Проф. Панайотов: Съдебна реформа може да има само в рамките на поне един цял мандат
" Съдебна промяна може да стане в границите на най-малко един цялостен мандат ". Това каза бившият вицепремиер и началник на Катедра " Наказателно-правни науки " в СУ проф. Пламен Панайотов в студиото на " Денят ON AIR ".
Според него действителната правосъдна промяна допуска промени на това, което директно визира хората - неправда при реализиране освен при наказателното, само че и при административното правосъдие.
" Реална правосъдна промяна значи да се разпознават дефицитите и да бъдат преодолени ", изясни професорът.
Според него, с цел да има действителна политика в правосъдната промяна, това допуска ръководещата коалиция да има задоволителен небосвод, с цел да я реализира. " А това нямаме съображение да мислим, че ще се случи в близко време ", добави Панайотов.
Той изясни, че все още не може да се разяснява дали пакетите от закони за правосъдна промяна биха издържали пред Конституционния съд, защото в Народното събрание има плаващи болшинства и не е ясно какъв ще бъде крайният резултат от гласуването. Той счита, че в случай че се образува болшинство за смяна на тези закони в този момент, последващо болшинство би ги трансформирало още веднъж.
" Голямата отговорност на всеки парламент е да образува на първо място ръководещо болшинство, което да излъчи кабинет, с доверие ", сподели проф. Панайотов.
Той разяснява опциите за сформиране на държавно управление. Според него, в случай че първите две партии в Народното събрание не се схванат, това значи, че всяка една от тях по настрана би трябвало да се обърне към четвъртата и петата партии и да търси независимо образуване на болшинство.
Пламен Панайотов сподели още, че разделянето сред електоратите сред двете съществени обединения е огромно и с цел да се стигне до взаимно ръководство, би трябвало да се създадат доста взаимни отстъпки, които да бъдат обяснени. Това съгласно него означава да бъдат жертвани персонални или партийни ползи.
" Дали ще се стигне до управническа формула е въпрос, на който никой не може да отговори сега еднопосочно. Голямата заплаха не е в това, че постоянно вървим на избори, а че все по-голяма част от българското общество не вижда смисъл от подобен вид избори, след които не се случва нищо в ръководството на страната ", добави той.
Според него действителната правосъдна промяна допуска промени на това, което директно визира хората - неправда при реализиране освен при наказателното, само че и при административното правосъдие.
" Реална правосъдна промяна значи да се разпознават дефицитите и да бъдат преодолени ", изясни професорът.
Според него, с цел да има действителна политика в правосъдната промяна, това допуска ръководещата коалиция да има задоволителен небосвод, с цел да я реализира. " А това нямаме съображение да мислим, че ще се случи в близко време ", добави Панайотов.
Той изясни, че все още не може да се разяснява дали пакетите от закони за правосъдна промяна биха издържали пред Конституционния съд, защото в Народното събрание има плаващи болшинства и не е ясно какъв ще бъде крайният резултат от гласуването. Той счита, че в случай че се образува болшинство за смяна на тези закони в този момент, последващо болшинство би ги трансформирало още веднъж.
" Голямата отговорност на всеки парламент е да образува на първо място ръководещо болшинство, което да излъчи кабинет, с доверие ", сподели проф. Панайотов.
Той разяснява опциите за сформиране на държавно управление. Според него, в случай че първите две партии в Народното събрание не се схванат, това значи, че всяка една от тях по настрана би трябвало да се обърне към четвъртата и петата партии и да търси независимо образуване на болшинство.
Пламен Панайотов сподели още, че разделянето сред електоратите сред двете съществени обединения е огромно и с цел да се стигне до взаимно ръководство, би трябвало да се създадат доста взаимни отстъпки, които да бъдат обяснени. Това съгласно него означава да бъдат жертвани персонални или партийни ползи.
" Дали ще се стигне до управническа формула е въпрос, на който никой не може да отговори сега еднопосочно. Голямата заплаха не е в това, че постоянно вървим на избори, а че все по-голяма част от българското общество не вижда смисъл от подобен вид избори, след които не се случва нищо в ръководството на страната ", добави той.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ