Съединените щати и Китай са двете велики икономически сили на

...
Съединените щати и Китай са двете велики икономически сили на
Коментари Харесай

Голямото разкачване между САЩ и Китай

Съединените щати и Китай са двете велики стопански сили на нашето време, всяка със своите мощни черти и недостатъци. Всяка от тях дължи немалка част от стопанския си триумф през последните десетилетия на преимуществата, предлагани от другата, а стопанските системи им остават мощно взаимозависими макар комерсиалната война, подета от предходния американски президент Доналд Тръмп, и възходящото геополитическо напрежение по редица въпроси. И това по никакъв начин не се харесва на мнозина.

Във Вашингтон политиката на " разкачване " на двете стопански системи е обект на необичаен двупартиен консенсус, с причини, вариращи от връщане на работните места в Америка до кражба на интелектуална благосъстоятелност от китайска страна. Макар администрацията на Джо Байдън да употребява по-мек език от тази на Тръмп, предпочитайки да приказва за " понижаване на рисковете ", пандемията от COVID-19 в допълнение ускори политическата реторика и мощно повлия публичното мнение в посока понижаване на зависимостта от Китай.

Под " разкачване " се има поради умишленото разрушение - и възможното следващо създаване на други места - на някои от разрастващите се трансгранични вериги за доставки, които са основополагащи за актуалната глобализация и изключително за връзките сред Съединени американски щати и Китай през последните десетилетия, разяснява " Форин полиси ".

Зад тази политика всъщност стоят три групи от аргументи: основаващи се на националната сигурност (изискващи поддържане на военно преимущество пред Китай, ограничение на китайския шпионаж в региона на националната сигурност, попречване на китайски саботажи при положение на рецесия, ограничение на китайските интервенции за влияние); стопански (призоваващи за противопоставяне на нелоялните китайски стопански практики и кражбата на интелектуална благосъстоятелност, както и за конкуренция и водещи позиции в стратегически отрасли); както и съпътстващи (изграждане на цялостни позиции пред Китай и задаване на вътрешнополитическия наратив), обобщава икономистът Кевин Хонлин Чжан от Университета на Илинойс.

Стремежът към понижаване на зависимостта от Китай е изключително мощно изразен при технологиите (някои анализатори даже приказват за " софтуерен шовинизъм " ), с пет бранша на яростна конкуренция - 5G, изкуствен интелект, квантови компютри, полупроводници и самоуправляващи се коли, като в тези браншове и двете страни не се въздържат да постановат всевъзможни ограничавания.  

През последните месеци четири от най-изявените фигури в американското държавно управление посетиха Китай, обявявайки за цел на визитите си " коригиране на връзките ", въпреки това да не им попречи да подлагат на критика китайските търговски практики, а на Вашингтон - да наложи преди няколко седмици ограничавания върху американските вложения в основни китайски технологии. Пътят на държавния секретар Антъни Блинкън, финансовия министър Джанет Йелън, специфичния делегат за климата Джон Кери и едвам тази седмица - на министъра на търговията Джина Раймондо из коридорите на властта в Пекин сподели, че колкото и да им се желае на демагозите във Вашингтон, за практиците от държавното управление " разкачването " на процедура е невероятно.

" Ние се стремим към диверсификация, не към делене. Разделяне на двете най-големи стопански системи в света би било дестабилизиращо за международната стопанска система ", предизвести през юли Йелън, международно приет икономист и някогашен централен банкер на Съединени американски щати, на среща с представители на американския бизнес в Китай.

Също като комерсиалната война, " разкачването " няма да сътвори победител, а е игра, при която и двете страни губят от позиция на икономическата успеваемост, предизвестяват специалисти.

То обаче към този момент се случва: делът на Китай от американския импорт стартира да понижава през 2018 година, свивайки се от 21,6 % до 16,3 % сред 2017 година и 2022 година, като към този момент се е върнал на равнището от 2007 година, преди международната финансова рецесия. При стратегическите артикули (т.е. продуктите, които държавното управление на Съединени американски щати показва като артикули на високите технологии) този спад е изключително изразен - от 36,8 % през 2017 година до 23,1 през 2022 година или спад с над 13 процентни пункта.

Няколко страни заменят Китай на американския пазар - Виетнам, Тайван, Канада, Мексико, Индия и Южна Корея, които общо завземат пазарен дял, надалеч превъзхождащ спада на китайския от 5,3 процентни пункта. Същевременно страните, които към този момент изнасят повече за Китай, са нараснали личните си връзки с азиатския колос. Данните сочат, че при електрониката - секторът, който има максимален принос за " разкачването " и който включва голям брой стратегически артикули, тези страни са нараснали вноса си от Китай, наред със усилването на износа за Съединени американски щати.

По подигравка на ориста, актуалната версия на концепцията за " разкачването " води началото си от китайските политици от 90-те години на 20 в., които сами се тормозят от несъразмерната взаимозависимост на китайската стопанска система от американския $ и американскитe високи технологии.

В някои връзки Китай към този момент повече от десетилетие следва своя лична форма на " разкачване " от $, откогато стартира акция, ориентирана към това да създава лични по-напреднали технологии и да разчита в по-малка степен на американски и други западни снабдители, отбелязва Ашли Фенг от Центъра за нова американска сигурност. Много китайски компании са потвърдили, че умеят да оцеляват при раздор със Съединените щати - да вземем за пример " Хуавей " (Huawei), която по-рано разчиташе на американски компании за доста от съставените елементи на своите смарт телефони, само че към този момент няма потребност от тях. 

Макар през юли Пекин да наложи ограничавания върху износа на метали, основни за производството на полупроводници, формалната позиция въпреки всичко е в отбрана на глобализацията и основаните от нея мощни връзки. 

През последните няколко години връзките сред Китай и Съединени американски щати се сблъскват със съществени компликации, които не служат на главните ползи на двата народа, нито дават отговор на общите упования на интернационалната общественост, уточни китайският дипломат в Съединени американски щати Се Фън на Петия американско-китайски бизнесфорум, който бе проведен от " Форбс " по-рано тази седмица.

" Трябва да намерим път, по който Китай и Съединените щати да се сработят в новата епоха. Трябва да намерим път за разширение на взаимноизгодното икономическо съдействие и търговия ", акцентира Се. 

През първата половина на 2023 година търговията сред Китай и Съединени американски щати се е свила с 14,5 % по отношение на предходната година, което е директно разследване от дейностите на Съединени американски щати за налагане на мита върху китайския импорт, " корист " с едностранни наказания и в допълнение стягане на контрола върху износа, акцентира дипломатът.

Това, което в действителност никой не желае, е светът още веднъж да се разцепи на конфронтиращи се блокове. 

По-рано тази година Международният валутен фонд разгласява изследване за икономическите последствия от сходна система: до 7 % спад на международния БВП, като загубите могат да доближат 8-12 % в някои страни, което се равнява на загубата на трилиони долари годишно. 

Задълбочаването на комерсиалните връзки е довело до мощно понижаване на бедността в света, а в същото време потребителите с ниски приходи в развитите стопански системи са възползвали от по-ниски цени, акцентират специалистите на Фонда изгодите от глобализацията. Разрушаването на комерсиалните връзки " би засегнало най-тежко страните с ниски приходи и консуматори в по-неблагоприятно състояние в богатите страни ", предизвестяват те.

Икономисти на Световната комерсиална организация (СТО) правят оценка, че фрагментацията би понижила действителните приходи в света със приблизително 5,4 %. 

Цената може би ще си е коствала, в случай че възбраните, налагани върху търговията, вложенията и миграцията, принудят Пекин да внесе цялостни и всеобхватни промени в икономическите си практики, само че е съвсем несъмнено, че това няма да се случи. Неотдавнашната история е посочила, че Китай няма да промени метода си поради протекционизма на Вашингтон, отбелязва Кларк Пакард в обява за демократичния американски институт " Като ".
Източник: vesti.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР