Съдия от СГС със становище: СРС-тата срещу Джейхан Ибрямов са законни
Съдебно позволение за потребление на СРС против депутата Джейхан Ибрямов в границите на оперативни дейности е възможно и законосъобразно, гласи мнение на зам.-председателя на Софийския градски съд Руси Алексиев, направено по отношение на поставените голям брой въпроси от публицисти. Това оповестиха от съда.
Съдия Алексиев показва, че Народното събрание или неговият ръководител, когато не заседава, издава позволение за снемане на депутатския имунитет единствено за ангажиране на наказателна отговорност на депутат в границите на формирано досъдебно произвеждане, само че не и за осъществяване на извънпроцесуални дейности.
Когато с използването на СРС не се цели събиране на доказателства, а на оперативна информация, макар че съставляват значително нахлуване в персоналната сфера на всяко едно лице, в това число и такова с депутатски имунитет, точно за което е очакван само и единствено за тях правосъден надзор, не се изисква позволение от Народно събрание. Това е по този начин, тъй като експлоатирането на СРС отвън наказателното произвеждане единствено по себе си не може да докара до ангажиране на наказателната отговорност на лицето с депутатски имунитет. В противоположен случай, в случай че потреблението на СРС против народен представител стартира едвам след снемането на имунитета му от Народно събрание, тогава този прийом се обезсмисля и разумно не би довел до никакъв резултат.
В мнението си арбитър Алексиев акцентира и че имунитетите на президента и на народните представители значително се разграничават, както по своята същина, по този начин и заради прекомерно другите им функционалности, планувани в Конституцията.
Ето и цялото мнение на съдията:
По отношение на решение на Конституционен съд № 10/27.07.92 година по конст. дело № 13/92 година и решение на Конституционен съд № 12/30.07.2020 година по к.д. № 12/2020 година
Основанията, по отношение на към поддържаните в общественото пространство въпроси елементи, т.тези, разясняващи наредбата на член 70, алинея 1, изр. 1 от Конституцията (К) – р.1, б. „ б “, т. 2 от решението - касателно израза „ може да бъде възбудено наказателно гонене “.
Същественото в нея е, че позволение от Народно събрание, респективно от ръководителя му, когато Народно събрание не заседава, за снемане на депутатския имунитет се изисква единствено за ангажиране на наказателна отговорност на народен представител, в това число за задържане, както и за привличането му в качеството на обвинен и осъществяване на следствени дейности.
Това значи, че за дейности, които се подхващат по отношение на лице с депутатски имунитет, отвън по този начин посочения кръг и които не са в обсега на формирано наказателно произвеждане, респективно не са дейности по следствието („ следствени дейности " ), не се изисква авансово позволение от Народно събрание или от неговия ръководител, защото същите не се „ покриват " от депутатския му имунитет, т.е. не се обгръщат от тази характерна форма на конституционна, институционална отбрана и не съставляват „ посягане върху имунитета на народния представител, и по-точно върху наказателната му цялост ". Това е по този начин, тъй като сами по себе си тези извънпроцесуални дейности, каквито ѝ да са те - стига да не са от категорията на изброените в наредбата на член 212, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс, със съставянето на протокола за които наказателното произвеждане се смята за формирано и с които се засягат значително правата на лицето с депутатски имунитет, по-конкретно оглед на разположение (освидетелстване), претършуване и/или изземване - не могат да доведат до ангажиране на наказателната отговорност на лицето с депутатски имунитет, заради което и не го засягат.
С други думи казано, според актуалното, настоящо законодатество - член 70, алинея 1, изр. 1 от К, и даденото му наложително за всички правоприлагащи и правоохраняващи органи, държавни и общински институции, юридически и физически лица пояснение от Конституционен съд (решение № 10/27.07.1992 г.), позволение от Народно събрание или от неговия ръководител, в случаите, когато Народно събрание не заседава, се изисква единствено и само за (1) задържане на лицето и за (2) конституирането му в процесуалното качество на обвинен, в границите на формирано наказателно произвеждане, (то и отвън формирано наказателно произвеждане това е юридически невъзможно), посредством формалното предявяване на обвиняване - член 219, алинея 1 от Наказателно-процесуален кодекс, или посредством привличането му като обвинен със съставянето на протокола за първото деяние по следствието против него - за задържане по реда на Наказателно-процесуален кодекс, за огледа му (освидетелстване), за претърсването му - персонално на него (обиск) или на ползвано/и от него или преди всичко от него помещение/я, и/ или за изземване - член 219, алинея 2 от Наказателно-процесуален кодекс.
За всевъзможни други дейности, още повече такива, които не са предприети/ осъществени в границите на съществуващо наказателно произвеждане, а в някаква извънпроцесуална активност на съответните правоохранителни органи, не се изисква позволение от Народно събрание или от неговия ръководител, защото не попадат в обсега на отбраната на депутатския имунитет, като неводещи до ангажиране на наказателната отговорност на лицето по планувания в закона - Наказателно-процесуален кодекс, законов ред.
В това число попадат всички осъществявани от правоохранителните органи в извънпроцесуалната и в осъществяване на законовите им пълномощия активност, като снемане на сведения от лицето с депутатски имунитет, условие и събиране касаещи това лице и/или негова предприемчивост и/или приемане от него или от трети лица - физически и юридически, частни и държавни или общински органи и/или институции, на разнообразни документи, снемане от същото на мостри на почерк, на автограф и други, за потребностите на съответното експертно проучване, използване по отношение на него на СРС, при съществуване на законовоустантовените предпоставки за това, по реда на ЗСРС (не на Наказателно-процесуален кодекс!).
За последните категорично следва да се означи, че когато са експлоатирани в границите на извънпроцесуална активност, т.е. с тях не се цели събиране на доказателствени източници, а на извънпроцесуална, оперативна информация, макар че съставляват значително нахлуване в персоналната сфера на всяко едно лице, включително и такова с депутатски имунитет, точно за което е очакван само и единствено за тях правосъден надзор, не се изисква позволение от Народно събрание или от ръководителя му, когато то не заседава.
Това е по този начин, тъй като експлоатирането на СРС отвън наказателно произвеждане единствено по себе си не може да докара до ангажиране на наказателната отговорност на лицето с депутатски имунитет. За да се случи последното, следва първо да се изготвят ВДС от тях, т.е. да са налице някакви данни за вероятно осъществено тежко закононарушение от общ темперамент, второ да бъде формирано досъдебно произвеждане, трето, в границите на провежданото по него следствие направените ВДС да бъдат приобщени по реда на член 177, алинея 3 от Наказателно-процесуален кодекс и четвърто, да бъде поискано от Народно събрание, въз основа на събраните доказателства, да бъде обещано позволение за привличане на съответния депутат в процесуалното качество на обвинен
