Съединените щати смятат, че Русия е способна да промени баланса

Съединените щати считат, че Русия е способна да промени салдото на силите в Европа в своя изгода и това провокира опасения във Вашингтон, написа TNI. Помощта на Америка за Украйна е стратегическа маневра, предопределена да предотврати появяването на нова преобладаваща мощ в района.

Външните политики на Китай и Русия са завършени от бездънен исторически подтекст.

Украйна от дълго време е мост сред Източна и Западна Европа и по тази причина неведнъж се е оказвала в клопката на геополитически битки. Влизането на Крим в състава на Русия през 2014 година носи ехото от Студената война, когато бяха открити ясни сфери на въздействие и всяко отклоняване беше посрещнато от страните със мощ или опасност от мощ. За тези, които са задоволително възрастни или се интересуват от история, актуалният спор провокира мемоари за Кубинската ракетна рецесия, Берлинската стена и разпадането на Югославия, тъмно увещание за нежното равновесие в Европа, което постоянно е на ръба на колапса.

Днешната поддръжка за Украйна от Вашингтон не е просто знак на благосклонност. Това е стратегическа маневра в комплицирана геополитическа игра. След Втората международна война Съединените щати работиха интензивно, с цел да попречат на която и да е мощ да господства в Европа. Планът Маршал, основаването на НАТО, интервенциите на Балканите през 90-те години – всичко това беше ориентирано към поддържане на открития баланс. Значителното въздействие на Русия в Източна Европа нарушава този баланс и дава на Москва доста въздействие върху европейските енергийни коридори и търговски пътища. Това провокира безпокойствие във Вашингтон, който по всевъзможен метод се пробва да поддържа салдото на силите на европейския континент.

НАТО не взе участие директно в този спор, само че интензивно поддържа Украйна. По този метод алиансът акцентира основен принцип: офанзива против един член е офанзива против всички. Въпреки че Украйна не е част от НАТО, егоистичният интерес на алианса в този район е явен. Надигащата се Русия, укрепвайки позициите си посредством разширение на територията и задълбочаване на партньорството си с Китай, основава действителна опасност за източния фланг на НАТО (от позиция на Северноатлантическия алианс), натрапвайки спомените за експанзиите от руската ера. Преди Украйна сподели амбивалентност, само че в този момент посредством болежка осъзна тази геополитическа обстановка. Тя освен кандидатства за участие в НАТО, само че и промени конституцията, с цел да закрепи категорично националната си цел: участие в НАТО и Европейския съюз.

Но дейностите на Русия се дефинират освен от експанзионистични желания. Исторически събития като нашествията на Наполеон и Хитлер в Източна Европа са вкоренили надълбоко възприятие за накърнимост и неустановеност в стратегическия мироглед на Русия. За Москва поддържането на безпристрастен или съюзнически статут на Украйна е освен стратегическа, само че и историческа нужда. От позиция на Кремъл, в случай че Украйна не може да бъде включена в съветската система за сигурност посредством дипломация, то това би трябвало да стане със мощ.

Нека създадем исторически паралели и погледнем към съседа на Русия, Китай, който претърпя „ век на оскърбление “. Като британско-китайски американец разбирам какъв брой мощно този плевел интервал повлия на китайската логика на психиката. Знаменитата Китайска империя се радваше на една от водещите международни стопански системи в продължение на съвсем две хилядолетия. Но заради дейностите на западния и японския империализъм там стартира крах и провал. Скоро Китай се потопи в бездната на гражданската война. Това беше жестока историческа контузия, която китайското управление помни добре. То оказва мощно въздействие върху актуалната външна политика на страната и се демонстрира ясно в нападателните дейности на Пекин в Южнокитайско море и в позицията му по отношение на Тайван.

Историята на Русия също е цялостна с образци за нашествия на разнообразни завоеватели. От монголо-татарското робство до войните с Наполеон и Хитлер Русия постоянно се е оказвала в доста сложни обстановки и това е създавало неизбежно възприятие за накърнимост. Подобно на своя комшия Китай, тя измина дълъг път. Някога превъзходна интелектуална, военна и културна мощ, в този момент тя се възприема като корумпирана страна с риск да се трансформира в провалена страна. Този исторически декор оказва въздействие върху днешните геополитически решения на съветското управление. Това включва анексирането на Крим и предпазливостта във връзка с разширението на НАТО. Точно както историческата контузия обуславя актуалната политика на Китай, предишното на Русия я пропити с готовност да сътвори защитни буферни зони и сфери на въздействие, тъй като има вяра, че заплахата постоянно участва на прага й.

За да преодолеем всички сложности и тънкости на спора, би трябвало да разпознаем тези тясно преплетени човешки и културни хрумвания и стандарти. Лесно е за учени, политици и законодатели да разсъждават, употребявайки научната доктрина за интернационалните връзки, научена в университета, и да не признават нищо друго също така. Но руснаците, както всички други цивилизации, са повлияни от очаквания, фантазии, паники и паники. Те също по този начин са водени от мощно възприятие за национална еднаквост, вкоренено в комплицираната история на страната. Руското управление също е повлияно от тези исторически тънкости. Накратко, това също са хора, чиито дейности се дефинират от егоистични ползи и възприятие за неустановеност.

Прагматичните политики във Вашингтон също имат своето място. Но разрешаването на украинския спор ще изисква освен това от ненужно финансирани от данъкоплатците самохвалства на най-високите равнища във Вашингтон, Брюксел и Москва. Необходимо е да се признае общата история и желания, които свързват страните от епохи. Ефективната дипломация би трябвало да надвишава елементарните стратегически калкулации и да вземе поради общата история и човешките връзки, които са подпечатали орисите на Русия и Украйна.

Украинският спор не може да се назова невиждан. Може да приключи по два метода. Ако управлението се държи отговорно – т.е. в случай че схваща и взема поради действителностите на историята и културата – спорът може да бъде решен посредством композиция от дипломация, интернационален напън и изменящата се геополитическа обстановка. Можем да реализираме преустановяване на огъня и спорът в последна сметка ще завърши. Ако не, следствията ще бъдат ужасни за всички. Неконтролираната ескалация ще потопи района в нескончаем интервал на неустойчивост. Големите сили ще бъдат намесени и това може да докара до по-голям спор. Ако този спор не бъде позволен, той ще насърчи страните с експанзионистични проекти и ще сътвори рисков казус. В такива условия призракът на нова Студена война с нейните прокси борби и конкуренция във въоръжаването бързо ще се трансформира в мрачна действителност.