Сатиричното копие на баснята
„ Съдбата ми в действителност е тежка, тъй като аз съм Слабостта човешка… ” – по този начин стартира една легенда от новата книга на поета Атанас Звездинов, озаглавена „ Басномонолози ” (изд. „ Български публицист ”, 2018). Преди време той беше избран от рецензия Григор Чернев като „ Последният мохикан на баснята ”. Съвсем тъкмо казано, като се знае, че този род е подценяван от днешните сатирици като отживял, а Звездинов издаде 6 книги с басни през последните 20 години.
Новото томче е визитна картичка на поета във връзка неговия 75-годишен празник. Премиерата се състоя в галерия-книжарница „ София-прес ” и събра десетки фенове на създателя, измежду които бяха видни модерни писатели.
Боян Ангелов – ръководител на Съюза на българските писатели, връчи Почетен плакет на Атанас Звездинов във връзка неговата 75-годишнина. Юбилярят беше почетен с приветствен адрес от Корнелия Нинова. За своя сътрудник приказваха писателите Матей Шопкин, Георги Георгиев, Петър Анадасаров и Виктория Катранова.
Анализ на творчеството на Атанас Звединов показа Иван Есенски: „ Да бъдеш пионер в един подобен род е минимум рисковано. Освен да начертаеш пътеката, би трябвало да създаваш и посоката; да изобретиш освен нова форма, само че и наличие, което не би трябвало да повтаря класическите мостри, познати ни от Езоп, Лафонтен, Крилов, Михайловски. В тези „ Басномонолози ” той е съумял да размени класическата поуката с обръщение, а това е допустимо единствено по силите на Майстор. Звездинов приказва по нов метод за нравствените категории през днешния ден – в едно време, което е обезценило етическото в общественото пространство. Той дава дешифроващия код, с който идващите генерации да разчетат нашето време ”.
Какво още би могло да се каже за стила на създателя? Какво да чака читателят от книга с монолози? Би ли могъл един монолог да изземе функционалностите на ситуативната ирония? Очевидно това е въпрос на изместване на гледната точка и изкуството за промяна на аз-говорителя. Другият значим избор е умеенето да се предложи тематика: кой и защо ще споделя в басномонолога? Как ще става „ разравянето ” и „ раздвояването ” на съзнанието? Тук точно е най-ярко изразен геният на Атанас Звездинов! Няма да срещнете добре познатите ни персонажи от животинския или растителен свят в тяхното типично амплоа. Има някои дребни изключения: монолози на бухала, пеперудата, пауна и папагала, само че посланията са социално-нравствени в оприличаването им като наши съвременници напълно в техния автоироничен дискурс.
В съвсем всички произведения създателят е въвел необикновени аз-повествователи – монолозите се водят от името на нереални понятия, някои от които са устойчиви митологеми: плуга на историята, троянския кон, гребена на вълната, въздух под налягане, изпятата ария, семето на съмнението; други монолози показват етико-естетически и личностни категории: суетата, признанието, омразата, злото, коварството, подкупа, покварата, компромата, унижението, насмешката, завистта, лакомията; не са забравени и философско-политическите категории: властта, ореола, автоцензурата. Очовечени са предмети от бита: салфетката, пирона, балона, колана, грима, тъпана, стълбата, бръснача, иглата, копчетата, палачинката, костилката и доста други.
В добре откритата от създателя шаржовост читателят не просто се усмихва, той се забавлява от превъплъщенията на основния воин, умишлен за монологист, постоянно срещу неговата воля. Той даже си разрешава да спори в границите на личната си деперсонализация. Ето един образец:
МОНОЛОГ НА ПАПАГАЛА
На митинг се бяха натрупали
с хората и доста папагали.
Нищо неприятно. Правеше им чест,
че са солидарни, на митинг.
Ала многотията зазижда
и напред едва-едва се вижда.
Та един на различен ухо подали,
препредаваха си папагали:
„ Някой споделил, различен разказал,
различен вероятно го размазал… ”
И в това им разнородно тяло
Искането беше забръмчало.
Всекиму се искаше да желае,
без да разбере какъв е риска…
И остана някаква си фраза –
викали я, но кой я каза…
Нито чул съм, нито съм видял.
Но ми стига, че съм папагал.
Сатиричното око на Атанас Звездинов прониква в толкоз разнородни равнища на бита, взаимоотношенията, политиката и философията, че мъчно могат да бъдат систематизирани в един къс критически небосвод. Или както самият той споделя в „ Монолог на хоризонта ”: „ Не съм неосъществим. Недостижима / е безконечната вяра, че ме има ”.
Нека прочетем „ Басномонолози ” като лично самопризнание: ще се открием в огледалото за назад виждане и в още десетки обстановки. И да не забравяме, че светът е оживял, тъй като всеки е бъркал.
Новото томче е визитна картичка на поета във връзка неговия 75-годишен празник. Премиерата се състоя в галерия-книжарница „ София-прес ” и събра десетки фенове на създателя, измежду които бяха видни модерни писатели.
Боян Ангелов – ръководител на Съюза на българските писатели, връчи Почетен плакет на Атанас Звездинов във връзка неговата 75-годишнина. Юбилярят беше почетен с приветствен адрес от Корнелия Нинова. За своя сътрудник приказваха писателите Матей Шопкин, Георги Георгиев, Петър Анадасаров и Виктория Катранова.
Анализ на творчеството на Атанас Звединов показа Иван Есенски: „ Да бъдеш пионер в един подобен род е минимум рисковано. Освен да начертаеш пътеката, би трябвало да създаваш и посоката; да изобретиш освен нова форма, само че и наличие, което не би трябвало да повтаря класическите мостри, познати ни от Езоп, Лафонтен, Крилов, Михайловски. В тези „ Басномонолози ” той е съумял да размени класическата поуката с обръщение, а това е допустимо единствено по силите на Майстор. Звездинов приказва по нов метод за нравствените категории през днешния ден – в едно време, което е обезценило етическото в общественото пространство. Той дава дешифроващия код, с който идващите генерации да разчетат нашето време ”.
Какво още би могло да се каже за стила на създателя? Какво да чака читателят от книга с монолози? Би ли могъл един монолог да изземе функционалностите на ситуативната ирония? Очевидно това е въпрос на изместване на гледната точка и изкуството за промяна на аз-говорителя. Другият значим избор е умеенето да се предложи тематика: кой и защо ще споделя в басномонолога? Как ще става „ разравянето ” и „ раздвояването ” на съзнанието? Тук точно е най-ярко изразен геният на Атанас Звездинов! Няма да срещнете добре познатите ни персонажи от животинския или растителен свят в тяхното типично амплоа. Има някои дребни изключения: монолози на бухала, пеперудата, пауна и папагала, само че посланията са социално-нравствени в оприличаването им като наши съвременници напълно в техния автоироничен дискурс.
В съвсем всички произведения създателят е въвел необикновени аз-повествователи – монолозите се водят от името на нереални понятия, някои от които са устойчиви митологеми: плуга на историята, троянския кон, гребена на вълната, въздух под налягане, изпятата ария, семето на съмнението; други монолози показват етико-естетически и личностни категории: суетата, признанието, омразата, злото, коварството, подкупа, покварата, компромата, унижението, насмешката, завистта, лакомията; не са забравени и философско-политическите категории: властта, ореола, автоцензурата. Очовечени са предмети от бита: салфетката, пирона, балона, колана, грима, тъпана, стълбата, бръснача, иглата, копчетата, палачинката, костилката и доста други.
В добре откритата от създателя шаржовост читателят не просто се усмихва, той се забавлява от превъплъщенията на основния воин, умишлен за монологист, постоянно срещу неговата воля. Той даже си разрешава да спори в границите на личната си деперсонализация. Ето един образец:
МОНОЛОГ НА ПАПАГАЛА
На митинг се бяха натрупали
с хората и доста папагали.
Нищо неприятно. Правеше им чест,
че са солидарни, на митинг.
Ала многотията зазижда
и напред едва-едва се вижда.
Та един на различен ухо подали,
препредаваха си папагали:
„ Някой споделил, различен разказал,
различен вероятно го размазал… ”
И в това им разнородно тяло
Искането беше забръмчало.
Всекиму се искаше да желае,
без да разбере какъв е риска…
И остана някаква си фраза –
викали я, но кой я каза…
Нито чул съм, нито съм видял.
Но ми стига, че съм папагал.
Сатиричното око на Атанас Звездинов прониква в толкоз разнородни равнища на бита, взаимоотношенията, политиката и философията, че мъчно могат да бъдат систематизирани в един къс критически небосвод. Или както самият той споделя в „ Монолог на хоризонта ”: „ Не съм неосъществим. Недостижима / е безконечната вяра, че ме има ”.
Нека прочетем „ Басномонолози ” като лично самопризнание: ще се открием в огледалото за назад виждане и в още десетки обстановки. И да не забравяме, че светът е оживял, тъй като всеки е бъркал.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ