Съдебна реформа по същество предполага да се дефинират дефицитите в

Съдебна промяна всъщност допуска да се дефинират дефицитите в правораздаването и в по-широк подтекст в правоприлагането, да се набележат законодателни промени, свързани с преследването на ясно декларирани отнапред цели. Това сподели проф. Пламен Панайотов - учител по наказателно право и някогашен вицепремиер в държавното управление " Сакскобургготски ", в предаването „ Говори в този момент " по Българска национална телевизия.

Според него да няма въобще основен прокурор е екзотично виждане. Според него вероятният вид е да се лимитират пълномощията на основния прокурор по Конституция.

Висш съдебен съвет съставлява трите управляващи - парламентарната квота, правосъдната власт, а министърът на правораздаването управлява съвещанията на Висш съдебен съвет и съставлява държавното управление. „ Следователно, концепцията е да се покаже, че даже през Висш съдебен съвет - така наречен държавно управление на правосъдната власт, има единна държавна политика и във връзка с правораздаването, и във връзка с правоприлагането ", уточни проф. Панайотов.

До месец и половина би трябвало да имаме нов Висш съдебен съвет, само че съгласно него надали периодите ще бъдат спазени.