил по-влажен. През 1876 година французинът Анри Дувирие разгласява поредност от рисунки, открити в Тасили н джагер, само че те не предизвиквали огромен интерес в научните среди. През 1909 година рисунки още веднъж били открити тук и отново били подценени. През 1932 година офицерът от колониалните войски лейтенант Бренан проникнал по време на разследваща интервенция в дълбините на един от каньоните на Тасили и влезнал в долината Ичарх, южно от военния форт Форт де Полиняк.

Веднъж той забелязал на отвесна канара, граничеща с каньона на Джерат, изображения на големи животни, слонове, хипопотами, носорози и жирафи. Бренан прекарал седем години в пустинята, изучавайки рисунките. През 1935 година френският археолог Рейгас посетил региона. Но едвам през 1956 година се провела научната експедиция на професор Анри Лот. За година и половина учените намерили стотици скални рисунки. Открили изображения на странни кръглоглави същества, които Анри Лот и неговите спътници не можели да разпознават с нищо, забелязано до момента. Някои даже считат, че може да са свързани с извънземен разсъдък.

Поддръжниците на палеоконтактите считат, че локалните поданици са нарисували извънземни от космоса. Както по-нататъшни изследвания удостоверяват, още в палеолитния интервал, т.е. преди 10-12 хиляди години, когато индивидът се появява за пръв път в Северна Африка, Сахара не е била пустиня, а савана. На скалите били правени доста рисунки. Най-ранните от тях – петроглифи – се появили преди 8 хиляди години. Това са най-вече подиуми на лов и скотски облици: слонове, носорози, жирафи, хипопотами, крокодили, щрауси, антилопи, изчезнали типове биволи и други. Хората, изобразени тук, принадлежат към по този начин наречения „ бушменски вид “.

Този интервал е признато да се назовава Ера на античния бивол. Така че в антични времена тук се стичали дълбоки реки и в този момент леглата им са ясно различими в пясъците. Но климатът ставал все по-сух и хората към този момент не можели да се хранят с лов и лов на риба. Те станали пастири. И по този начин по-късните рисунки, към този момент рисувани с цветове, изобразяват домашни животни – овце, кози и говеда. Този интервал, който стартира към 3500 година прочие Хр. се назовава Ерата на домашните бикове. Сахара последователно се превръщала в пустиня и хората продължавали да се борят с изискванията в нея. Те опитомили конете, които проникнали в Западна Африка от Египет. Вече не пешком, само че в колесници те пътували по сушата, следвани от правилни спътници – кучета. Художниците възпроизвеждат върху скалите и конете, кучетата и муфлоните, както и слоновете, които към момента се срещат тук. Рисунките станали по-схематични, само че към момента били многоцветни. Хората нормално са изобразени с маски, с лъкове и стрели, копия, брадви и криви пръчки. Мъжете са облечени в къси необятни наметала, а дамите – в камбанообразни одежди. В рисунките, изобразяващи волове или овни със безоблачен диск над главите им, се вижда резултатът от египетското въздействие и ги свързват с култа към Ра, само че има и мнение, че поклонението на Слънцето е било необятно публикувано в цяла Либия.

Може би оттова култът към Слънцето е проникнал в долината на Нил, защото тези рисунки са по-стари от култа към Амон Ра в Египет. Този интервал, който стартира към 1500 година прочие Хр. е наименуван Ера на коня. Хората, които живеели в дълбините на Сахара, биха могли да основат цивилизация, сходна на египетската, само че пустинята е попречила.

Първо, животните почнали да напущат тези места и хората последователно ги следвали. Платото Тасилин, Аджер било изоставено, а последните художници оставили облици на камили по скалите. Този интервал почнал към 200 година сл. Хр и е наименуван Ера на камилата. Хората, които останали в Сахара, към този момент прекосявали пясъците върху тези издържливи животни. Те станали номади. Сега те се назовават ​​бербери или туареги. Херодот назовава това племе Хараманс – от името на основния град Харам (съвременна Джерма). В продължение на доста епохи номадските нации от Сахара били господари на пустинята. Цялата трансахарска търговия била в техните ръце. Извършвала се на керванни пътища, от началото на нашата ера, след опитомяването на камили и доникъде на ХХ век. В спокойно време преходът през Сахара и назад отнемал към 18 месеца.

За транспорта на артикули се събирали огромни кервани с камили. Според разказите на Ибн Батут, който е пътувал с един от караваните, междинният размер на керваните бил към 1000 камили, а от време на време достигал до 12 000. След установяването на морски пътища сред крайбрежията на Западна Африка и Европа през първата половина на XIX век, трансахарската търговия стартира да понижава, само че продължава да съществува до началото на 20-ти век. Именно тогава били открити за света и творбите на незнайните антични антични създатели.

Инфо: Почивка-БЛИЦ