Съдебните съвети трябва да са независими от политиците, реши Съдът на ЕС
Съдебният съвет, който назначава съдиите, би трябвало да бъде самостоятелен от законодателната и изпълнителните управляващи. Това се споделя в решения на Съда на Европейски Съюз по няколко проблема, сложени от Върховния съд и Върховния административен съд на Полша. Информацията е публикувана от съдийската организация " Европейски магистрати за народна власт и свободи " (МЕДЕЛ).
Въпреки че Съдът на Европейски Съюз се произнася във връзка полски проблеми, неговите решения директно засягат и България. Осигуряването на действителна самостоятелност на българския Висш правосъден съвет (ВСС) отдава е сериозен проблем, чието решение се отсрочва от близо 30 години.
Българският правосъден съвет е разграничен на две колегии – Съдийска и Прокурорска. Съдийската гилдия, която назначава и санкционира редовите съдии (без двамата шефове на висшите съдилища – б.р.), има общо 14 членове. Шестима от тях се разпределят на квотен принцип от партиите в Народното събрание. Други шестима се избират от съдиите. Останалите двама членове на Съдийската гилдия са шефовете на висшите съдилища, само че техният избор е артикул на необятно договаряне. Те са назначени със глоба на президента, 11-те представители на Народното събрание в Пленума на Висш съдебен съвет и представителите на прокуратурата.
Резултатът е, че в Съдийската гилдия членовете, чийто избор е артикул на волята на политическата класа, са в болшинство 8 на 6 по отношение на представителите на съда. Това води до подозренията, че българският Висш съдебен съвет е подвластен от изпълнителната и законодателната власт, макар че по закон има оперативна автономия.
Съдът на Европейски Съюз постановява, че когато решаващият орган в съответната страна не дава отговор на условията за самостоятелност и безпристрастност, то правото на Европейски Съюз дава опция за отнемне на неговите пълномощия.
Въпреки че Съдът на Европейски Съюз се произнася във връзка полски проблеми, неговите решения директно засягат и България. Осигуряването на действителна самостоятелност на българския Висш правосъден съвет (ВСС) отдава е сериозен проблем, чието решение се отсрочва от близо 30 години.
Българският правосъден съвет е разграничен на две колегии – Съдийска и Прокурорска. Съдийската гилдия, която назначава и санкционира редовите съдии (без двамата шефове на висшите съдилища – б.р.), има общо 14 членове. Шестима от тях се разпределят на квотен принцип от партиите в Народното събрание. Други шестима се избират от съдиите. Останалите двама членове на Съдийската гилдия са шефовете на висшите съдилища, само че техният избор е артикул на необятно договаряне. Те са назначени със глоба на президента, 11-те представители на Народното събрание в Пленума на Висш съдебен съвет и представителите на прокуратурата.
Резултатът е, че в Съдийската гилдия членовете, чийто избор е артикул на волята на политическата класа, са в болшинство 8 на 6 по отношение на представителите на съда. Това води до подозренията, че българският Висш съдебен съвет е подвластен от изпълнителната и законодателната власт, макар че по закон има оперативна автономия.
Съдът на Европейски Съюз постановява, че когато решаващият орган в съответната страна не дава отговор на условията за самостоятелност и безпристрастност, то правото на Европейски Съюз дава опция за отнемне на неговите пълномощия.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ