Съгласно данните на Евростат, средногодишната инфлация в България е много

Съгласно данните на Евростат, средногодишната инфлация в България е доста близка до тази в Европейски Съюз в интервала 2011 - 2021 година, като има години, в които тя е и доста по-ниска. През 2022 година тя нарства 4.6 пъти по отношение на миналата година и се отклонява от средноевропейската с съвсем 4 пункта. През 2021 година и 2022 година вложенията от структурата на Брутният вътрешен продукт се намалиха внезапно, като спадна и потокът на директните задгранични вложения, за което към този момент писах. Какво следва от тук нататък?С вяра чакаме инфлацията да се забави и още веднъж да е близка до тази в Европейски Съюз. " За страдание " обаче това би означавало, че бизнесът и обществото ще стартират да заплащат по-нисък инфлационен налог, който пълнеше дупката в бюджета на несъответстващата финансово-икономическа политика. Това от своя страна ще натовари бюджетният недостиг и през идващите години ще задлъжняваме от ден на ден. Разчетите сочат, че при опазване на политиките и ненамаляване на разходната част се чака недостиг в размер на над 11 милиарда лева, което отклонява страната ни 2 пъти от още един от критериите от Маастрихт за участие в еврозоната. За да се реализира целевото равнище на недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт е належащо възстановяване на салдото с съвсем 6 милиарда лева. Всички тези данни ни споделят, че незабавно е належащо:• България още веднъж да бъде постоянна, посредством национална и политическа консолидация;• Спешно да бъде извършена политика на бюджетна консолидация и съблюдаване на европейските фискални правила;• Спешни ограничения за връщане на изгубените вложения в структурата на БВП;• Специален акцент върху директните задгранични инвестиции;• Връщане на предвидимостта за бизнеса и доверието му към положението на бизнес средата.