Проф. Поппетров: Съединението е стремеж – всички българи в едно Отечество
Съединението е израз на блян. Веднага след Берлинския конгрес се реализира едно осмисляне в българското общество на това какво и реализирано и какво не е. Тогава се образува националният блян, който не е написан като публична теория, a точно да бъдат обединени всички българи в едно Отечество, в една страна. Това сподели в изявление за БГНЕС историкът проф. Николай Поппетров от Института за исторически проучвания при Българска академия на науките.
На 6 септември страната ни отбелязва 134-годишнина от един от най-важните моменти в новата ни история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, осъществено през 1885 година
„ Тогава има българска страна, макар че тя е разграничена на тези две единици – Княжество България и Източна Румелия, само че концепцията е да бъдат обединени българите в едно огромно българско землище. Това е блян на страната като институции, само че е блян и на обществото. Това е по-важният миг “, безапелационен е историкът.
След Берлинския конгрес от 1878 година България е разграничена на Княжество България и Източна Румелия, която остава в рамките на Османската империя. Останалото под османска власт българско население се стреми към сливане с освободените българи. Пример за това са комитетите „ Единство “, които се основават незабавно след подписването на Берлинския контракт.
„ В този развой вземат участие хора от разнообразни обществени среди, само че доста мощното ядро е на тогавашните революционери, взели участие в освободителното придвижване – Априлско въстание, Опълчение и така нататък “, напомни проф. Поппетров.
Първоначалната концепция на Българския скришен централен революционен комитет (БТРЦК) е обединяването на всички български земи, в това число тези, останали под османска власт. Политическите сондажи обаче демонстрират, че нито вътрешните сили са задоволителни, нито интернационалната конюнктура е удобна за това.
Така се стига до събранието в село Дермендере, провело се на 25 юли 1885 година, където се взема решение да се реализира единствено съединението на Княжество България с Източна Румелия, тъй като за Македония и Тракия е належащо организирането на въстание против османската власт.
За Съединението значима роля изиграва българският бунтовник Захари Стоянов. „ Един човек, който излиза от низините на народа и от пастир се е издигнал до народен политик, с една ясна визия, мощна сила и организаторски благоприятни условия. Тези три качества ще изиграят за Съединението решаваща роля. От възрожденските революционери той е научил нещо значимо – без вестник и агитация не се реализира едно огромно дело “, акцентира проф. Поппетров.
Всичко това води до датата 6 септември 1885 година, когато в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е регионалният шеф на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич и е основано краткотрайно държавно управление, отпред с доктор Георги Странски, което афишира присъединението на Източна Румелия към Княжеството.
Два дни по-късно Княз Александър I Батенберг /1879-1886 г./ утвърждава с манифест акта на обединяването.
„ Съединението е едно чисто българско дело “, безапелационен е проф. Николай Поппетров. Както постоянно се случва в историята обаче, оповестеното на хартия постоянно би трябвало да се пази и с оръжие. Такъв е образецът и с последвалата Сръбско-българска война, в която армията ни прави чудеса от подвиг.
„ След толкоз години от тези събития можем да кажем, че те са една случка. Но всички огромни неща в историята са такива. Няма гражданска война, няма прелом, няма придвижване, което да не е случка. Никой не може да планува края на каквото и да било в историята. Тя е доста фина и комплицирана игра на шах, зависеща от доста фактори “, счита историкът.
След продължителна дипломатическа битка на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава самопризнание с подписването през 1886 година на Българо-турска конвенция.
Денят е разгласен за формален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 година /БГНЕС
На 6 септември страната ни отбелязва 134-годишнина от един от най-важните моменти в новата ни история – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, осъществено през 1885 година
„ Тогава има българска страна, макар че тя е разграничена на тези две единици – Княжество България и Източна Румелия, само че концепцията е да бъдат обединени българите в едно огромно българско землище. Това е блян на страната като институции, само че е блян и на обществото. Това е по-важният миг “, безапелационен е историкът.
След Берлинския конгрес от 1878 година България е разграничена на Княжество България и Източна Румелия, която остава в рамките на Османската империя. Останалото под османска власт българско население се стреми към сливане с освободените българи. Пример за това са комитетите „ Единство “, които се основават незабавно след подписването на Берлинския контракт.
„ В този развой вземат участие хора от разнообразни обществени среди, само че доста мощното ядро е на тогавашните революционери, взели участие в освободителното придвижване – Априлско въстание, Опълчение и така нататък “, напомни проф. Поппетров.
Първоначалната концепция на Българския скришен централен революционен комитет (БТРЦК) е обединяването на всички български земи, в това число тези, останали под османска власт. Политическите сондажи обаче демонстрират, че нито вътрешните сили са задоволителни, нито интернационалната конюнктура е удобна за това.
Така се стига до събранието в село Дермендере, провело се на 25 юли 1885 година, където се взема решение да се реализира единствено съединението на Княжество България с Източна Румелия, тъй като за Македония и Тракия е належащо организирането на въстание против османската власт.
За Съединението значима роля изиграва българският бунтовник Захари Стоянов. „ Един човек, който излиза от низините на народа и от пастир се е издигнал до народен политик, с една ясна визия, мощна сила и организаторски благоприятни условия. Тези три качества ще изиграят за Съединението решаваща роля. От възрожденските революционери той е научил нещо значимо – без вестник и агитация не се реализира едно огромно дело “, акцентира проф. Поппетров.
Всичко това води до датата 6 септември 1885 година, когато в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е регионалният шеф на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич и е основано краткотрайно държавно управление, отпред с доктор Георги Странски, което афишира присъединението на Източна Румелия към Княжеството.
Два дни по-късно Княз Александър I Батенберг /1879-1886 г./ утвърждава с манифест акта на обединяването.
„ Съединението е едно чисто българско дело “, безапелационен е проф. Николай Поппетров. Както постоянно се случва в историята обаче, оповестеното на хартия постоянно би трябвало да се пази и с оръжие. Такъв е образецът и с последвалата Сръбско-българска война, в която армията ни прави чудеса от подвиг.
„ След толкоз години от тези събития можем да кажем, че те са една случка. Но всички огромни неща в историята са такива. Няма гражданска война, няма прелом, няма придвижване, което да не е случка. Никой не може да планува края на каквото и да било в историята. Тя е доста фина и комплицирана игра на шах, зависеща от доста фактори “, счита историкът.
След продължителна дипломатическа битка на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава самопризнание с подписването през 1886 година на Българо-турска конвенция.
Денят е разгласен за формален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 година /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ