Съдията по делото за акциите на Панаира си даде отвод, цитирайки японска притча
Съдията докладчик по делото за апорта на акциите на Международен панаир в Пловдив в „ Пълдин туринвест ” Александър Стойчев се направи отказ. Той бе разпределен от Окръжен съд да гледа жалбата на Община Пловдив, само че разнообразни политически обединения и медии, показаха мнение, че той е привързан с Георги Гергов акцентирайки предходни каузи.
Прочетете още
Начинът, по който Стойчев си направи отказ е неповторим за български съд, като той цитира японска алегория в определението си.
В претекстовете си той е написал:
„ През последните дни публично притежание стана медийна обява обвързвана с професионалните и морални качества на сегашния арбитър докладчик във връзка работата му по разглеждане на съответно дело, като също така, в същия журналистически материал, е сложена под подозрение акуратната работа на Пловдивски областен съд, касаеща инцидентното систематизиране на делата.
По принцип етичното държание на магистрата изключва опцията да се дава отговор на сходен жанр обвинявания, посредством потребление на средствата за всеобщо осведомление. Принципът е, че съдията приказва, посредством своите актове. Публичните нападки станали притежание на необятната общност обаче са твърди персонални, което кара сегашния арбитър – докладчик, който е и обекта на тези клевети, да си разреши и един по –личен коментар на обстановката ”.
Ето и дзен притчата, с която приключва определението на съда:
„ Живеел някъде в Япония в гората до малко село един влъхва. В селото имало извънредно красиво момиче, което обаче било влюбено в женен мъж. Така се случило, че момичето забременяло от него. И тъй като нямало по какъв начин да огласи статуквото, споделило на родителите си, че бащата на детето е отшелникът. Те доста се ядосали, отишли при него, вдигнали му пикантен скандал и му оставили детето да го отглежда. Мъдрецът неотронил нито дума. Приел детето, гледал го с любов и траял живота си в гората. След година – две момичето се разкаяло и признало на родителите си всичко. Те на собствен ред отишли при мъдреца, паднали на колене пред него, помолили го за амнистия и си взели детето. Отшелникът отново не споделил нищо и траял живота си в гората. Той постоянно се ръководел от общото богатство и пазил спокойствието на селяните. “ Поради това и на съображение чл.22, ал.1, т.6 от Граждански процесуален кодекс Съд
Прочетете още
Начинът, по който Стойчев си направи отказ е неповторим за български съд, като той цитира японска алегория в определението си.
В претекстовете си той е написал:
„ През последните дни публично притежание стана медийна обява обвързвана с професионалните и морални качества на сегашния арбитър докладчик във връзка работата му по разглеждане на съответно дело, като също така, в същия журналистически материал, е сложена под подозрение акуратната работа на Пловдивски областен съд, касаеща инцидентното систематизиране на делата.
По принцип етичното държание на магистрата изключва опцията да се дава отговор на сходен жанр обвинявания, посредством потребление на средствата за всеобщо осведомление. Принципът е, че съдията приказва, посредством своите актове. Публичните нападки станали притежание на необятната общност обаче са твърди персонални, което кара сегашния арбитър – докладчик, който е и обекта на тези клевети, да си разреши и един по –личен коментар на обстановката ”.
Ето и дзен притчата, с която приключва определението на съда:
„ Живеел някъде в Япония в гората до малко село един влъхва. В селото имало извънредно красиво момиче, което обаче било влюбено в женен мъж. Така се случило, че момичето забременяло от него. И тъй като нямало по какъв начин да огласи статуквото, споделило на родителите си, че бащата на детето е отшелникът. Те доста се ядосали, отишли при него, вдигнали му пикантен скандал и му оставили детето да го отглежда. Мъдрецът неотронил нито дума. Приел детето, гледал го с любов и траял живота си в гората. След година – две момичето се разкаяло и признало на родителите си всичко. Те на собствен ред отишли при мъдреца, паднали на колене пред него, помолили го за амнистия и си взели детето. Отшелникът отново не споделил нищо и траял живота си в гората. Той постоянно се ръководел от общото богатство и пазил спокойствието на селяните. “ Поради това и на съображение чл.22, ал.1, т.6 от Граждански процесуален кодекс Съд
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ