Боян Петров е научен да предвижда риска и да се страхува
Съдбата като че ли бърза да сложи Боян Петров паралелно до великия Христо Проданов, а не трябва и е незаслужено от нейна страна. За следващ път тя се пробва да му скрои номер по пътя към величието. Първо го спря на броени метри от покоряването на Гашербрум II, та се наложи да върви повторно до самия връх. После той съумя да се излекува от рак. Оцеля след злополука с мотоциклет и със строшен крайник, а по-късно и в злополука, след която беше в кома. Всички тези компликации не го отклониха от персоналната му стратегия и той продължи да катери.
Инцидентът с изгубването на най-успешния български планинар в подножието на Шиша Пангма мъчително наподобява на повтаряне от 1984 година, и нека не завърши по същия метод. Още повече в този момент, когато Боян е на път да стане следващият българин, изкачил и Еверест (планиран за тази година), както и да влезе в отбрания клуб на героите, покорили всичките 14 осемхилядника в Хималаите и Каракорум.
Преди близо 2 години „ Стандарт " написа, че Боян е сполучлив планинар, тъй като се е приучил да се опасява и да планува рисковете. Това важи с цялостна мощ и през днешния ден, когато към момента чакаме добра новина от леденото подножие на Шиша Пангма. Той самичък си е признавал, че опитът го научил да притъпява самочувствието от триумфите и не гледаше на страха от рисковете като на уязвимост и минус, а като на наложително изискване при експедициите в разредения въздух. Дори е казвал, че е религиозен, тъй като ориста не би трябвало да се провокира и тъй като тези, които го вършат, не всеки път оцеляват.
Свикнали сме като тръгне нанякъде и каже - тази година 3 осемхилядника, да приемем задачата му като авансово изпълнена единствено тъй като си я е сложил. Точно толкоз покори и откакто оцеля в злополуката в Кресненското дефиле. С Дхаулагри през септември стана българският височинен планинар с най-вече изкачени върхове над 8000 метра – 10. Написа и книга. Трудностите при него като че ли нямат значение, тъй като оставя усещането на човек, за който няма неизпълними неща. И даже в най-хубавите летни месеци той избира да скита из ледените прегръдки на планините.
Освен че е необикновен планинар, той си беше подредил живота за дълго време напред. " Тази година три върха ", " Еверест го оставяме за по-натам " и така нататък „ Нелепо е, че един толкоз целенасочен човек нямаше по какъв начин да планува дребните неща, които могат да преобърнат живота ти " - това писахме, когато оцеля след злополуката край Кресна. Повтаряме го и в този момент, тъй като най-вероятно нещо извънредно непредвидено го е принудило да загуби връзка със света към този момент 5-ти ден.
Инцидентът с изгубването на най-успешния български планинар в подножието на Шиша Пангма мъчително наподобява на повтаряне от 1984 година, и нека не завърши по същия метод. Още повече в този момент, когато Боян е на път да стане следващият българин, изкачил и Еверест (планиран за тази година), както и да влезе в отбрания клуб на героите, покорили всичките 14 осемхилядника в Хималаите и Каракорум.
Преди близо 2 години „ Стандарт " написа, че Боян е сполучлив планинар, тъй като се е приучил да се опасява и да планува рисковете. Това важи с цялостна мощ и през днешния ден, когато към момента чакаме добра новина от леденото подножие на Шиша Пангма. Той самичък си е признавал, че опитът го научил да притъпява самочувствието от триумфите и не гледаше на страха от рисковете като на уязвимост и минус, а като на наложително изискване при експедициите в разредения въздух. Дори е казвал, че е религиозен, тъй като ориста не би трябвало да се провокира и тъй като тези, които го вършат, не всеки път оцеляват.
Свикнали сме като тръгне нанякъде и каже - тази година 3 осемхилядника, да приемем задачата му като авансово изпълнена единствено тъй като си я е сложил. Точно толкоз покори и откакто оцеля в злополуката в Кресненското дефиле. С Дхаулагри през септември стана българският височинен планинар с най-вече изкачени върхове над 8000 метра – 10. Написа и книга. Трудностите при него като че ли нямат значение, тъй като оставя усещането на човек, за който няма неизпълними неща. И даже в най-хубавите летни месеци той избира да скита из ледените прегръдки на планините.
Освен че е необикновен планинар, той си беше подредил живота за дълго време напред. " Тази година три върха ", " Еверест го оставяме за по-натам " и така нататък „ Нелепо е, че един толкоз целенасочен човек нямаше по какъв начин да планува дребните неща, които могат да преобърнат живота ти " - това писахме, когато оцеля след злополуката край Кресна. Повтаряме го и в този момент, тъй като най-вероятно нещо извънредно непредвидено го е принудило да загуби връзка със света към този момент 5-ти ден.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ