Съединението на България – паметна дата в българската история. На

Съединението на България – паметна дата в българската история. На 6-ти септември празнуваме 139 години от Съединението на България. През есента на 1885 година България пази правото си да върне
в границите си земята, която й принадлежи.
Денят на Съединението е една от най-паметните дати в българската история. С този акт и сполучливата му отбрана българите реализират първия стадий от националното си обединяване и проверката на Берлинския контракт.

Берлинският конгрес от 1878 година разделя България на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми
към сливане с освободените българи.
През 1880 година е създаден Българският скришен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято съществена задача е да реализира обединяването на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите „ Съединение “.
През февруари 1885 година отпред на БТРЦК
застава Захари Стоянов, който поддържа концепцията Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този миг е решаваща, тъй като в случай че той, в качеството си на предан васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението, макар мощната национална воля,
начинанието е било обречено на крах.
На 6 септември 1885 година в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е регионалният шеф на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е краткотрайно държавно управление отпред с доктор Георги Странски, което афишира присъединението
на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно Александър Батенберг с манифест утвърждава присъединението на региона и приема да бъде титулуван отсега нататък като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и дефинира за собствен асистент в Южна България доктор Странски.
Въпреки съпротивата на Русия и персонално на
император Александър III, Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание. Това става посредством тъй наречените Топханенски акт на 24 март 1886 година Спогодбата е готова от българския политик и
посланик Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип.
С подписването на контракта България и Османската империя реализират съглашение, съгласно което Княжество България и Източна Румелия имат общо държавно управление, парламент, администрация, войска. Единственото
разграничаване сред двете елементи на страната,
непокътнато до Обявяването на независимостта на България през 1908 година, е това, че българският княз е официално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.

Денят е разгласен за формален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.