Психопрофил на Жоро с макетния нож: Нарцистично увреден, примитивен психопат
" Садист! " - по този начин всички ядосани жители нарекоха 26-годишния Георги Георгиев, който атакува гаджето си в дома й в Стара Загора и я наряза с макетно ножче. Според престъпни психолози мъжът покрива условията на Световната здравна организация, с цел да влезе в графата на хората, които изпитват наслаждение и потребност да тормозят, нараняват, убиват по изключително непосилен метод живи същества – хора и животни.
Определението на термина гласи: “Разстройство на половото увлечение, половите пориви се задоволяват посредством причиняване на болежка ”. Чувства се приятност от физическо или психическо изтезаване на някого.
Профайлърът доцент доктор Неделчо Стойчев изготви психопрофил на Георги Николаев на база елементи от неговия живот, разкази на другари за държанието му и изявления в обществените му мрежи.
Специалистът изяснява и по какъв начин можем да разпознаем садиста до нас, изключително в случай че сме влюбени и привързани към него.
" Действията, подхванати от Георги, с цел да осъществя незаконния си план, могат да бъдат избрани като садистични и унижаващи персоналното достолепие на жертвата. Самото нахлуване е авансово планувано и в този смисъл може да се дефинира като принудително закононарушение от проведен вид. Самият причинител е взел предварителни защитни ограничения, като се е маскирал и е поставил ръкавици, с цел да не оставя отпечатъци.
По-точното определение на подобен вид принудител може би е садистичен умопобъркан с примитивни нарцистични и егоцентрични настройки. Този принудител е осъществил някаква своя садистична фикция, с която се е опитвал да компенсира личната си нерешителност в хетеросексуалните връзки и трайния си комплекс за малоценност.
Може да се допусна, че е податлив да предизвиква страдалчество и болежка освен на измъчваните от него дами, само че и на други хора в ежедневните си междуличностни връзки. Той е от този вид демонстративни социопати, които непрестанно са недоволни от всичко и от всички, с цел да заглушат подозренията в личната си адекватност. За да се усеща важен, реагира с неспокойствие и с нападателна импулсивност на съвсем всяка рецензия, подозрение или опълчване на персоналните му стремежи.
Психологическата аксиома, че главните детайли, които построяват личностната характерност, не се трансформират с времето, важи с цялостна мощ и за нарушителите, направили принуждение. Те не се трансформират, а в случай че го създадат въпреки всичко, то е, с цел да приложат други форми на принуждение. Още повече че насилието се употребява от тези хора за несъответстващо самоутвърждаване в средата. То е елементарен метод да се чувстваш важен и този поведенчески модел доста елементарно се закрепва като резистентен и повторяем във времето, защото носи наслаждение и триумф на насилника.
Дори и да няма присъда за принуждение, този, който употребява насилствени способи, душевен или физически, с цел да упражнява власт и въздействие, ще продължи редовно да ги ползва върху разнообразни жертви. От една страна, самият принудител не изпитва възприятие за виновност, тъй като това е съществена линия на психопата, а от друга – тъй като насилниците на дами доста сполучливо рационализират осъщественото от тях принуждение. Обикновено стоварват виновността върху жертвата.
До принуждение прибягват слабите хора, които си търсят уязвими и лесни за доминиране жертви. Насилникът злоупотребява с доверието на жертвата към него. Най-вероятно в съответния случай Георги не е могъл да понесе нарцистичната контузия, която му е нанесла Дебора, като го е отхвърлила. Може да се допусне, че това е следващият неуспех на този юноша в поддържането на интимни връзки с жена.
Системните неуспехи в хетеросексуалните връзки мощно накърняват егото му на мачо и образуват устойчива настройка на злоба и гняв към дамите. Садистичното отношение към жертвата е израз на възмездие и оскърбление за нея. Стригането на косата може да се дефинира като тип наказване за държание, което причинителят смята за непочтено и накърняващо достойнството му.
Отношението на Георги към жертвата е израз на първичен сексизъм и присъщата за нарцистично повредените хора настройка “това ми се поставя ”. Те считат, че би трябвало да получават това, което желаят, в този момент и незабавно. Важно разследване от образуването на такава настройка при Николаев са другите прояви на злопаметност към всеки, който по някакъв метод го е засегнал или пренебрегнал. Той смята, че заради своята “уникалност ” му е разрешено да не зачита разпоредбите и законите, да работи нападателно и импулсивно и да не носи отговорност за това.
Татуировките са друга форма на отплата на възприятието за непълноценност, изключително когато са с национално и патриотично наличие. Едва ли Георги схваща дълбокото саможертвено значение на патриотичната символика в девиза “Свобода или гибел ”, или в живота и гибелта на нашите национални революционери. Тези татуировки са израз на неговата духовна мизерия и морална пустош. Той не съпреживява сакрални за българското съзнание фигури и послания, а се пробва да си постави етикет, външна обвивка, на която разчита, с цел да бъде видян.
Публикациите във фейсбук профила му демонстрират клишираното му парвенюшко схващане за света и връзките сред хората. Той на процедура мисли двуполюсно и напълно субективно – черно и бяло, вярно и погрешно. Трудно схваща нюансите, детайлите, щрихите в държанието на хората и като цяло е еднопланов и прекомерно съответен в разсъжденията си. С татуировките той се пробва да поддържа една грандиозна, само че недостоверна визия за себе си – в личните си очи и в очите на другите. Демонстративната показност на качества или хрумвания е симптом за личностния им недостиг.
Най-ясният белег в държанието на насилника е занемаряване на противоречие. За насилника “не ” не съществува. В началото на връзката са доста общителни, обаятелни и бързо печелят доверието на набелязаната жертва. Те са доста положителни манипулатори и дълго време съумяват да държат в илюзия жертвата си, като постоянно я карат да се усеща отговорна за неблагополучията във взаимоотношенията им. Като цяло незачитането на мнението и желанията на другия и налагането по решителен метод на личната воля е явен знак за евентуален принудител.
Ревността е психическо и прочувствено принуждение, с което насилникът слага под надзор жертвата си. Проявите на ревнивост издават несигурността му в личните му качества и качества, с цел да задържи колегата при себе си ".
Определението на термина гласи: “Разстройство на половото увлечение, половите пориви се задоволяват посредством причиняване на болежка ”. Чувства се приятност от физическо или психическо изтезаване на някого.
Профайлърът доцент доктор Неделчо Стойчев изготви психопрофил на Георги Николаев на база елементи от неговия живот, разкази на другари за държанието му и изявления в обществените му мрежи.
Специалистът изяснява и по какъв начин можем да разпознаем садиста до нас, изключително в случай че сме влюбени и привързани към него.
" Действията, подхванати от Георги, с цел да осъществя незаконния си план, могат да бъдат избрани като садистични и унижаващи персоналното достолепие на жертвата. Самото нахлуване е авансово планувано и в този смисъл може да се дефинира като принудително закононарушение от проведен вид. Самият причинител е взел предварителни защитни ограничения, като се е маскирал и е поставил ръкавици, с цел да не оставя отпечатъци.
По-точното определение на подобен вид принудител може би е садистичен умопобъркан с примитивни нарцистични и егоцентрични настройки. Този принудител е осъществил някаква своя садистична фикция, с която се е опитвал да компенсира личната си нерешителност в хетеросексуалните връзки и трайния си комплекс за малоценност.
Може да се допусна, че е податлив да предизвиква страдалчество и болежка освен на измъчваните от него дами, само че и на други хора в ежедневните си междуличностни връзки. Той е от този вид демонстративни социопати, които непрестанно са недоволни от всичко и от всички, с цел да заглушат подозренията в личната си адекватност. За да се усеща важен, реагира с неспокойствие и с нападателна импулсивност на съвсем всяка рецензия, подозрение или опълчване на персоналните му стремежи.
Психологическата аксиома, че главните детайли, които построяват личностната характерност, не се трансформират с времето, важи с цялостна мощ и за нарушителите, направили принуждение. Те не се трансформират, а в случай че го създадат въпреки всичко, то е, с цел да приложат други форми на принуждение. Още повече че насилието се употребява от тези хора за несъответстващо самоутвърждаване в средата. То е елементарен метод да се чувстваш важен и този поведенчески модел доста елементарно се закрепва като резистентен и повторяем във времето, защото носи наслаждение и триумф на насилника.
Дори и да няма присъда за принуждение, този, който употребява насилствени способи, душевен или физически, с цел да упражнява власт и въздействие, ще продължи редовно да ги ползва върху разнообразни жертви. От една страна, самият принудител не изпитва възприятие за виновност, тъй като това е съществена линия на психопата, а от друга – тъй като насилниците на дами доста сполучливо рационализират осъщественото от тях принуждение. Обикновено стоварват виновността върху жертвата.
До принуждение прибягват слабите хора, които си търсят уязвими и лесни за доминиране жертви. Насилникът злоупотребява с доверието на жертвата към него. Най-вероятно в съответния случай Георги не е могъл да понесе нарцистичната контузия, която му е нанесла Дебора, като го е отхвърлила. Може да се допусне, че това е следващият неуспех на този юноша в поддържането на интимни връзки с жена.
Системните неуспехи в хетеросексуалните връзки мощно накърняват егото му на мачо и образуват устойчива настройка на злоба и гняв към дамите. Садистичното отношение към жертвата е израз на възмездие и оскърбление за нея. Стригането на косата може да се дефинира като тип наказване за държание, което причинителят смята за непочтено и накърняващо достойнството му.
Отношението на Георги към жертвата е израз на първичен сексизъм и присъщата за нарцистично повредените хора настройка “това ми се поставя ”. Те считат, че би трябвало да получават това, което желаят, в този момент и незабавно. Важно разследване от образуването на такава настройка при Николаев са другите прояви на злопаметност към всеки, който по някакъв метод го е засегнал или пренебрегнал. Той смята, че заради своята “уникалност ” му е разрешено да не зачита разпоредбите и законите, да работи нападателно и импулсивно и да не носи отговорност за това.
Татуировките са друга форма на отплата на възприятието за непълноценност, изключително когато са с национално и патриотично наличие. Едва ли Георги схваща дълбокото саможертвено значение на патриотичната символика в девиза “Свобода или гибел ”, или в живота и гибелта на нашите национални революционери. Тези татуировки са израз на неговата духовна мизерия и морална пустош. Той не съпреживява сакрални за българското съзнание фигури и послания, а се пробва да си постави етикет, външна обвивка, на която разчита, с цел да бъде видян.
Публикациите във фейсбук профила му демонстрират клишираното му парвенюшко схващане за света и връзките сред хората. Той на процедура мисли двуполюсно и напълно субективно – черно и бяло, вярно и погрешно. Трудно схваща нюансите, детайлите, щрихите в държанието на хората и като цяло е еднопланов и прекомерно съответен в разсъжденията си. С татуировките той се пробва да поддържа една грандиозна, само че недостоверна визия за себе си – в личните си очи и в очите на другите. Демонстративната показност на качества или хрумвания е симптом за личностния им недостиг.
Най-ясният белег в държанието на насилника е занемаряване на противоречие. За насилника “не ” не съществува. В началото на връзката са доста общителни, обаятелни и бързо печелят доверието на набелязаната жертва. Те са доста положителни манипулатори и дълго време съумяват да държат в илюзия жертвата си, като постоянно я карат да се усеща отговорна за неблагополучията във взаимоотношенията им. Като цяло незачитането на мнението и желанията на другия и налагането по решителен метод на личната воля е явен знак за евентуален принудител.
Ревността е психическо и прочувствено принуждение, с което насилникът слага под надзор жертвата си. Проявите на ревнивост издават несигурността му в личните му качества и качества, с цел да задържи колегата при себе си ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ