Доц. Наталия Киселова: Съдебната реформа не е занулена с решението на КС
“Съдебната власт не е толкоз занулена. По шестобалната система сме на 2,5 или три на релси ”. Тази оптимистична оценка на правосъдната власт даде във връзка решението на Конституционния съд от петък за измененията, касаещи правосъдната промяна в конституцията доцент Наталия Киселова в предаването “Кой приказва ” по “Дарик ”.
Конституционните съдии анулираха част от залегналите промени в правосъдната промяна, които предколедно в края на декември м.г. депутатите от ГЕРБ, ПП-ДБ сподкрепата на Движение за права и свободи в 49-ото Народно заседание (НС) одобриха.
Според преподавателя по право в СУ “Климент Охридски ” Наталия Киселова, въпреки част от реформените да са анулирани с решението на Конституционен съд, то “не поставя завършек на този свят ”. Въпреки това тя акцентира, че е трябвало да се забави малко темпото, защото сме нямали потребност от “коледни дарове като смяна в конституцията ” - належащо е било единствено да се прегледа добре правната уредба във връзка с разделянето на Висшия прокурорски съвет от Висшия правосъден съвет.
“Защото, първо, и до момента имаше делене на съдии и прокурори (във Висшия правосъден съвет - бел. ред.), не в това съответствие да подсигурява самостоятелност на съда и кадровото развиване на съдиите да зависи от професионални съдии, само че във връзка с разделянето не беше добре обяснено, тъй като трябваше да се поддържа обособяване на част от органа, а не че се основава напълно нов орган за съдиите, а се обособява нов за прокурорите. Това е първият проблем - той е по какъв начин ще се развиват кадрово ”, изясни доцент Киселова.
И продължи:
“Вторият значителен проблем е във връзка с ролята на основния прокурор в прокуратурата. Тъй като той съгласно конституционния съд е независим орган, основан още с конституцията през 1991 г, когато е призната и възобновяване на пълномощията му да упражнява контрол за правда върху всички прокурори и това ще сътвори вътрешно напрежение в прокуратурата ”.
Според нея най-голямото постижение на конституционните промени е да се постави в рамки на прокурорът - от районния обвинител до висшите прокурори, в гражданския и административния развой.
“Когато се смята, че има незаконосъобразен акт, се сезира съдът, съдът би трябвало да конституира незаконност, а не да се дават рекомендации, да се вършат инспекции, проверки ”, сподели доцент Киселова.
Тя акцентира, че преди Конституционен съд да заседава по делото за правосъдната промяна, е изтекла информация за решението - следено или инцидентно. Що се отнася до измененията, доцент Киселова обясни:
“По отношение на правосъдната власт методът, по който беше направената смяната - имам поради съсредоточено към 160 плюс няколко народни представители без да се търси по-широка платформа в Народно събрание от конституционното болшинство докара до това първо, да се сезира Конституционен съд от народни представители, второ, да се “удря ” върху най-съществената институционална смяна за основаване на обособен от съда и прокуратурата орган и стремежът да се покаже, че конституцията е изцяло нова, вместо да се стъпи на еволюцията на правосъдната власт, в действителност докара до това съдът да се стреми да върне съда в границите на законовата уредба и, че правосъдната власт не би трябвало да бъде прекомерно конституционализирана отвън съществени органи и въпросната уредба да е въпрос на политическо решение и респективно на разбиранията на съответно болшинство по какъв начин да се развива правосъдната власт ”.
Киселова акцентира, че Конституционен съд резервира смяната, че главен орган в границите на правосъдната система е съдът, прокуратурата и следствените органи, което въпреки да наподобява маловажно, ще бъде насочна точка за бъдещо развиване на законодателната уредба от позиция на разбирането на действието на правосъдните органи.
По отношение на опцията за сезиране на Конституционен съд, доцент Киселова посочи:
“Вече освен на Върховен административен съд и Върховен касационен съд, а все съд, който преглежда юридически спор може да се обърне по своя самодейност или по искане на страните дали използваният закон е в сходство на Конституцията. ”
Доц. Киселова изясни, че до момента нито един съд или правосъден състав не е съумял да “пробие ”, т.е. да бъде позволено настояването до разглеждане всъщност. Въпреки това по-широката опция за сезиране превъзпитава Народно събрание, съгласно нея.
“Досега в своята законодателна активност Народно събрание беше много безотговорното от самото начало си споделяше: “Какво толкоз като няма кой да сезира Конституционен съд за моите закони ”. То няма проблем да си приема, каквито си желае закони, в този момент обаче това е един индиректен метод да се повдига въпроса освен теоретично в разбори за законодателството, само че и през ролята на съда ”, сподели тя.
Конституционните съдии анулираха част от залегналите промени в правосъдната промяна, които предколедно в края на декември м.г. депутатите от ГЕРБ, ПП-ДБ сподкрепата на Движение за права и свободи в 49-ото Народно заседание (НС) одобриха.
Според преподавателя по право в СУ “Климент Охридски ” Наталия Киселова, въпреки част от реформените да са анулирани с решението на Конституционен съд, то “не поставя завършек на този свят ”. Въпреки това тя акцентира, че е трябвало да се забави малко темпото, защото сме нямали потребност от “коледни дарове като смяна в конституцията ” - належащо е било единствено да се прегледа добре правната уредба във връзка с разделянето на Висшия прокурорски съвет от Висшия правосъден съвет.
“Защото, първо, и до момента имаше делене на съдии и прокурори (във Висшия правосъден съвет - бел. ред.), не в това съответствие да подсигурява самостоятелност на съда и кадровото развиване на съдиите да зависи от професионални съдии, само че във връзка с разделянето не беше добре обяснено, тъй като трябваше да се поддържа обособяване на част от органа, а не че се основава напълно нов орган за съдиите, а се обособява нов за прокурорите. Това е първият проблем - той е по какъв начин ще се развиват кадрово ”, изясни доцент Киселова.
И продължи:
“Вторият значителен проблем е във връзка с ролята на основния прокурор в прокуратурата. Тъй като той съгласно конституционния съд е независим орган, основан още с конституцията през 1991 г, когато е призната и възобновяване на пълномощията му да упражнява контрол за правда върху всички прокурори и това ще сътвори вътрешно напрежение в прокуратурата ”.
Според нея най-голямото постижение на конституционните промени е да се постави в рамки на прокурорът - от районния обвинител до висшите прокурори, в гражданския и административния развой.
“Когато се смята, че има незаконосъобразен акт, се сезира съдът, съдът би трябвало да конституира незаконност, а не да се дават рекомендации, да се вършат инспекции, проверки ”, сподели доцент Киселова.
Тя акцентира, че преди Конституционен съд да заседава по делото за правосъдната промяна, е изтекла информация за решението - следено или инцидентно. Що се отнася до измененията, доцент Киселова обясни:
“По отношение на правосъдната власт методът, по който беше направената смяната - имам поради съсредоточено към 160 плюс няколко народни представители без да се търси по-широка платформа в Народно събрание от конституционното болшинство докара до това първо, да се сезира Конституционен съд от народни представители, второ, да се “удря ” върху най-съществената институционална смяна за основаване на обособен от съда и прокуратурата орган и стремежът да се покаже, че конституцията е изцяло нова, вместо да се стъпи на еволюцията на правосъдната власт, в действителност докара до това съдът да се стреми да върне съда в границите на законовата уредба и, че правосъдната власт не би трябвало да бъде прекомерно конституционализирана отвън съществени органи и въпросната уредба да е въпрос на политическо решение и респективно на разбиранията на съответно болшинство по какъв начин да се развива правосъдната власт ”.
Киселова акцентира, че Конституционен съд резервира смяната, че главен орган в границите на правосъдната система е съдът, прокуратурата и следствените органи, което въпреки да наподобява маловажно, ще бъде насочна точка за бъдещо развиване на законодателната уредба от позиция на разбирането на действието на правосъдните органи.
По отношение на опцията за сезиране на Конституционен съд, доцент Киселова посочи:
“Вече освен на Върховен административен съд и Върховен касационен съд, а все съд, който преглежда юридически спор може да се обърне по своя самодейност или по искане на страните дали използваният закон е в сходство на Конституцията. ”
Доц. Киселова изясни, че до момента нито един съд или правосъден състав не е съумял да “пробие ”, т.е. да бъде позволено настояването до разглеждане всъщност. Въпреки това по-широката опция за сезиране превъзпитава Народно събрание, съгласно нея.
“Досега в своята законодателна активност Народно събрание беше много безотговорното от самото начало си споделяше: “Какво толкоз като няма кой да сезира Конституционен съд за моите закони ”. То няма проблем да си приема, каквито си желае закони, в този момент обаче това е един индиректен метод да се повдига въпроса освен теоретично в разбори за законодателството, само че и през ролята на съда ”, сподели тя.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ