Съдия Вероника Имова: Екзекуцията на специализираното правосъдие не е съдебна реформа
Съдия Вероника Имова за „ Гласове “
Крайният резултат ще бъде гибелен както за жертвите, чакащи правораздаване, по този начин и за публичния интерес и за страната като цяло. Закриването на профилираните наказателни съдилища и профилираните прокуратури не е в дневния ред на обществото. То е в негов ущърб, тъй като се преследват други, нелегитимни цели, свързани основно с разстройване на разглеждането на наказателните каузи посредством закъснение и проточване за неопределен срок тяхното привършване. Законотворците от 47-то Народно събрание ползват невиждана до момента законодателна техника – продължение на стартирана и прекратена процедура в предходното Народно заседание (по отношение условието за разискване на законопроекта). Само този недостатък е задоволителен законът напълно да бъде разгласен за противоконституционен.
Съдебната промяна е непрекъснато поставяната пред обществото тематика в дневния ред на политиците през годините на българския преход и до през днешния ден. Несъмнено, тя е прекомерно значима за страната и обществото задача. Но, без значение от субектите в обществения бранш, които тръбят за водачество и дарба за промени в регулацията на правосъдната власт, преди всичко е належащо да бъдат изяснени водещи положения като:
1. Налице ли е нужда от правосъдна промяна? Т.е., животът посочил ли е, че системата или избрани нейни елементи не работят пълноценно в интерес на обществото? Кои са тези детайли (принципи, правила, връзки, структури, регламентации и пр.).
2. В какво ще се състои смяната? Какво тъкмо ще се направи? И кой ще го направи?
3. Какво ще бъде основано след промяната, какъв ще е крайният резултат, по какъв начин променената система ще действа? И за какво промяната ще е в полза на жителите?
4. Кои от дилемите ще бъдат с приоритет (като се има поради правилото, с приоритет да се вършат тези промени, които засягат значими и повече на брой необятни публични интереси)?
Има ли социална нужда от правосъдна промяна?
Да, има. Причините за предприемане на смяната, както и задачите на промяната би трябвало да отразяват, респ. да се вършат в полза на обществото. Такива могат да бъдат:
- превъзмогване на формализма в правораздаването. Много постоянно прекомерният нормативен педантизъм в българското съдопроизводство господства над справедливостта, истината и житейската логика;
- справяне с тематиката за неравномерната натовареност на съдилищата посредством тяхното преструктуриране, съкращаване първоначално броя на районните съдилища като ниско натоварените да преминат към по-високо натоварените, без да се засегне достъпът до правораздаване на гражданите;
- преструктуриране на правосъдната карта, което да обгръща и останалите по степен съдилища, като решаването на въпроса с натовареността да бъде комбиниран с въпроса за повишение качеството на правораздаването;
- навреме решение на делата, респ. всяка страна навреме да получи своята отбрана или глоба. В тази тенденция има доста какво да се желае и да се направи. Днес даже крайният резултат на делото да е добър и обективен за страната, постоянно толкоз е занимателен във времето, че действително не е необходим;
- наред с правилото „ еднообразно и тъкмо приложение на закона по отношение на всички “ да бъде въведен и правилото „ законът се ползва по отношение на всички “. Макар и близки по звучене и наличие, двата израза не са идентични;
- пълноценно обезщетяване на изправната страна по едно комерсиално (гражданско) отношение, респ. на потърпевшия от закононарушението. Досегашната процедура демонстрира – неведнъж присъденото обезщетение е толкоз нищожно, че за потърпевшия по-добре би било изобщо да не го претендира;
- високото качество на правораздаването и постигането на заслужено решение на делата да бъде водещи цели по отношение на другите условия на процеса;
- смяна на в този момент съществуващото състояние в правосъдния развой, при което българският съд е неимоверно придирчив към изправната страна (потърпевшия, пострадалия) и прекомерно търпелив към нарушителя. Като че ли в патологията на противоречивото правно отношение са разменени местата на спорещите и нерядко изходът от правосъдния спор е претрупан с чувство за неналичието на справедливост;
- отбрана следва да получава носителят на материалното право, а не хитрият, обиграният в процесуални хватки и злоупотребяващият с право;
- премахване изискванията за корупция в правосъдната система.
- задълбочаване на работата с вътрешните електронни осведомителни системи за ръководство на правосъдните каузи във всички степени на съдилищата и улеснение достъпа на жителите до електронното правораздаване посредством надграждане на ЕПЕП, както и непрестанно рационализиране на тези системи;
- отстояване на конституционните гаранции за самостоятелност на магистратите и правосъдната власт с налагане на все по-високи критерии за самостоятелност и отчетност;
- рационализиране на правната регулация на способите и механизмите за кариерното развитие въз основата на професионалните и етичните качества на магистратите;
- увеличаване самоуправлението на магистратските общности, само че при рационален баланс сред работата по администрирането на делата и организацията на звената в съда, с главната функционалност на правораздаването – отбраната на правата и законните ползи на жителите, Юридическо лице и държавата;
Какви „ промени “ плануват вносителите на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, оповестен за разискване за времето 28.01.- 11.02. 2022 година на Портал за публични съвещания при Министерски съвет.
Не е за поверие, само че нито един от изброените нагоре индикатори, които са в полза на цялото общество, не е почетен с вниманието на вносителите. Всъщност, те оферират единствено две неща: закриване на профилираните съдилища и прокуратури и унищожаване на бонусите за членовете на Висш съдебен съвет и на Инспектората. Отделно декларират, че приготвят и предложение за предварително освобождение на настоящия основен прокурор от служба.
Още занапред излиза наяве, че правосъдна промяна в интерес на обществото не се планува. Тогава, какви са същинските аргументи, какви цели се преследват и кои са движещите претекстове на новите законотворци от 47-ия парламент?
В тези редове споделям своето персонално мнение на правист, дълготраен арбитър и жител на България.
Законопроектът е показан за публично обсъждане в съкратени периоди, без да е налице неотложност и необходимост. Според член 26, ал.4 от Закона за нормативните актове този период следва да е не по-кратък от 30 дни, а при изключтелни случаи, с изтъкване на претекстовете за изключиттелност, е 14 дни. Бърза се неистово. Защо? Може би, защото извършват повелята за наказателна акция против част от правосъдната власт по един невиждан до момента в нейната история акт – закриване на организационно ифункционално работещи правосъдни структури, планувани от конституционния законодател. Не се ли основава началото на произвола в правото с отваряне на опцията за всяка последваща политическа власт по целсъобразност да протяга ръка с болшинство на обикново национално заседание върху цялостта на правосъдната система?
Аргументите за съкращаването на периода за публично разискване са началото на този произвол, тъй като са в нарушаване на основополагащи правила в законотворчеството.
Буди паника и неразбиране по какъв начин аналогичният законопроект, който е бил импортиран от депутати и е „ бил признат в зала на първо четене в разпуснатото 46-то Народно заседание ”, може да бъде изобщо обект на позоваване като приемствен законопроект от новата легислатура в 47-то Народно заседание. Това са напълно разнообразни парламенти. Понятно е, че едно национално заседание не може да е последовател на активността на предходното, защото двете може да са формирани от партии с радикално разнообразни и даже противоположни политики и хрумвания. Конституцията и законите не познават и не плануват фигурата и опцията за продължение на стартирана и прекратена процедура в предишно национално заседание, която може да бъде обновена и продължена в актуалното, като се резервира валидността на осъщественото в предходния парламент. Най-малкото, друг е редът, по който документите са импортирани, разнообразни са и вносителите, разнообразни са лицата, изработили наличието. Този път вносител е Министерски съвет, не са обособени депутати, както при предходния. Може ли да се акцентира от съществени адвокати, че този законопроект бил „ минал към този момент на разискване в Комисията по конституционни и правни въпроси, както и в зала на първо четене. ”? Колкото и да са „ концептуално близки ”, те не са „ продължение на всеки от тях и не са в изискванията на правоприемственост “.
Подобна процедура би била напълно порочна, а признатият закон – недействителен, респ. незабележим, в случай че можеше да се употребява във връзка с законотворчеството този термин и би следвало да бъде разгласен напълно за противоконституционен, респ. неспособен да породи своите правни последствия.
Закриването на профилираните наказателни съдилища и профилираните прокуратури не е в дневния ред на обществото, даже то е в негов ущърб, тъй като със закриването им се преследват други, освен това нелегитимни цели, свързани основно с разстройване разглеждането на наказателните каузи посредством закъснение и проточване за неопределен срок тяхното привършване.
По създание този акт съставлява отпадането на цялостен един сегмент от тялото на настоящата сега конструкция и функционалности на органи от правосъдната система, което смятам, че следва да предстои на ред за смяна от парламентарен, а не от елементарен законодател.
Като цяло, претекстовете към законопроекта са повърхностни и голословни. Заключението, че за 10 години съответните органи „ не са били постигнали заложените със основаването им през 2011 година цели “, е плакатно, самоцелно и случайно, не дава отговор на обективните обстоятелства за положението на профилираното правораздаване, не почива на задълбочено и независимо проучване на процесите на неговото създаване, достижения и проблеми за решение.
Изложените причини, че това правораздаване не било дейно, тъй като „ поетапно е била разширена неговата подготвеност ” за интервала от 2011 година, от каузи за закононарушения, осъществени против Републиката и от разнообразни форми на проведена престъпност, а през 2017 година – поетапно, по каузи за усложнена незаконна активност за тежки закононарушения, свързани с проведената престъпност и до каузи за корупционни сформира на закононарушения във връзка с лица, заемащи висши обществени длъжности, до делата за закононарушенията против републиката ”, а през 2019 година и по делата от подготвеност на Европейската прокуратура, са несъстоятелни. Това е законово решение, за което органите на профилираното правораздаване са пострадали - работят при свръх-натовареност при свръх-разширената си подготвеност.
Буди неразбиране и аргументът, че „ смесването на критериите за специализация по материя (предмет) и специализация с оглед субектите ”, „ нарушавало правилото за самостоятелност на съда, а от тук и правилото на правовата страна ”?!
Конституционният съд от дълго време се е произнесъл по този въпрос с Решение № 6 от 27.03.2017 година по к.д. № 10/2017 година - приложеният от законодателя в член 411а, алинея 1 т. 4 Наказателно-процесуален кодекс разбъркан (предметно – субективен) аршин при изменената подготвеност на профилирания углавен съд, съставлява съответно практикуване по целенасоченост на конституционно открито пълномощие, заради което не трансформира профилирания углавен съд в ексклузивен, какъвто е неприемлив по смисъла на член 119, алинея 3 от Конституцията, а действието му не е в несъгласие с член 6, алинея 2 и правилата на правовата страна – член 4, алинея 1 от Основния закон.
В претекстовете на законопроекта има значително вътрешно несъгласие, състоящо се в това, че по едно и също време с пренебрегването на личната си рецензия към смесения (предметно – субективен) аршин в част от компетентността на профилирания углавен съд, с § 53 от Преходни и заключителни разпоредби на законопроекта се променя Наказателно-процесуалния кодекс в член 35 алинея 3 като на Софийския градски съд като първа инстанция се вкарва подсъдност на делата и за всички корупционни закононарушения, които до момента са от подготвеност на Специализирния углавен съд - „ за закононарушения от общ темперамент, осъществени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, от членове на Министерския съвет, от членове на Висшия правосъден съвет, от основния контрольор и инспекторите в Инспектората към Висшия правосъден съвет, от членовете на Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество и на Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства, както и от ръководители на държавни организации и държавни комисии, изпълнителни шефове на изпълнителните организации, както и делата за закононарушения по глава първа от особената част на Наказателния кодекс. ” На процедура, с това законодателно решение Софиййският грдски съд ще се трансформира в още по-висока степен профилиран съд (при в този момент настоящото законодателство, на този съд са подсъдни всички каузи за закононарушения от общ темперамент, осъществени от магистати, други лиица с имунтет и от членове на Министерския съвет, в случай че за тях не се ползват специфичните правила за подсъдност на профилираните или военните съдилища).
Внимателният прочит на плануваните промени води до извод за лишаване пълномощия от органите на правосъдната и предаването им на органите на изпълнителната власт: способени да проверяват закононарушения по делата за корупция, осъществени от лица по високите етажи на властта, няма да бъдат следователите, какъвто е досегашният ред - член 194, алинея 1 т. 2а в Наказателно-процесуален кодекс, а ще бъдат проверяващите служители на реда.
Делата за закононарушения по отношение на разнообразни форми на незаконно сдружаване по член 321 и член 321а от Наказателен кодекс, се изземват от одобрената подготвеност в тази материя на по-високите по степен профилирани структури, респективно – от равните им окръжни съдилища, и се дават в родова подсъдност на районните съдилища като първа инстанция. Т.е. ще се разглеждат от съдии без опит и процедура до момента по тази материя, изискваща продължителна във времето подготовка, през което време резутатите няма да бъдат в полза на правораздаването. Този метод в законопроекта е в цялостно несъгласие с констатациите в претекстовете, че „ профилираното обвиняване нямало висока успеваемост по отношение на закононарушенията за незаконно сдружаване, в сравнение с по обвиняванията за вторична незаконна активност. ”
Тогава, каква е задачата на законопроекта? Отговорът остава явен - задачата на смяната е „ атакуване ” на процеса по разглеждане и решение на висящите каузи от настоящите профилирани звена на правосъдната власт.
Некоректно се акцентират констатации в предходен Доклад по Механизма за съдействие и инспекция от 2018 година (SWD(2018) 550 final, с. 10), с рецензията за: „ неналичието на поредни резултати в България, що се отнася до присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта ”, като се заобикаля констатацията в последващия отчет по МСП през 2019 година, съгласно който на страната ни се признава прогрес в битката с огранизираната престъпност и корупцията.
Критичните оценки в Доклада по отношение на върховенството на правото за 2020 година (SWD(2020) 301 final) за успеваемостта на профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури, че „ Все още следва да бъдат реализирани солидни резултати във връзка с окончателните неоправдателни присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта. “, не са съображение за закриването на тези органи. Те правораздават (а не извършват норма и план) в изискванията на триинстанционно наказателно произвеждане, при което последна инстанция е Върховният касационен съд. Те ползват материалните закони съгласно плануванаъа за тях родова подсъдност на делата и процесуалните закони, които са идентични както за общите и по този начин и за профилираните съдилища, при съблюдаване стандартите за обективен развой и според ЕКПЧОС. Нека не се не помни, че за разлика от общите съдилища, поетапното разширение от законодателя на родовата подсъдност на делата на специалицираните съдилища и прокуратури със индивид лица, заемащи висши постове в законодателната, изпълнителната, правосъдната власт, в съответните организации, комисии, в локалната власт и прочие, формираните за тези закононарушения наказателни каузи към момента не са завършили при изискванията на двуфазен углавен развой (досъдебна и правосъдна фаза) с триинстанционно правосъдно произвеждане. Тази специфичност изобщо не се регистрира от локалните и интернационалните набюдатели-критици.
В претекстовете или неточно са интерпретирани данните от разбора в Доклада за активността на профилираните съдилища и прокуратури, направен през 2021 година от Министерство на правораздаването за 10 год. интервал на същустването им, или умишлено се премълчават. Странно за какво се акцентират единствено данни за прегледаните и решени каузи през 2020 година, а отсъства относителен разбор на активността за целия интервал на съществуването им, освен това, да е съпоставен с активността на общите съдилища. Не са зачетени данните, посочени в разбора на профилираните съдилища и прокуратури по индикаторите за брой и тип на прегледани и решени каузи, по този начин и по отчитане на тяхната извънредно повишена фактическа и правна трудност, с десетки подсъдими, юристи, движимости лица, със стотици очевидци, и многотомни доказателствени материали. Само един образец е задоволителен: съгласно статистическите данни за броя на делата, формирани в Специализирания углавен съд (СпНС) за 10 годишния интервал, те са 46979 бр., а не както е посочено в разбора на министерството, че формираните за същия перод каузи са 4679 бр. – тези данни се отнасят за една – 2020 година, а не за 10-годишен интервал! Спекулативно и погрешно се употребява и информацията с отправяне рецензия към СпНС за прекалено решение на каузи със съглашение, което спрямо равни по степен съдилища като Софийски градски съд, Оценка за съвместимост Пловдив, Оценка за съвместимост Бургас. Напр., за 2020 година този брой е 77 за СНС, до момента в който за посочените нагоре съдилища е надлежно 223 бр каузи, 140 бр. каузи, 82 бр. каузи. Невярно в претекстовете на законопроекта е експонирана и голословно сериозно e поднесена и информацията за броя на прегледаните и решени каузи с обвинявания за разнообразни форми на незаконно сдружаване по член 321 от Наказателен кодекс като се твърди, че профилираното обвиняване нямало висока успеваемост по отношение на закононарушенията за незаконно сдружаване, спрямо обвиняванията за вторична незаконна активност. Твърденията се опровергават със следните данни: за интервала на съществуването в СпНС са импортирани 2265 бр. обвинявания за закононарушение по чл.321 от Наказателен кодекс, като е постановено наказание по 1736 бр. и оправдаване по 429 бр. каузи.
Коментарът в претекстовете на законопроекта, поднесен като рецензия на данните за тежестта на наложените санкции, както и броят на наказаните лица, съставлява неприемлива интервенция във функционалния имунитет на магистратите, в правото им на суверенна преценка по използване на закона съгласно вътрешното им разбиране, построено въз основа на разбора на съответстващите обстоятелства по делото; налице е неприемлива интервенция в естеството на работата на правосъдието/правораздаването. Представените мнения и отчети с паралел по отношение на общите съдилища красноречиво сочат за несравнимост в натоварването на профилираното правораздаване както по тежест, по този начин и по брой на завършени всъщност каузи. Тези данни са обществено налични на интернет уеб страницата на Висш съдебен съвет и на ел. уеб страниците на съдилищата.
С уредбата в преходните и заключителни разпореждания на законопроекта се нарушават или заплашват съществени конституционни гаранции на кадровия статус на магистратите от профилираните структури като несменяемост и самостоятелност. Застрашен е статусът на формираните в тях каузи, тъй като с преразпределянето им в другите правосъдни региони на страната, поради отпадането на екстериториалната пълномощия на профилираното правораздаване, съществува действителна заплаха от закъснение на последващото им разглеждане и решение. Съгласно § 56 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на Закон за съдебната власт, законът влиза в действие два месеца след обнародването му в „ Държавен вестник “ по отношение на неприключилите досъдебни производства, неприключилите първоинстанционни и въззивни наказателни каузи, които след приключване на тъй наречените вокацио легис, ще се изпращат по подсъдност в още един 7 дневен период в съответните прокуратури и съдилища в страната. В резултат - за редица от делата ще се наложи връщането им в първичните стадии на наказателния развой, когато няма да има опция да се съблюдава правилото за непроменяемост на правосъдния състав по разнообразни аргументи от кадрови темперамент. Реална е и заплахата от въздействие на неподходящи обктивни и субективни процеси на влияние върху събраните доказателствата и доказателствените средства по делата. Със сигурност ще се доближи и до приключване на давностни периоди за част от тях.
Предвижда се възобновяване на предходна заемана служба или преназначаване в съответни по степен съдилища и прокуратури, следствени отдели, като не се държи сметка, че в преобладаващия брой от случаите магистратите са заели длъжностите си в профилираните съдилища и прокуратури посредством конкурс, като до състезанието са работели в други по тип органи на правосъдната власт, в редица случаи - от по-ниско равнище. Мнозина от тях са определени и назначени като съдии от други по тип органи на правосъдната власт – прокуратури/ следствен отдели, от по-ниско равнище на оран на правосъдната власт, например районно равнище, и „ екс леге “ връщането им на в началото заеманите длъжности, даже като правна опция, ще има темперамент на дисциплинарно намаление в служба. Очевидно, тези текстове от законопроекта са в жестоко нарушение на съществени гаранции за независимостта на магистратите и на правила на правовата страна. Предвидената опция искащите магистрати от Специализирания углавен съд и Апелативния профилиран углавен съд и от съответнит им прокуратури да бъдат преназначени по член 194, ал.1 от Закон за съдебната власт с щатовете си в Софийския градски съд, респ. в Софийския апелативен съд и съответните им прокуратури, не е неизчерпаема. Не са ясни, защото не са написани нормативно, индикаторите и критериите, по които тези сътрудници ще бъдат преназначавани. За тези от тях, за които опцията ще бъде изчерпана, ще остане задължението им да довършват разглеждането на делата, формирани в прекратените профилирани съдилища и преразпределени в Софийския градски съд, надлежно в Софийския апелативен съд. Тези каузи ще са или в стадия на извършено разпоредително съвещание или във висящо правосъдно разследване, или в краен стадий на постановени присъди, респ. оповестени за решение въззивни каузи, чакащи претекстове. Тези съдии ще бъдат преназначавани в останалите 28 окръжи съдилища, без да се изисква тяхното единодушие. Този метод е несъответстващ с правилата на несменяемост и самостоятелност на съдиите.
В параграфите: § 44, § 45, § 46 и § 47 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на Закон за съдебната власт е употребен с неопределено правно значение и наличие институтът на командироване. Считам че законосъобразното дотъкмяване на започнатите в изискванията на непроменяемост на правосъдния състав наказателни каузи, би трябвало да е категорично нормативно уредено с термина „ възлагане ” довършването на започнатите за разглеждане каузи, изискващи непроменяемост на правосъдния състав. По този метод ще се съблюдава правилото за правда на правосъдния състав. Прилагането на института на командироването, с цел да бъде прегледано делото при непроменяемост на състава, само̀ по себе си няма да създаде овластяване за дотъкмяване на делото. Необходимо е категорично овластяване посредством възлагане на довършването – такава норма липсва, само че би трябвало да бъде планувана в законопроекта. Защото при изчезнал свободен щат съдията няма да може да бъде командирован, само че ще може да бъде овластен да довърши делото по силата на експлицитната законова наредба. Действащата регулация в Закон за съдебната власт на института на командирване, която се резервира по наличие и след коментираните промени в закона, придава наличие на командироването като прийом за краткотрайно заемане на овакантен щат за превъзмогване на кадровите дефицити в органите на правосъдната власт в случаите на краткотрайно или непрекъснато вакантни дъжности, а не е юридически прийом за дотъкмяване на каузи. Способът е различен - възлагане на тяхното дотъкмяване (спр. член 227, ал.9 ЗСВ).
Да не се не помни, че при първоинстанционните каузи вземат участие и правосъдни заседатели, които ще се наложи да бъдат пръснати в окръжните съдилища и с стеснен мандат в Софийския градски съд.
В законопроекта се употребява порочна законодателна техника - с преходни разпореждания на закон да се променя различен закон, който има друго предопределение в уредбата на публичните връзки. Прехвърлянето на родовата подсъдност на закононарушенията, попадащи в юрисдикцията на Специализирания углавен съд към окръжните съдилища и на Софийския градски съд като първа инстанция, наред с делата за закононарушения от общ темперамент, осъществени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет и от членове на Министерския съвет, от членове на Висшия правосъден съвет, от основния контрольор и инспекторите в Инспектората към Висшия правосъден съвет, от членовете на Комисията за противопоставяне на корупцията, Комисията за лишаване на нелегално добитото имущество и на Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства, както и от ръководители на държавни организации и държавни комисии, изпълнителни шефове на изпълнителните организации, както и делата за закононарушения по глава първа от особената част на Наказателния кодекс, ще докара до свръхнатоварване и до големи организационни усложнения в работата на Софийския градски съд, което от своя страна ще докара до утежняване на правораздавателния развой.
Разпращането по подсъдност на всички останали, формирани в профилираните структури висящи наказателни каузи към окръжните съдилища и прокуратури, при множеството от тях ще обрече на приключване на периоди, в това число и на давностни. Предвидено е измененията в закона да влязат в действие два месеца след обнародването му. И едвам по-късно ще се провежда разпределението, насрочването и разглеждането на делата, което разбираемо ще значи приключване на нови процесуални периоди.
Неясна е ориста на стотиците чиновници в тези структури, само че е ясно, че ще има пренасищане на правосъдни чиновници, съсредоточени в двата софийски съда.
От казаното дотук следва изводът - закриването на профилираното правораздаване не съставлява промяна, а разрушение, екзекуция на настоящи структури. Крайният резултат ще бъде гибелен както за публичния интерес и за страната, настояща като отбрана и глоба против незаконните похищения, по този начин и за жертвите от тези похищения, чакащи правораздаване.
Така че, плануваните „ промени “ са доста надалеч от ползите на жителите, по никакъв метод не се включват в решаването на техните грижи. Обществото е затънало в напълно други проблеми – здравна рецесия, висока смъртност (нацията се топи, покосена от Ковид-пандемията и от хронични болести, които са с най-голям интензитет в границите на Европейския съюз), беднотия, висока инфлация, рецесия с горивата, стремглаво повишаване на цените, възходяща престъпност, гнет от страна на работодателите, беззаконие и прочие Хората се облъчват денонощно от новите политици, определени с девиза за смяна в името на правда и правдивост, с тематиката - какъв брой е значимо да се закрият профилираните съдилища и да се освободи основният прокурор, а в действителност, дейностите им са ориентирани към замяна посредством екзекуция на работещи структури в органите на правосъдната власт, на обществените институции, на потвърдили качествата в своята област експерти.
Гражданите не се интересуват от статута на профилираните съдилища и прокуратури, те не познават спецификата на работата им. Под авансово основаният случаен и постановъчен извод, че тези съдилища „ не са оправдали упованията за тяхната успеваемост ”, на обществото спекулативно се внушава и насажда тезата за потребността от тяхното закриване, без справедлив разбор и без да се чуе аргументацията на най-запознатите с материята и в същото време на най-засегнатите – работещите магистрати и чиновници в тези структури.
Кристално ясно е, че хората от народа нямат интерес от закриването на профилираното правораздаване. Тогава, кой има интерес? Отговорът е явен – подсъдимите по делата пред профилираното правораздаване. На първо място това са олигарсите, против които има висящи каузи за източване на обществения запас, създаван с труда на три генерации българи. Също по този начин и тези с нелегално добито имущество, както и доста други подсъдими за присъединяване в ОПГ, убийства, грабежи, обири, присвоявания, подкупи, данъчни закононарушения, измами, трафик на хора и прочие
Според застъпеното тук мнение, закриването на профилираните съдилища е израз на поставената задача да бъдат избавени от правораздаването попаднали под ударите на закона финансови благодетели и авторитетни спонсори на строителите на превзетата страна. Прокуратурата на Република България към този момент е внесла обвинителни актове, по които са формирани редица каузи в профилирания съд. Чрез закриването на съда се целѝ разстройване на наказателното гонене. След закриването ще последва непредотвратимо и непредвидимо по дълготрайност във времето отсрочване, замитане, скриване, покриване, потулване и изгубване на цели каузи или на значими документи и доказателства, както и приключване на давностни периоди. Защото ще е неотложно преместването на томовете по съответните съдилища в страната съгласно новата локална и родова подсъдност, образуването на нови каузи в приемащите съдилища, окомплектоване на правосъдни сформира, неведнъж започване на всичко изначало и така нататък И след това, закономерно се чака море от отводи и самоотводи, защото заплахата от основанията за зависимости на локално равнище, каквато се избягна при централизираната правосъдна конструкция на тези съдилища, с премахването им ще се появи още веднъж. Някои от очевидците и движимостите лица към този момент няма да са сред живите, а би трябвало да бъдат разпитани още веднъж, неизменността на правосъдните сформира по делата, на които е даден ход на правосъдното разследване ще се наруши и разглеждането им би трябвало да стартира изначало. И дано не се не помни, че тези каузи са многотомни, с десетки подсъдими и стотици очевидци, десетки бранители и движимости лица, които също ще следва да бъдат затруднени за присъединяване или сменени при пренасяне на делата от профилирания съд в 28-те общи окръжни включително и в Софийски градски съд, и от Апелативния профилиран углавен съд – в петте други от същия сан. Накрая, като резултат - присъдите, окончателните правосъдни актове, надлежно въззивните решения ще бъдат изцяло осуетени. Целта ще бъде реализирана.
Описаният безпорядък може да бъде икономисан и избягнат, в случай че се планува, че всички формирани каузи в профилираните съдилища ще се довършват от съдиите, на които са разпределени, по досегашните условия и ред, т.е. според законовата уредба в Закон за съдебната власт или Наказателно-процесуален кодекс преди влизане на ЗИД на Закон за съдебната власт в действие. Такава наредба в законопроекта обаче липсва. И това не е неволен пропуск от страна на новите законотворци, тъй като първата им цел е още с обнародването на закона той да влезе в действие по отношение на наредбите за закриването на профилираните съдилища и прокуратури (справка - § 56. от Преходните и заключителни разпореждания на ЗИДЗСВ гласи: „ Законът влиза в действие два месеца след обнародването му в „ Държавен вестник “, като се изключи § 1, 2, 5, 6, 18, 27, 32, 40 и 41, които влизат в действие от деня на обнародването ”).
Премахването на кариерните бонуси и паричните компенсации за членовете на Висш съдебен съвет, на Инспектората Висш съдебен съвет и на административните ръководители и техните заместници, както и анулация на финансовите компенсации за членовете на Висшия правосъден съвет, основния контрольор и инспекторите от Инспектората към ВСС също не са в дневния ред на обществото. Но евентуално са в нечий различен дневен ред.
Тези кариерни бонуси и компенсации са изцяло законни и разумни. Обезщетенията са израз на признателност за дългогодишния умишлен и безрезервен труд в интерес на страната и обществото при съществуването на рестриктивните мерки в основанията за несъответственост, т.е. недопустимост на други трудови източници за приходи. Кариерните бонуси се плануват като отплата за рестриктивните мерки, които съпровождат членовете на кадровия орган, до момента в който са заемали съответната служба - неспособност да вземат участие в състезания или в други инициативи и начинания, предпоставящи кариерното им израстване. Упражняването на контролни и решаващи функционалности по отношение на кадровата склонност и дисциплинарната отговорност на магистратите в органите на правосъдната власт от членовете на висшия кадрови орган кумулират и редица голословни негативни настроения и незащитеност от лични нападки, което дава отрицателно отражение в персоналния магистратски статус на членовете, след завръщането им на магистратските длъжности.
В претекстовете на законопроекта жестоко се подценяват решаващите претекстове в Решение № 6 от 2021 година на Конституционен съд, по к. д. № 15/ 2020 година, че даването на опция за кариерно израстване след края на мандата на изборните членове на Висшия правосъден съвет и на членовете на Инспектората на Висш съдебен съвет, не е от компетентността на законодателя и не е въпрос на законодателна целенасоченост, тъй като се протяга ръка на правилото на разделянето на управляващите и независимостта на правосъдната власт. Висшият правосъден съвет е само конституционно овластен и заради това е способен, а не законодателят, да реши до каква степен да удовлетвори или не, упражненото право на кариерен бонус (относно бонусите по хоризонтала – т.е. посредством практикуване правото на пренасяне в различен еднакъв по степен орган на правосъдната власт и по вертикала- повишение с една степен в по-горен по степен орган на правосъдната власт). Изводът, който следва от процесното пояснение на Конституционен съд е, че свободата на Народното събрание да уреди въпросите, свързани със същностните характерности на правосъдната власт не е безгранична. Рамките, в които законодателите могат да взимат по целенасоченост едни или други законодателни решения, са избрани в Конституцията. „ При практикуване на своите пълномощия Народното събрание е лимитирано в своята дискреционна преценка от конституционните правила и не може да се отклонява от тях. В случая Народното събрание би трябвало да се управлява от правилото за самостоятелност на правосъдната власт, тъй че неговото ценностно установяващо значение да бъде обезпечено и във връзка с реда и метода, по който членове на Висшия правосъден съвет, основният контрольор и членове на Инспектората към Висш съдебен съвет с изминал или с преустановен на съображение подадена оставка мандат, се връщат назад в органите на правосъдната власт. ”/цитат от горепосоченото решение на КС/. Тази позиция на Конституционен съд е поредна във времето и намира удостоверение в редица предишни решения.
Крайният резултат ще бъде гибелен както за жертвите, чакащи правораздаване, по този начин и за публичния интерес и за страната като цяло. Закриването на профилираните наказателни съдилища и профилираните прокуратури не е в дневния ред на обществото. То е в негов ущърб, тъй като се преследват други, нелегитимни цели, свързани основно с разстройване на разглеждането на наказателните каузи посредством закъснение и проточване за неопределен срок тяхното привършване. Законотворците от 47-то Народно събрание ползват невиждана до момента законодателна техника – продължение на стартирана и прекратена процедура в предходното Народно заседание (по отношение условието за разискване на законопроекта). Само този недостатък е задоволителен законът напълно да бъде разгласен за противоконституционен.
Съдебната промяна е непрекъснато поставяната пред обществото тематика в дневния ред на политиците през годините на българския преход и до през днешния ден. Несъмнено, тя е прекомерно значима за страната и обществото задача. Но, без значение от субектите в обществения бранш, които тръбят за водачество и дарба за промени в регулацията на правосъдната власт, преди всичко е належащо да бъдат изяснени водещи положения като:
1. Налице ли е нужда от правосъдна промяна? Т.е., животът посочил ли е, че системата или избрани нейни елементи не работят пълноценно в интерес на обществото? Кои са тези детайли (принципи, правила, връзки, структури, регламентации и пр.).
2. В какво ще се състои смяната? Какво тъкмо ще се направи? И кой ще го направи?
3. Какво ще бъде основано след промяната, какъв ще е крайният резултат, по какъв начин променената система ще действа? И за какво промяната ще е в полза на жителите?
4. Кои от дилемите ще бъдат с приоритет (като се има поради правилото, с приоритет да се вършат тези промени, които засягат значими и повече на брой необятни публични интереси)?
Има ли социална нужда от правосъдна промяна?
Да, има. Причините за предприемане на смяната, както и задачите на промяната би трябвало да отразяват, респ. да се вършат в полза на обществото. Такива могат да бъдат:
- превъзмогване на формализма в правораздаването. Много постоянно прекомерният нормативен педантизъм в българското съдопроизводство господства над справедливостта, истината и житейската логика;
- справяне с тематиката за неравномерната натовареност на съдилищата посредством тяхното преструктуриране, съкращаване първоначално броя на районните съдилища като ниско натоварените да преминат към по-високо натоварените, без да се засегне достъпът до правораздаване на гражданите;
- преструктуриране на правосъдната карта, което да обгръща и останалите по степен съдилища, като решаването на въпроса с натовареността да бъде комбиниран с въпроса за повишение качеството на правораздаването;
- навреме решение на делата, респ. всяка страна навреме да получи своята отбрана или глоба. В тази тенденция има доста какво да се желае и да се направи. Днес даже крайният резултат на делото да е добър и обективен за страната, постоянно толкоз е занимателен във времето, че действително не е необходим;
- наред с правилото „ еднообразно и тъкмо приложение на закона по отношение на всички “ да бъде въведен и правилото „ законът се ползва по отношение на всички “. Макар и близки по звучене и наличие, двата израза не са идентични;
- пълноценно обезщетяване на изправната страна по едно комерсиално (гражданско) отношение, респ. на потърпевшия от закононарушението. Досегашната процедура демонстрира – неведнъж присъденото обезщетение е толкоз нищожно, че за потърпевшия по-добре би било изобщо да не го претендира;
- високото качество на правораздаването и постигането на заслужено решение на делата да бъде водещи цели по отношение на другите условия на процеса;
- смяна на в този момент съществуващото състояние в правосъдния развой, при което българският съд е неимоверно придирчив към изправната страна (потърпевшия, пострадалия) и прекомерно търпелив към нарушителя. Като че ли в патологията на противоречивото правно отношение са разменени местата на спорещите и нерядко изходът от правосъдния спор е претрупан с чувство за неналичието на справедливост;
- отбрана следва да получава носителят на материалното право, а не хитрият, обиграният в процесуални хватки и злоупотребяващият с право;
- премахване изискванията за корупция в правосъдната система.
- задълбочаване на работата с вътрешните електронни осведомителни системи за ръководство на правосъдните каузи във всички степени на съдилищата и улеснение достъпа на жителите до електронното правораздаване посредством надграждане на ЕПЕП, както и непрестанно рационализиране на тези системи;
- отстояване на конституционните гаранции за самостоятелност на магистратите и правосъдната власт с налагане на все по-високи критерии за самостоятелност и отчетност;
- рационализиране на правната регулация на способите и механизмите за кариерното развитие въз основата на професионалните и етичните качества на магистратите;
- увеличаване самоуправлението на магистратските общности, само че при рационален баланс сред работата по администрирането на делата и организацията на звената в съда, с главната функционалност на правораздаването – отбраната на правата и законните ползи на жителите, Юридическо лице и държавата;
Какви „ промени “ плануват вносителите на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт, оповестен за разискване за времето 28.01.- 11.02. 2022 година на Портал за публични съвещания при Министерски съвет.
Не е за поверие, само че нито един от изброените нагоре индикатори, които са в полза на цялото общество, не е почетен с вниманието на вносителите. Всъщност, те оферират единствено две неща: закриване на профилираните съдилища и прокуратури и унищожаване на бонусите за членовете на Висш съдебен съвет и на Инспектората. Отделно декларират, че приготвят и предложение за предварително освобождение на настоящия основен прокурор от служба.
Още занапред излиза наяве, че правосъдна промяна в интерес на обществото не се планува. Тогава, какви са същинските аргументи, какви цели се преследват и кои са движещите претекстове на новите законотворци от 47-ия парламент?
В тези редове споделям своето персонално мнение на правист, дълготраен арбитър и жител на България.
Законопроектът е показан за публично обсъждане в съкратени периоди, без да е налице неотложност и необходимост. Според член 26, ал.4 от Закона за нормативните актове този период следва да е не по-кратък от 30 дни, а при изключтелни случаи, с изтъкване на претекстовете за изключиттелност, е 14 дни. Бърза се неистово. Защо? Може би, защото извършват повелята за наказателна акция против част от правосъдната власт по един невиждан до момента в нейната история акт – закриване на организационно ифункционално работещи правосъдни структури, планувани от конституционния законодател. Не се ли основава началото на произвола в правото с отваряне на опцията за всяка последваща политическа власт по целсъобразност да протяга ръка с болшинство на обикново национално заседание върху цялостта на правосъдната система?
Аргументите за съкращаването на периода за публично разискване са началото на този произвол, тъй като са в нарушаване на основополагащи правила в законотворчеството.
Буди паника и неразбиране по какъв начин аналогичният законопроект, който е бил импортиран от депутати и е „ бил признат в зала на първо четене в разпуснатото 46-то Народно заседание ”, може да бъде изобщо обект на позоваване като приемствен законопроект от новата легислатура в 47-то Народно заседание. Това са напълно разнообразни парламенти. Понятно е, че едно национално заседание не може да е последовател на активността на предходното, защото двете може да са формирани от партии с радикално разнообразни и даже противоположни политики и хрумвания. Конституцията и законите не познават и не плануват фигурата и опцията за продължение на стартирана и прекратена процедура в предишно национално заседание, която може да бъде обновена и продължена в актуалното, като се резервира валидността на осъщественото в предходния парламент. Най-малкото, друг е редът, по който документите са импортирани, разнообразни са и вносителите, разнообразни са лицата, изработили наличието. Този път вносител е Министерски съвет, не са обособени депутати, както при предходния. Може ли да се акцентира от съществени адвокати, че този законопроект бил „ минал към този момент на разискване в Комисията по конституционни и правни въпроси, както и в зала на първо четене. ”? Колкото и да са „ концептуално близки ”, те не са „ продължение на всеки от тях и не са в изискванията на правоприемственост “.
Подобна процедура би била напълно порочна, а признатият закон – недействителен, респ. незабележим, в случай че можеше да се употребява във връзка с законотворчеството този термин и би следвало да бъде разгласен напълно за противоконституционен, респ. неспособен да породи своите правни последствия.
Закриването на профилираните наказателни съдилища и профилираните прокуратури не е в дневния ред на обществото, даже то е в негов ущърб, тъй като със закриването им се преследват други, освен това нелегитимни цели, свързани основно с разстройване разглеждането на наказателните каузи посредством закъснение и проточване за неопределен срок тяхното привършване.
По създание този акт съставлява отпадането на цялостен един сегмент от тялото на настоящата сега конструкция и функционалности на органи от правосъдната система, което смятам, че следва да предстои на ред за смяна от парламентарен, а не от елементарен законодател.
Като цяло, претекстовете към законопроекта са повърхностни и голословни. Заключението, че за 10 години съответните органи „ не са били постигнали заложените със основаването им през 2011 година цели “, е плакатно, самоцелно и случайно, не дава отговор на обективните обстоятелства за положението на профилираното правораздаване, не почива на задълбочено и независимо проучване на процесите на неговото създаване, достижения и проблеми за решение.
Изложените причини, че това правораздаване не било дейно, тъй като „ поетапно е била разширена неговата подготвеност ” за интервала от 2011 година, от каузи за закононарушения, осъществени против Републиката и от разнообразни форми на проведена престъпност, а през 2017 година – поетапно, по каузи за усложнена незаконна активност за тежки закононарушения, свързани с проведената престъпност и до каузи за корупционни сформира на закононарушения във връзка с лица, заемащи висши обществени длъжности, до делата за закононарушенията против републиката ”, а през 2019 година и по делата от подготвеност на Европейската прокуратура, са несъстоятелни. Това е законово решение, за което органите на профилираното правораздаване са пострадали - работят при свръх-натовареност при свръх-разширената си подготвеност.
Буди неразбиране и аргументът, че „ смесването на критериите за специализация по материя (предмет) и специализация с оглед субектите ”, „ нарушавало правилото за самостоятелност на съда, а от тук и правилото на правовата страна ”?!
Конституционният съд от дълго време се е произнесъл по този въпрос с Решение № 6 от 27.03.2017 година по к.д. № 10/2017 година - приложеният от законодателя в член 411а, алинея 1 т. 4 Наказателно-процесуален кодекс разбъркан (предметно – субективен) аршин при изменената подготвеност на профилирания углавен съд, съставлява съответно практикуване по целенасоченост на конституционно открито пълномощие, заради което не трансформира профилирания углавен съд в ексклузивен, какъвто е неприемлив по смисъла на член 119, алинея 3 от Конституцията, а действието му не е в несъгласие с член 6, алинея 2 и правилата на правовата страна – член 4, алинея 1 от Основния закон.
В претекстовете на законопроекта има значително вътрешно несъгласие, състоящо се в това, че по едно и също време с пренебрегването на личната си рецензия към смесения (предметно – субективен) аршин в част от компетентността на профилирания углавен съд, с § 53 от Преходни и заключителни разпоредби на законопроекта се променя Наказателно-процесуалния кодекс в член 35 алинея 3 като на Софийския градски съд като първа инстанция се вкарва подсъдност на делата и за всички корупционни закононарушения, които до момента са от подготвеност на Специализирния углавен съд - „ за закононарушения от общ темперамент, осъществени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, от членове на Министерския съвет, от членове на Висшия правосъден съвет, от основния контрольор и инспекторите в Инспектората към Висшия правосъден съвет, от членовете на Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество и на Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства, както и от ръководители на държавни организации и държавни комисии, изпълнителни шефове на изпълнителните организации, както и делата за закононарушения по глава първа от особената част на Наказателния кодекс. ” На процедура, с това законодателно решение Софиййският грдски съд ще се трансформира в още по-висока степен профилиран съд (при в този момент настоящото законодателство, на този съд са подсъдни всички каузи за закононарушения от общ темперамент, осъществени от магистати, други лиица с имунтет и от членове на Министерския съвет, в случай че за тях не се ползват специфичните правила за подсъдност на профилираните или военните съдилища).
Внимателният прочит на плануваните промени води до извод за лишаване пълномощия от органите на правосъдната и предаването им на органите на изпълнителната власт: способени да проверяват закононарушения по делата за корупция, осъществени от лица по високите етажи на властта, няма да бъдат следователите, какъвто е досегашният ред - член 194, алинея 1 т. 2а в Наказателно-процесуален кодекс, а ще бъдат проверяващите служители на реда.
Делата за закононарушения по отношение на разнообразни форми на незаконно сдружаване по член 321 и член 321а от Наказателен кодекс, се изземват от одобрената подготвеност в тази материя на по-високите по степен профилирани структури, респективно – от равните им окръжни съдилища, и се дават в родова подсъдност на районните съдилища като първа инстанция. Т.е. ще се разглеждат от съдии без опит и процедура до момента по тази материя, изискваща продължителна във времето подготовка, през което време резутатите няма да бъдат в полза на правораздаването. Този метод в законопроекта е в цялостно несъгласие с констатациите в претекстовете, че „ профилираното обвиняване нямало висока успеваемост по отношение на закононарушенията за незаконно сдружаване, в сравнение с по обвиняванията за вторична незаконна активност. ”
Тогава, каква е задачата на законопроекта? Отговорът остава явен - задачата на смяната е „ атакуване ” на процеса по разглеждане и решение на висящите каузи от настоящите профилирани звена на правосъдната власт.
Некоректно се акцентират констатации в предходен Доклад по Механизма за съдействие и инспекция от 2018 година (SWD(2018) 550 final, с. 10), с рецензията за: „ неналичието на поредни резултати в България, що се отнася до присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта ”, като се заобикаля констатацията в последващия отчет по МСП през 2019 година, съгласно който на страната ни се признава прогрес в битката с огранизираната престъпност и корупцията.
Критичните оценки в Доклада по отношение на върховенството на правото за 2020 година (SWD(2020) 301 final) за успеваемостта на профилираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури, че „ Все още следва да бъдат реализирани солидни резултати във връзка с окончателните неоправдателни присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта. “, не са съображение за закриването на тези органи. Те правораздават (а не извършват норма и план) в изискванията на триинстанционно наказателно произвеждане, при което последна инстанция е Върховният касационен съд. Те ползват материалните закони съгласно плануванаъа за тях родова подсъдност на делата и процесуалните закони, които са идентични както за общите и по този начин и за профилираните съдилища, при съблюдаване стандартите за обективен развой и според ЕКПЧОС. Нека не се не помни, че за разлика от общите съдилища, поетапното разширение от законодателя на родовата подсъдност на делата на специалицираните съдилища и прокуратури със индивид лица, заемащи висши постове в законодателната, изпълнителната, правосъдната власт, в съответните организации, комисии, в локалната власт и прочие, формираните за тези закононарушения наказателни каузи към момента не са завършили при изискванията на двуфазен углавен развой (досъдебна и правосъдна фаза) с триинстанционно правосъдно произвеждане. Тази специфичност изобщо не се регистрира от локалните и интернационалните набюдатели-критици.
В претекстовете или неточно са интерпретирани данните от разбора в Доклада за активността на профилираните съдилища и прокуратури, направен през 2021 година от Министерство на правораздаването за 10 год. интервал на същустването им, или умишлено се премълчават. Странно за какво се акцентират единствено данни за прегледаните и решени каузи през 2020 година, а отсъства относителен разбор на активността за целия интервал на съществуването им, освен това, да е съпоставен с активността на общите съдилища. Не са зачетени данните, посочени в разбора на профилираните съдилища и прокуратури по индикаторите за брой и тип на прегледани и решени каузи, по този начин и по отчитане на тяхната извънредно повишена фактическа и правна трудност, с десетки подсъдими, юристи, движимости лица, със стотици очевидци, и многотомни доказателствени материали. Само един образец е задоволителен: съгласно статистическите данни за броя на делата, формирани в Специализирания углавен съд (СпНС) за 10 годишния интервал, те са 46979 бр., а не както е посочено в разбора на министерството, че формираните за същия перод каузи са 4679 бр. – тези данни се отнасят за една – 2020 година, а не за 10-годишен интервал! Спекулативно и погрешно се употребява и информацията с отправяне рецензия към СпНС за прекалено решение на каузи със съглашение, което спрямо равни по степен съдилища като Софийски градски съд, Оценка за съвместимост Пловдив, Оценка за съвместимост Бургас. Напр., за 2020 година този брой е 77 за СНС, до момента в който за посочените нагоре съдилища е надлежно 223 бр каузи, 140 бр. каузи, 82 бр. каузи. Невярно в претекстовете на законопроекта е експонирана и голословно сериозно e поднесена и информацията за броя на прегледаните и решени каузи с обвинявания за разнообразни форми на незаконно сдружаване по член 321 от Наказателен кодекс като се твърди, че профилираното обвиняване нямало висока успеваемост по отношение на закононарушенията за незаконно сдружаване, спрямо обвиняванията за вторична незаконна активност. Твърденията се опровергават със следните данни: за интервала на съществуването в СпНС са импортирани 2265 бр. обвинявания за закононарушение по чл.321 от Наказателен кодекс, като е постановено наказание по 1736 бр. и оправдаване по 429 бр. каузи.
Коментарът в претекстовете на законопроекта, поднесен като рецензия на данните за тежестта на наложените санкции, както и броят на наказаните лица, съставлява неприемлива интервенция във функционалния имунитет на магистратите, в правото им на суверенна преценка по използване на закона съгласно вътрешното им разбиране, построено въз основа на разбора на съответстващите обстоятелства по делото; налице е неприемлива интервенция в естеството на работата на правосъдието/правораздаването. Представените мнения и отчети с паралел по отношение на общите съдилища красноречиво сочат за несравнимост в натоварването на профилираното правораздаване както по тежест, по този начин и по брой на завършени всъщност каузи. Тези данни са обществено налични на интернет уеб страницата на Висш съдебен съвет и на ел. уеб страниците на съдилищата.
С уредбата в преходните и заключителни разпореждания на законопроекта се нарушават или заплашват съществени конституционни гаранции на кадровия статус на магистратите от профилираните структури като несменяемост и самостоятелност. Застрашен е статусът на формираните в тях каузи, тъй като с преразпределянето им в другите правосъдни региони на страната, поради отпадането на екстериториалната пълномощия на профилираното правораздаване, съществува действителна заплаха от закъснение на последващото им разглеждане и решение. Съгласно § 56 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на Закон за съдебната власт, законът влиза в действие два месеца след обнародването му в „ Държавен вестник “ по отношение на неприключилите досъдебни производства, неприключилите първоинстанционни и въззивни наказателни каузи, които след приключване на тъй наречените вокацио легис, ще се изпращат по подсъдност в още един 7 дневен период в съответните прокуратури и съдилища в страната. В резултат - за редица от делата ще се наложи връщането им в първичните стадии на наказателния развой, когато няма да има опция да се съблюдава правилото за непроменяемост на правосъдния състав по разнообразни аргументи от кадрови темперамент. Реална е и заплахата от въздействие на неподходящи обктивни и субективни процеси на влияние върху събраните доказателствата и доказателствените средства по делата. Със сигурност ще се доближи и до приключване на давностни периоди за част от тях.
Предвижда се възобновяване на предходна заемана служба или преназначаване в съответни по степен съдилища и прокуратури, следствени отдели, като не се държи сметка, че в преобладаващия брой от случаите магистратите са заели длъжностите си в профилираните съдилища и прокуратури посредством конкурс, като до състезанието са работели в други по тип органи на правосъдната власт, в редица случаи - от по-ниско равнище. Мнозина от тях са определени и назначени като съдии от други по тип органи на правосъдната власт – прокуратури/ следствен отдели, от по-ниско равнище на оран на правосъдната власт, например районно равнище, и „ екс леге “ връщането им на в началото заеманите длъжности, даже като правна опция, ще има темперамент на дисциплинарно намаление в служба. Очевидно, тези текстове от законопроекта са в жестоко нарушение на съществени гаранции за независимостта на магистратите и на правила на правовата страна. Предвидената опция искащите магистрати от Специализирания углавен съд и Апелативния профилиран углавен съд и от съответнит им прокуратури да бъдат преназначени по член 194, ал.1 от Закон за съдебната власт с щатовете си в Софийския градски съд, респ. в Софийския апелативен съд и съответните им прокуратури, не е неизчерпаема. Не са ясни, защото не са написани нормативно, индикаторите и критериите, по които тези сътрудници ще бъдат преназначавани. За тези от тях, за които опцията ще бъде изчерпана, ще остане задължението им да довършват разглеждането на делата, формирани в прекратените профилирани съдилища и преразпределени в Софийския градски съд, надлежно в Софийския апелативен съд. Тези каузи ще са или в стадия на извършено разпоредително съвещание или във висящо правосъдно разследване, или в краен стадий на постановени присъди, респ. оповестени за решение въззивни каузи, чакащи претекстове. Тези съдии ще бъдат преназначавани в останалите 28 окръжи съдилища, без да се изисква тяхното единодушие. Този метод е несъответстващ с правилата на несменяемост и самостоятелност на съдиите.
В параграфите: § 44, § 45, § 46 и § 47 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗИД на Закон за съдебната власт е употребен с неопределено правно значение и наличие институтът на командироване. Считам че законосъобразното дотъкмяване на започнатите в изискванията на непроменяемост на правосъдния състав наказателни каузи, би трябвало да е категорично нормативно уредено с термина „ възлагане ” довършването на започнатите за разглеждане каузи, изискващи непроменяемост на правосъдния състав. По този метод ще се съблюдава правилото за правда на правосъдния състав. Прилагането на института на командироването, с цел да бъде прегледано делото при непроменяемост на състава, само̀ по себе си няма да създаде овластяване за дотъкмяване на делото. Необходимо е категорично овластяване посредством възлагане на довършването – такава норма липсва, само че би трябвало да бъде планувана в законопроекта. Защото при изчезнал свободен щат съдията няма да може да бъде командирован, само че ще може да бъде овластен да довърши делото по силата на експлицитната законова наредба. Действащата регулация в Закон за съдебната власт на института на командирване, която се резервира по наличие и след коментираните промени в закона, придава наличие на командироването като прийом за краткотрайно заемане на овакантен щат за превъзмогване на кадровите дефицити в органите на правосъдната власт в случаите на краткотрайно или непрекъснато вакантни дъжности, а не е юридически прийом за дотъкмяване на каузи. Способът е различен - възлагане на тяхното дотъкмяване (спр. член 227, ал.9 ЗСВ).
Да не се не помни, че при първоинстанционните каузи вземат участие и правосъдни заседатели, които ще се наложи да бъдат пръснати в окръжните съдилища и с стеснен мандат в Софийския градски съд.
В законопроекта се употребява порочна законодателна техника - с преходни разпореждания на закон да се променя различен закон, който има друго предопределение в уредбата на публичните връзки. Прехвърлянето на родовата подсъдност на закононарушенията, попадащи в юрисдикцията на Специализирания углавен съд към окръжните съдилища и на Софийския градски съд като първа инстанция, наред с делата за закононарушения от общ темперамент, осъществени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет и от членове на Министерския съвет, от членове на Висшия правосъден съвет, от основния контрольор и инспекторите в Инспектората към Висшия правосъден съвет, от членовете на Комисията за противопоставяне на корупцията, Комисията за лишаване на нелегално добитото имущество и на Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства, както и от ръководители на държавни организации и държавни комисии, изпълнителни шефове на изпълнителните организации, както и делата за закононарушения по глава първа от особената част на Наказателния кодекс, ще докара до свръхнатоварване и до големи организационни усложнения в работата на Софийския градски съд, което от своя страна ще докара до утежняване на правораздавателния развой.
Разпращането по подсъдност на всички останали, формирани в профилираните структури висящи наказателни каузи към окръжните съдилища и прокуратури, при множеството от тях ще обрече на приключване на периоди, в това число и на давностни. Предвидено е измененията в закона да влязат в действие два месеца след обнародването му. И едвам по-късно ще се провежда разпределението, насрочването и разглеждането на делата, което разбираемо ще значи приключване на нови процесуални периоди.
Неясна е ориста на стотиците чиновници в тези структури, само че е ясно, че ще има пренасищане на правосъдни чиновници, съсредоточени в двата софийски съда.
От казаното дотук следва изводът - закриването на профилираното правораздаване не съставлява промяна, а разрушение, екзекуция на настоящи структури. Крайният резултат ще бъде гибелен както за публичния интерес и за страната, настояща като отбрана и глоба против незаконните похищения, по този начин и за жертвите от тези похищения, чакащи правораздаване.
Така че, плануваните „ промени “ са доста надалеч от ползите на жителите, по никакъв метод не се включват в решаването на техните грижи. Обществото е затънало в напълно други проблеми – здравна рецесия, висока смъртност (нацията се топи, покосена от Ковид-пандемията и от хронични болести, които са с най-голям интензитет в границите на Европейския съюз), беднотия, висока инфлация, рецесия с горивата, стремглаво повишаване на цените, възходяща престъпност, гнет от страна на работодателите, беззаконие и прочие Хората се облъчват денонощно от новите политици, определени с девиза за смяна в името на правда и правдивост, с тематиката - какъв брой е значимо да се закрият профилираните съдилища и да се освободи основният прокурор, а в действителност, дейностите им са ориентирани към замяна посредством екзекуция на работещи структури в органите на правосъдната власт, на обществените институции, на потвърдили качествата в своята област експерти.
Гражданите не се интересуват от статута на профилираните съдилища и прокуратури, те не познават спецификата на работата им. Под авансово основаният случаен и постановъчен извод, че тези съдилища „ не са оправдали упованията за тяхната успеваемост ”, на обществото спекулативно се внушава и насажда тезата за потребността от тяхното закриване, без справедлив разбор и без да се чуе аргументацията на най-запознатите с материята и в същото време на най-засегнатите – работещите магистрати и чиновници в тези структури.
Кристално ясно е, че хората от народа нямат интерес от закриването на профилираното правораздаване. Тогава, кой има интерес? Отговорът е явен – подсъдимите по делата пред профилираното правораздаване. На първо място това са олигарсите, против които има висящи каузи за източване на обществения запас, създаван с труда на три генерации българи. Също по този начин и тези с нелегално добито имущество, както и доста други подсъдими за присъединяване в ОПГ, убийства, грабежи, обири, присвоявания, подкупи, данъчни закононарушения, измами, трафик на хора и прочие
Според застъпеното тук мнение, закриването на профилираните съдилища е израз на поставената задача да бъдат избавени от правораздаването попаднали под ударите на закона финансови благодетели и авторитетни спонсори на строителите на превзетата страна. Прокуратурата на Република България към този момент е внесла обвинителни актове, по които са формирани редица каузи в профилирания съд. Чрез закриването на съда се целѝ разстройване на наказателното гонене. След закриването ще последва непредотвратимо и непредвидимо по дълготрайност във времето отсрочване, замитане, скриване, покриване, потулване и изгубване на цели каузи или на значими документи и доказателства, както и приключване на давностни периоди. Защото ще е неотложно преместването на томовете по съответните съдилища в страната съгласно новата локална и родова подсъдност, образуването на нови каузи в приемащите съдилища, окомплектоване на правосъдни сформира, неведнъж започване на всичко изначало и така нататък И след това, закономерно се чака море от отводи и самоотводи, защото заплахата от основанията за зависимости на локално равнище, каквато се избягна при централизираната правосъдна конструкция на тези съдилища, с премахването им ще се появи още веднъж. Някои от очевидците и движимостите лица към този момент няма да са сред живите, а би трябвало да бъдат разпитани още веднъж, неизменността на правосъдните сформира по делата, на които е даден ход на правосъдното разследване ще се наруши и разглеждането им би трябвало да стартира изначало. И дано не се не помни, че тези каузи са многотомни, с десетки подсъдими и стотици очевидци, десетки бранители и движимости лица, които също ще следва да бъдат затруднени за присъединяване или сменени при пренасяне на делата от профилирания съд в 28-те общи окръжни включително и в Софийски градски съд, и от Апелативния профилиран углавен съд – в петте други от същия сан. Накрая, като резултат - присъдите, окончателните правосъдни актове, надлежно въззивните решения ще бъдат изцяло осуетени. Целта ще бъде реализирана.
Описаният безпорядък може да бъде икономисан и избягнат, в случай че се планува, че всички формирани каузи в профилираните съдилища ще се довършват от съдиите, на които са разпределени, по досегашните условия и ред, т.е. според законовата уредба в Закон за съдебната власт или Наказателно-процесуален кодекс преди влизане на ЗИД на Закон за съдебната власт в действие. Такава наредба в законопроекта обаче липсва. И това не е неволен пропуск от страна на новите законотворци, тъй като първата им цел е още с обнародването на закона той да влезе в действие по отношение на наредбите за закриването на профилираните съдилища и прокуратури (справка - § 56. от Преходните и заключителни разпореждания на ЗИДЗСВ гласи: „ Законът влиза в действие два месеца след обнародването му в „ Държавен вестник “, като се изключи § 1, 2, 5, 6, 18, 27, 32, 40 и 41, които влизат в действие от деня на обнародването ”).
Премахването на кариерните бонуси и паричните компенсации за членовете на Висш съдебен съвет, на Инспектората Висш съдебен съвет и на административните ръководители и техните заместници, както и анулация на финансовите компенсации за членовете на Висшия правосъден съвет, основния контрольор и инспекторите от Инспектората към ВСС също не са в дневния ред на обществото. Но евентуално са в нечий различен дневен ред.
Тези кариерни бонуси и компенсации са изцяло законни и разумни. Обезщетенията са израз на признателност за дългогодишния умишлен и безрезервен труд в интерес на страната и обществото при съществуването на рестриктивните мерки в основанията за несъответственост, т.е. недопустимост на други трудови източници за приходи. Кариерните бонуси се плануват като отплата за рестриктивните мерки, които съпровождат членовете на кадровия орган, до момента в който са заемали съответната служба - неспособност да вземат участие в състезания или в други инициативи и начинания, предпоставящи кариерното им израстване. Упражняването на контролни и решаващи функционалности по отношение на кадровата склонност и дисциплинарната отговорност на магистратите в органите на правосъдната власт от членовете на висшия кадрови орган кумулират и редица голословни негативни настроения и незащитеност от лични нападки, което дава отрицателно отражение в персоналния магистратски статус на членовете, след завръщането им на магистратските длъжности.
В претекстовете на законопроекта жестоко се подценяват решаващите претекстове в Решение № 6 от 2021 година на Конституционен съд, по к. д. № 15/ 2020 година, че даването на опция за кариерно израстване след края на мандата на изборните членове на Висшия правосъден съвет и на членовете на Инспектората на Висш съдебен съвет, не е от компетентността на законодателя и не е въпрос на законодателна целенасоченост, тъй като се протяга ръка на правилото на разделянето на управляващите и независимостта на правосъдната власт. Висшият правосъден съвет е само конституционно овластен и заради това е способен, а не законодателят, да реши до каква степен да удовлетвори или не, упражненото право на кариерен бонус (относно бонусите по хоризонтала – т.е. посредством практикуване правото на пренасяне в различен еднакъв по степен орган на правосъдната власт и по вертикала- повишение с една степен в по-горен по степен орган на правосъдната власт). Изводът, който следва от процесното пояснение на Конституционен съд е, че свободата на Народното събрание да уреди въпросите, свързани със същностните характерности на правосъдната власт не е безгранична. Рамките, в които законодателите могат да взимат по целенасоченост едни или други законодателни решения, са избрани в Конституцията. „ При практикуване на своите пълномощия Народното събрание е лимитирано в своята дискреционна преценка от конституционните правила и не може да се отклонява от тях. В случая Народното събрание би трябвало да се управлява от правилото за самостоятелност на правосъдната власт, тъй че неговото ценностно установяващо значение да бъде обезпечено и във връзка с реда и метода, по който членове на Висшия правосъден съвет, основният контрольор и членове на Инспектората към Висш съдебен съвет с изминал или с преустановен на съображение подадена оставка мандат, се връщат назад в органите на правосъдната власт. ”/цитат от горепосоченото решение на КС/. Тази позиция на Конституционен съд е поредна във времето и намира удостоверение в редица предишни решения.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ