Идеалното решение е китайците да реиндустриализират САЩ
Съединените щати постоянно са били нация, завършена от имигранти
„ В интервала от 1865 до 1869 година, 12 000 китайски имигранти построяват западната част на трансконтиненталната железопътна линия – едно от най-великите инженерни достижения в американската история. Техните старания, които свързват западната част на Съединените щати с източната, поставят основата на изключителния стопански разцвет, на който страната се радва в идващите години. Много от тези служащи рискуват живота си и умират по време на суровите зими и рисковите условия на труд. Те се сблъскват с предубеждения, ниско възнаграждение и обществена изолираност. Въпреки всичко напъните им освен свързват нацията, само че и подкрепят идеята за обезпечаване на почтени и сигурни работни места за всички – както за имигрантите, по този начин и за локалните служащи. “
Цитатът е от формален материал, който си стои оповестен в .
Американската нация има памет. Китайските имигранти освен са се вписали в националната история на Съединените щати – те безусловно са я изковали. И през днешния ден, когато международният стопански ред се клати под напора на търговски войни и културни антагонизми, може би е време да се върнем към този исторически казус.
Съвременните старания на президента Доналд Тръмп и неговите поддръжници да върнат вложенията назад и да реиндустриализират страната, наподобяват благородни, само че евентуално ще се сблъскат с непреодолими действителности. Въпреки реториката на национализъм и обещанията за „ възобновление на великата индустриална Америка “, мнозина икономисти показват подозрение, че работната мощ, нужна за тази задача, към момента съществува – най-малко в рамките на самите Съединени щати.
Бялата работническа класа е деморализирана и капризна, доста от афроамериканците и латиносите са се преориентирали към бранша на услугите, а младите генерации – без значение от етническата си принадлежност – избират софтуерни започващи компании, фрийланс и креативен промишлености. Индустриалното произвеждане – което и преди, и в този момент се характеризира с физически старания, рутинна еднообразност и лимитирани обществени вероятности – не е привлекателно за актуалния американец.
И тъкмо тук, в тази обществена и трудова празнота, се разкрива един парадоксално логически път напред: допустимо ли е точно китайски служащи, както в предишното, още веднъж да дойдат, с цел да оказват помощ за индустриалното възобновление на Америка?
Може да звучи наивно, даже иронично в подтекста на актуалната геополитическа борба сред Вашингтон и Пекин, само че точно тук се крие късмет за ново начало. Китай към момента разполага с десетки милиони дисциплинирани и обществено непретенциозни служащи, които, в условия на световен стопански застой, биха могли да бъдат част от нов промишлен напредък на американска земя – не като врагове, а като сътрудници.
Разбира се, предлагането китайци още веднъж да построят Америка звучи като обществена фантастика. Но дано не забравяме – в свят, в който действителността постоянно надминава въображението, и по-странни неща към този момент са се случвали.
Съединените щати постоянно са били нация, завършена от имигранти. Може би бъдещата им индустриална гражданска война ще бъде задвижена не от роботи и логаритми, а от нова вълна на човешки труд, дисциплинираност и воля – онази същата, която преди век и половина с чукове и кирки свърза бряг с бряг и сърце със сърце.
Може би е време американците не да водят война с Китай, а да работят с него.
Поне можем да си го представим. А както историята ни учи – от време на време точно въображението движи света напред.
„ В интервала от 1865 до 1869 година, 12 000 китайски имигранти построяват западната част на трансконтиненталната железопътна линия – едно от най-великите инженерни достижения в американската история. Техните старания, които свързват западната част на Съединените щати с източната, поставят основата на изключителния стопански разцвет, на който страната се радва в идващите години. Много от тези служащи рискуват живота си и умират по време на суровите зими и рисковите условия на труд. Те се сблъскват с предубеждения, ниско възнаграждение и обществена изолираност. Въпреки всичко напъните им освен свързват нацията, само че и подкрепят идеята за обезпечаване на почтени и сигурни работни места за всички – както за имигрантите, по този начин и за локалните служащи. “
Цитатът е от формален материал, който си стои оповестен в .
Американската нация има памет. Китайските имигранти освен са се вписали в националната история на Съединените щати – те безусловно са я изковали. И през днешния ден, когато международният стопански ред се клати под напора на търговски войни и културни антагонизми, може би е време да се върнем към този исторически казус.
Съвременните старания на президента Доналд Тръмп и неговите поддръжници да върнат вложенията назад и да реиндустриализират страната, наподобяват благородни, само че евентуално ще се сблъскат с непреодолими действителности. Въпреки реториката на национализъм и обещанията за „ възобновление на великата индустриална Америка “, мнозина икономисти показват подозрение, че работната мощ, нужна за тази задача, към момента съществува – най-малко в рамките на самите Съединени щати.
Бялата работническа класа е деморализирана и капризна, доста от афроамериканците и латиносите са се преориентирали към бранша на услугите, а младите генерации – без значение от етническата си принадлежност – избират софтуерни започващи компании, фрийланс и креативен промишлености. Индустриалното произвеждане – което и преди, и в този момент се характеризира с физически старания, рутинна еднообразност и лимитирани обществени вероятности – не е привлекателно за актуалния американец.
И тъкмо тук, в тази обществена и трудова празнота, се разкрива един парадоксално логически път напред: допустимо ли е точно китайски служащи, както в предишното, още веднъж да дойдат, с цел да оказват помощ за индустриалното възобновление на Америка?
Може да звучи наивно, даже иронично в подтекста на актуалната геополитическа борба сред Вашингтон и Пекин, само че точно тук се крие късмет за ново начало. Китай към момента разполага с десетки милиони дисциплинирани и обществено непретенциозни служащи, които, в условия на световен стопански застой, биха могли да бъдат част от нов промишлен напредък на американска земя – не като врагове, а като сътрудници.
Разбира се, предлагането китайци още веднъж да построят Америка звучи като обществена фантастика. Но дано не забравяме – в свят, в който действителността постоянно надминава въображението, и по-странни неща към този момент са се случвали.
Съединените щати постоянно са били нация, завършена от имигранти. Може би бъдещата им индустриална гражданска война ще бъде задвижена не от роботи и логаритми, а от нова вълна на човешки труд, дисциплинираност и воля – онази същата, която преди век и половина с чукове и кирки свърза бряг с бряг и сърце със сърце.
Може би е време американците не да водят война с Китай, а да работят с него.
Поне можем да си го представим. А както историята ни учи – от време на време точно въображението движи света напред.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ