Екатерина Баксанова, ИПИ: Трудностите предстоят
Съдебната промяна е в публичния дневен ред от толкоз години, че се трансформира в нещо като шлагер – всеки знае за нея, само че и по тази причина говоренето по тази тематика стартира да омръзва. Парадоксът е, че годината, в която хората доста повече се вълнуваха от (не)зависимите регулатори, образованието и опазването на здравето, умерено може да бъде наречена годината на правосъдната промяна. Това е по този начин, тъй като в действителност се случиха едни от най-големите нововъведения, свързани със
През 2023 година станахме очевидци и то за първи път на:
- въвеждане на механизъм за без значение следствие на основния прокурор съвсем 14 години след делото Колеви против България;
- унищожаване на необятния обсег на надзора за правда, понижаване мандата на основния прокурор и ограничение на въздействието му в прокурорския съвет чрез - - предугаждане прокурорите да не са решаващо болшинство в съвета. Това стана с последните конституционни изменения;
- приемане на стандарта болшинството в правосъдния съвет да са съдии, определени от съдии, и разграничение сред статуса на съда и прокуратурата. Отново посредством промените в Конституцията;
- основният прокурор не изкара мандата си до дъно, а бе освободен от служба.
Съпротивата против тъкмо тези промени преди 8 години беше забележителна. Това е показателно за евентуалната им опция да разместят пластовете – в правосъдната власт и сред нея и останалите управляващи.
Не можем обаче да не обърнем внимание и на подтекста, в който тези промени настъпиха. Процесът към конституционните промени беше отвлечен от, който се трансформира в негов главен знаменосец, а представителите на политическите партии, легитимиращи наличието си в Народното събрание точно посредством битката против непозволеното въздействие над съда, по-скоро създаваха усещане, че гравитират към него. Освобождаването от служба на основния прокурор също стана с неприкрито политическо вмешателство. Да не забравяме думите на, че е изумен само от позицията на, защото те постоянно били с кардинални позиции. Този подтекст е една от аргументите за подозрения по отношение на достоверните цели на осъществените промени и по отношение на капацитета им да доведат до дълготрайни ефикасни резултати в работата на съда и прокуратурата и тяхната независимост/автономност.
Какво да чакаме през 2024 година?
Никое от промените няма да има смисъл, в случай че не минат тест за устойчивост, тъй като, въпреки станалото през 2023 година да наподобява на спринт, в действителност би трябвало да е част от маратон, в който да се показва резистентност. Устойчивост на политическите обещания и заложената посока на промени, устойчивост на гражданското общество и ролята му на властови коректив и здравина на хората от правосъдната власт всеобщо и тотално да се еманципират, утвърждавайки престижа си. Това ще е от особена значимост през 2024 година, защото тогава ще стартират значителните компликации. И пред законодателната, и пред изпълнителната, и пред правосъдната власт.
След гласуването на измененията в Конституцията некоалицията е в действителен риск от разпад – умишлена дезинтеграция на груповото заради тесни политически ползи или като резултат от естествено изхабяване на сглобката; разложение на хрумвания, каузи; рецесия в политическата еднаквост и така нататък Това може да докара до съществени проблеми със законодателния развой и заплаха да не се одобряват задълбочени и всестранни ограничения в Закона за правосъдната власт и процесуалните закони, които са наложително продължение на промените в Конституцията. Все отново обединението, която не е коалиция, има късмет да продължи парламентарното си битие най-малкото поради актуалните и идните пазарлъци за постове в регулаторите, в Конституционния съд (КС), Висшия правосъден съвет (ВСС), Висшия прокурорски съвет (ВПС), Инспектората към Висш съдебен съвет (ИВСС) и изборите за ръководител на Върховния административен съд (ВАС) и основен прокурор.
Пред правосъдната власт компликациите също ще бъдат осезаеми.
Работещите в системата имат нужните запаси – положителни инфраструктурни условия за работа (да не забравяме нежеланото състояние на СРС/СРП преди години), натовареността понижава и в съда, и в прокуратурата, възнагражденията са високи. Вече на конституционно равнище са закрепени и гаранции за самоуправление на съдиите и самостоятелност на прокурорите. Предвид основаните условия е време да покажат професионална зрялост или най-малко да стартира развой по съзравяне, обвързван с носенето на отговорност и тотално еманципиране от непозволени въздействия. Място за оправдания няма.
Лакмус
През 2024 година предстоят редица избори за попълване на състава на разнообразни органи за правосъдната (и не само) власт. Назначенията в тези органи ще бъдат самобитен тест до каква степен мотивацията зад измененията е била достоверна или има други вложени ползи. Обсъждания за попълване на квотата на Народно събрание в Конституционен съд към този момент текат, а имената, които са на фокус в медиите, не остават усещане за високи професионални и морални качества. Изборът на съдии от съдии в квотата им във Висш съдебен съвет ще е основен и ще разкрие професионалния им етос и действителното равнище на независимостта им. По време на последния подобен бяха изнесени данни за осъществено закононарушение и манипулиране на вота. Дори по-тревожни бяха известията за съдии, които малодушно са дали талоните си за гласоподаване на съответните ръководители. В резултат на това бяха определени единствено ръководители и зам.-председатели на съдилища. За квотите, избирани от Народното събрание, от изключително значение ще е подборът и качествата на членовете на ВПС. Възможността за прокрадване на политическо въздействие през тях е огромна, по тази причина контролът на „ входа “ е водещ. С не по-малко значение ще бъде и изборът за ръководител на Върховен административен съд, защото това е съдът, който следи за законосъобразността на актове на властта и решенията на на ВСС/ВПС. А клюки кой ще е той към този момент витаят. Изборът му, както и този за нов основен прокурор, ще е в ръцете на новите сформира на съответните препоръки. Т.е. залогът е огромен,
процесът на политически сделки ще е динамичен и парцелирането на въздействие сред политическите партии наподобява неизбежнo.
Непрозрачните избори обаче или изборите на компрометирани лица ще значи, че вълкът промените си мени, само че нравът – не. Това пък вещае, че дългосвирещата плоча ще стартира да прескача и отново ще слушаме един и същи шлагер години наред. Всъщност, в случай че желаеме да се ориентираме тъкмо какво и по кое време следва, ще е най-сигурно да изчакаме отговорите в идващите изявленията на Пеевски.
Последвайте канала на
През 2023 година станахме очевидци и то за първи път на:
- въвеждане на механизъм за без значение следствие на основния прокурор съвсем 14 години след делото Колеви против България;
- унищожаване на необятния обсег на надзора за правда, понижаване мандата на основния прокурор и ограничение на въздействието му в прокурорския съвет чрез - - предугаждане прокурорите да не са решаващо болшинство в съвета. Това стана с последните конституционни изменения;
- приемане на стандарта болшинството в правосъдния съвет да са съдии, определени от съдии, и разграничение сред статуса на съда и прокуратурата. Отново посредством промените в Конституцията;
- основният прокурор не изкара мандата си до дъно, а бе освободен от служба.
Съпротивата против тъкмо тези промени преди 8 години беше забележителна. Това е показателно за евентуалната им опция да разместят пластовете – в правосъдната власт и сред нея и останалите управляващи.
Не можем обаче да не обърнем внимание и на подтекста, в който тези промени настъпиха. Процесът към конституционните промени беше отвлечен от, който се трансформира в негов главен знаменосец, а представителите на политическите партии, легитимиращи наличието си в Народното събрание точно посредством битката против непозволеното въздействие над съда, по-скоро създаваха усещане, че гравитират към него. Освобождаването от служба на основния прокурор също стана с неприкрито политическо вмешателство. Да не забравяме думите на, че е изумен само от позицията на, защото те постоянно били с кардинални позиции. Този подтекст е една от аргументите за подозрения по отношение на достоверните цели на осъществените промени и по отношение на капацитета им да доведат до дълготрайни ефикасни резултати в работата на съда и прокуратурата и тяхната независимост/автономност.
Какво да чакаме през 2024 година?
Никое от промените няма да има смисъл, в случай че не минат тест за устойчивост, тъй като, въпреки станалото през 2023 година да наподобява на спринт, в действителност би трябвало да е част от маратон, в който да се показва резистентност. Устойчивост на политическите обещания и заложената посока на промени, устойчивост на гражданското общество и ролята му на властови коректив и здравина на хората от правосъдната власт всеобщо и тотално да се еманципират, утвърждавайки престижа си. Това ще е от особена значимост през 2024 година, защото тогава ще стартират значителните компликации. И пред законодателната, и пред изпълнителната, и пред правосъдната власт.
След гласуването на измененията в Конституцията некоалицията е в действителен риск от разпад – умишлена дезинтеграция на груповото заради тесни политически ползи или като резултат от естествено изхабяване на сглобката; разложение на хрумвания, каузи; рецесия в политическата еднаквост и така нататък Това може да докара до съществени проблеми със законодателния развой и заплаха да не се одобряват задълбочени и всестранни ограничения в Закона за правосъдната власт и процесуалните закони, които са наложително продължение на промените в Конституцията. Все отново обединението, която не е коалиция, има късмет да продължи парламентарното си битие най-малкото поради актуалните и идните пазарлъци за постове в регулаторите, в Конституционния съд (КС), Висшия правосъден съвет (ВСС), Висшия прокурорски съвет (ВПС), Инспектората към Висш съдебен съвет (ИВСС) и изборите за ръководител на Върховния административен съд (ВАС) и основен прокурор.
Пред правосъдната власт компликациите също ще бъдат осезаеми.
Работещите в системата имат нужните запаси – положителни инфраструктурни условия за работа (да не забравяме нежеланото състояние на СРС/СРП преди години), натовареността понижава и в съда, и в прокуратурата, възнагражденията са високи. Вече на конституционно равнище са закрепени и гаранции за самоуправление на съдиите и самостоятелност на прокурорите. Предвид основаните условия е време да покажат професионална зрялост или най-малко да стартира развой по съзравяне, обвързван с носенето на отговорност и тотално еманципиране от непозволени въздействия. Място за оправдания няма.
Лакмус
През 2024 година предстоят редица избори за попълване на състава на разнообразни органи за правосъдната (и не само) власт. Назначенията в тези органи ще бъдат самобитен тест до каква степен мотивацията зад измененията е била достоверна или има други вложени ползи. Обсъждания за попълване на квотата на Народно събрание в Конституционен съд към този момент текат, а имената, които са на фокус в медиите, не остават усещане за високи професионални и морални качества. Изборът на съдии от съдии в квотата им във Висш съдебен съвет ще е основен и ще разкрие професионалния им етос и действителното равнище на независимостта им. По време на последния подобен бяха изнесени данни за осъществено закононарушение и манипулиране на вота. Дори по-тревожни бяха известията за съдии, които малодушно са дали талоните си за гласоподаване на съответните ръководители. В резултат на това бяха определени единствено ръководители и зам.-председатели на съдилища. За квотите, избирани от Народното събрание, от изключително значение ще е подборът и качествата на членовете на ВПС. Възможността за прокрадване на политическо въздействие през тях е огромна, по тази причина контролът на „ входа “ е водещ. С не по-малко значение ще бъде и изборът за ръководител на Върховен административен съд, защото това е съдът, който следи за законосъобразността на актове на властта и решенията на на ВСС/ВПС. А клюки кой ще е той към този момент витаят. Изборът му, както и този за нов основен прокурор, ще е в ръцете на новите сформира на съответните препоръки. Т.е. залогът е огромен,
процесът на политически сделки ще е динамичен и парцелирането на въздействие сред политическите партии наподобява неизбежнo.
Непрозрачните избори обаче или изборите на компрометирани лица ще значи, че вълкът промените си мени, само че нравът – не. Това пък вещае, че дългосвирещата плоча ще стартира да прескача и отново ще слушаме един и същи шлагер години наред. Всъщност, в случай че желаеме да се ориентираме тъкмо какво и по кое време следва, ще е най-сигурно да изчакаме отговорите в идващите изявленията на Пеевски.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ