Съдбата на кино „Цанко Церковски”: мол, офис или на произвола на съдбата
Съдбата на кино „ Цанко Церковски ”: мол, офис или на произвола на ориста
Първото кино в България „ Цанко Церковски “ може да стане хотел. Рушащият се монумент на културата на столичния бул. „ Мария Луиза “ е измежду най-опасните здания в листата на Министерството на културата. Салонът на емблематичното кино от десетилетие стои зарязан на произвола на ориста и времето, ограден с ламарини.
Пред БГНЕС през днешния ден столичният кмет Йорданка Фандъкова съобщи, че има безапелационна позиция по случая. „ Който и да е вложител, непременно би трябвало да резервира функционалността на залата в киното “, съобщи Фандъкова.
Йорданка Фандъкова посочи, че оттук насетне във връзка с статута на обекта всичко е в пълномощията на Министерството на културата, което пък от своя страна доста кратно е заявявало, че тази процедура е извънредно тромава и ще отнеме време.
Кино гилдията с терзание наблюдават деликатно ориста на емблематичната постройка и с терзание разясняват, че може да последва ориста с палежа на Царските конюшни.
Имотът на бул. „ Мария Луиза ” става частен през 2001 година След препродажби през 2014 година теренът става благосъстоятелност на сдружението „ Кохав дивелъпмънт ”. Според статута на обекта той не е от национално значение, а от локално. Това разрешава на притежателя да резервира единствено външната фасада, а вътре може да направи каквото изиска. В серия от изявленията един от притежателите – грузинският предприемач Давид Михайлович, разяснява, че в никакъв случай не са имали желание да вършат мол или офиси. Сред проектите им са да ремонтират покрива.
С редица акции 140 кино дейци излязоха с петиции до Министерския съвет, Министерството на културата и Столичната община на киното да бъде даден статут „ монумент на културата от национално значение “.
„ Години наред с паника следим по какъв начин се разрушава една постройка, с която свързваме пионерските години на българското кино. За страдание, приватизационна вълна на процедура ликвидира, както активността на едно от най-големите софийски кина, по този начин и физическото битие на красивата сецесионна постройка. На постройката на кино „ Модерен спектакъл “ да бъде възложен статут на недвижима културна полезност с категория „ национално значение “. По-нататъшното потребление на парцела може да бъде предоставено за стопанисване и ръководство на ИА „ Национален кино център “ като средствата за реституция и реновиране могат да бъдат обезпечени по Европейски стратегии “, се споделя в писмото до Бойко Борисов, Боил Банов и Йорданка Фандъкова.
Киното е намерено на 04.01.1908 година по проектите на арх. Димитър Начев. Постройката е в жанр „ сецесион “, съставлява зала на две равнища - сутерен и балкон, с 600 места. Оборудвано е с най-хубавите за времето си прожекционни апарати, както и с екран с размери 4/3 метра.
През 1915 година е била и премиерата на първия български игрален филм „ Българан е галант “, а по-късно и министър председателите на всички български филми. Сградата е била културно средище, в което столичната интелигенция и хората на изкуството са се запознавали с творбите на международното и българското кино. По време на бомбардировките през 1944 година постройката оцелява по знамение. /БГНЕС
Първото кино в България „ Цанко Церковски “ може да стане хотел. Рушащият се монумент на културата на столичния бул. „ Мария Луиза “ е измежду най-опасните здания в листата на Министерството на културата. Салонът на емблематичното кино от десетилетие стои зарязан на произвола на ориста и времето, ограден с ламарини.
Пред БГНЕС през днешния ден столичният кмет Йорданка Фандъкова съобщи, че има безапелационна позиция по случая. „ Който и да е вложител, непременно би трябвало да резервира функционалността на залата в киното “, съобщи Фандъкова.
Йорданка Фандъкова посочи, че оттук насетне във връзка с статута на обекта всичко е в пълномощията на Министерството на културата, което пък от своя страна доста кратно е заявявало, че тази процедура е извънредно тромава и ще отнеме време.
Кино гилдията с терзание наблюдават деликатно ориста на емблематичната постройка и с терзание разясняват, че може да последва ориста с палежа на Царските конюшни.
Имотът на бул. „ Мария Луиза ” става частен през 2001 година След препродажби през 2014 година теренът става благосъстоятелност на сдружението „ Кохав дивелъпмънт ”. Според статута на обекта той не е от национално значение, а от локално. Това разрешава на притежателя да резервира единствено външната фасада, а вътре може да направи каквото изиска. В серия от изявленията един от притежателите – грузинският предприемач Давид Михайлович, разяснява, че в никакъв случай не са имали желание да вършат мол или офиси. Сред проектите им са да ремонтират покрива.
С редица акции 140 кино дейци излязоха с петиции до Министерския съвет, Министерството на културата и Столичната община на киното да бъде даден статут „ монумент на културата от национално значение “.
„ Години наред с паника следим по какъв начин се разрушава една постройка, с която свързваме пионерските години на българското кино. За страдание, приватизационна вълна на процедура ликвидира, както активността на едно от най-големите софийски кина, по този начин и физическото битие на красивата сецесионна постройка. На постройката на кино „ Модерен спектакъл “ да бъде възложен статут на недвижима културна полезност с категория „ национално значение “. По-нататъшното потребление на парцела може да бъде предоставено за стопанисване и ръководство на ИА „ Национален кино център “ като средствата за реституция и реновиране могат да бъдат обезпечени по Европейски стратегии “, се споделя в писмото до Бойко Борисов, Боил Банов и Йорданка Фандъкова.
Киното е намерено на 04.01.1908 година по проектите на арх. Димитър Начев. Постройката е в жанр „ сецесион “, съставлява зала на две равнища - сутерен и балкон, с 600 места. Оборудвано е с най-хубавите за времето си прожекционни апарати, както и с екран с размери 4/3 метра.
През 1915 година е била и премиерата на първия български игрален филм „ Българан е галант “, а по-късно и министър председателите на всички български филми. Сградата е била културно средище, в което столичната интелигенция и хората на изкуството са се запознавали с творбите на международното и българското кино. По време на бомбардировките през 1944 година постройката оцелява по знамение. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ




