Отвътре навън – Как да се върнем към устоите на либералната демокрация
Съединените щати съумяха да изберат за повторно президент, чийто първи мандат приключи преди 4 години с опит за прелом от негова страна. В Германия ръководещата коалиция се разпада, водейки страната към предварителни избори макар заплахата те да създадат втора мощ в Бундестага антидемократична крайнодясна партия. Двете страни са измежду най-важните и могъщи демокрации в света. Едната има желязна двувековна традиция в опазването на конституционния си ред, а другата – прекомерно горчив опит, който до момента е правил немислима опасност като днешната. В двата случая не приказваме за съвпадащи изключения от общата картина.
Франция, най-старата модерна народна власт в континентална Европа, организира през лятото избори, на които възходът на крайната десница бе спрян единствено с помощта на бързото сформиране на разнородна лява предизборна коалиция с водеща партия в нея – антисистемната антиевропейска „ Непокорните “ на Жан-Люк Меланшон. В Нидерландия първа мощ на парламентарните избори излезе също крайнодясна ксенофобска мощ, която е и водеща в новото съдружно държавно управление. Бихме могли да продължим с Австрия, Белгия и др.
Всеки от тези образци би могъл да бъде сюжет на дистопичен филм или нечий доста противен призрачен сън. Събрани дружно, като част от днешната действителност те би трябвало да ни накарат да си зададем няколко доста съществени въпроса.
В рецесия ли е демократичната народна власт като такава? Докъде е способна да понася удари извън? Ако казусът не е в самата демократична народна власт, то тогава къде е?
Франция, най-старата модерна народна власт в континентална Европа, организира през лятото избори, на които възходът на крайната десница бе спрян единствено с помощта на бързото сформиране на разнородна лява предизборна коалиция с водеща партия в нея – антисистемната антиевропейска „ Непокорните “ на Жан-Люк Меланшон. В Нидерландия първа мощ на парламентарните избори излезе също крайнодясна ксенофобска мощ, която е и водеща в новото съдружно държавно управление. Бихме могли да продължим с Австрия, Белгия и др.
Всеки от тези образци би могъл да бъде сюжет на дистопичен филм или нечий доста противен призрачен сън. Събрани дружно, като част от днешната действителност те би трябвало да ни накарат да си зададем няколко доста съществени въпроса.
В рецесия ли е демократичната народна власт като такава? Докъде е способна да понася удари извън? Ако казусът не е в самата демократична народна власт, то тогава къде е?
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ




