Еманация на съдийското самоуправление. ВСС поиска ВАС да реши кой да смени Чолаков начело на съда
Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет ( Висш съдебен съвет ) реши, че ще се обърне към Пленума на Върховния административен съд ( Върховен административен съд ) с въпроса кой да извършва функционалностите на ръководител на съда, заяви правният уебсайт във вторник.
Решението е във връзка обстоятелството, че на 21 юли изтича 6-месечният период, в който сегашният краткотраен началник на Върховен административен съд Георги Чолаков може да остане на поста. Това ограничаване беше въведено за ръководителите на двете висшите съдилища, както и за основния прокурор, със при започване на годината.
Но единствено преди седмица прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет на това на съдийската гилдия - да не назначава нов краткотраен основен прокурор на мястото на Борислав Сарафов , който заема поста още от юни 2023 година
Според прокурорската гилдия измененията в закона от януари не засягат така наречен заварено състояние, в което се намират и Сарафов, и Чолаков. Двамата към този момент заемаха краткотрайно съответните постове към датата 21 януари , когато измененията в закона и 6-месечното ограничаване влязоха в действие.
Членовете на прокурорската гилдия взеха решение, че на измененията не е придадена противоположна мощ и по тази причина ограничаването не визира Сарафов. Това се случи макар тълкуванията, че след 21 юли ще има нов изпълняващ функционалностите основен прокурор и нов краткотраен началник на Върховен административен съд.
Сега членовете на съдийската гилдия не одобриха, че измененията в закона не следва да се приложат, и взеха друго решение - да изискат от Пленума на Върховен административен съд да предложи кой да извършва функционалностите на ръководител на съда на мястото на Чолаков.
Този вид беше препоръчан от Драгомир Кояджиков , който не присъстваше на гласуването във вторник. Според него даването на опция самите съдии да изберат краткотраен началник съставлява „ еманация на правилото на съдийско самоуправление “.
„ Принципът на съдийското самоуправление обуславя ние да питаме съдиите във Върховен административен съд за приложението на член 173, алинея 15 Закон за съдебната власт и за издигането на претендент за изпълняващ функционалностите ръководител на Върховен административен съд “, сподели и Даниела Марчева от съдийската гилдия, представена от „ Лекс “.
Другата обсъждана алтернатива беше да се насочи запитване до най-старшия зам.-председател на Върховен административен съд - Маринка Чернева , дали е съгласна краткотрайно да управлява съда. За този вид се застъпиха Олга Керелска и председателката на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова .
Всичко това се случва на фона на на Европейската комисия България да реформира Висш съдебен съвет, както и на решение на Съда на Европейския съюз , че е неприемливо органи с изминал мандат да вземат основни кадрови решения в правосъдната власт. Настоящият състав на Висш съдебен съвет е с изминал мандат от три години.
Чолаков за краткотраен началник на Върховен административен съд през ноември 2024 година, откакто изтече 7-годишният му мандат на същия пост.
Това решение беше взето в нарушаване на Конституцията. Според решение на Конституционния съд ( Конституционен съд ) от 2005 година, ръководителите на висшите съдилища и основният прокурор нямат право да останат на поста си след приключването на мандата.
Решението е във връзка обстоятелството, че на 21 юли изтича 6-месечният период, в който сегашният краткотраен началник на Върховен административен съд Георги Чолаков може да остане на поста. Това ограничаване беше въведено за ръководителите на двете висшите съдилища, както и за основния прокурор, със при започване на годината.
Но единствено преди седмица прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет на това на съдийската гилдия - да не назначава нов краткотраен основен прокурор на мястото на Борислав Сарафов , който заема поста още от юни 2023 година
Според прокурорската гилдия измененията в закона от януари не засягат така наречен заварено състояние, в което се намират и Сарафов, и Чолаков. Двамата към този момент заемаха краткотрайно съответните постове към датата 21 януари , когато измененията в закона и 6-месечното ограничаване влязоха в действие.
Членовете на прокурорската гилдия взеха решение, че на измененията не е придадена противоположна мощ и по тази причина ограничаването не визира Сарафов. Това се случи макар тълкуванията, че след 21 юли ще има нов изпълняващ функционалностите основен прокурор и нов краткотраен началник на Върховен административен съд.
Сега членовете на съдийската гилдия не одобриха, че измененията в закона не следва да се приложат, и взеха друго решение - да изискат от Пленума на Върховен административен съд да предложи кой да извършва функционалностите на ръководител на съда на мястото на Чолаков.
Този вид беше препоръчан от Драгомир Кояджиков , който не присъстваше на гласуването във вторник. Според него даването на опция самите съдии да изберат краткотраен началник съставлява „ еманация на правилото на съдийско самоуправление “.
„ Принципът на съдийското самоуправление обуславя ние да питаме съдиите във Върховен административен съд за приложението на член 173, алинея 15 Закон за съдебната власт и за издигането на претендент за изпълняващ функционалностите ръководител на Върховен административен съд “, сподели и Даниела Марчева от съдийската гилдия, представена от „ Лекс “.
Другата обсъждана алтернатива беше да се насочи запитване до най-старшия зам.-председател на Върховен административен съд - Маринка Чернева , дали е съгласна краткотрайно да управлява съда. За този вид се застъпиха Олга Керелска и председателката на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова .
Всичко това се случва на фона на на Европейската комисия България да реформира Висш съдебен съвет, както и на решение на Съда на Европейския съюз , че е неприемливо органи с изминал мандат да вземат основни кадрови решения в правосъдната власт. Настоящият състав на Висш съдебен съвет е с изминал мандат от три години.
Чолаков за краткотраен началник на Върховен административен съд през ноември 2024 година, откакто изтече 7-годишният му мандат на същия пост.
Това решение беше взето в нарушаване на Конституцията. Според решение на Конституционния съд ( Конституционен съд ) от 2005 година, ръководителите на висшите съдилища и основният прокурор нямат право да останат на поста си след приключването на мандата.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ




