Съдът в Страсбург отхвърли финансовите претенции срещу България заради отнемането

Съдът в Страсбург отхвърли финансовите искания против България поради отнемането на лиценза на КТБ от страна на Българска народна банка през 2014 година

 

Това излиза наяве от решение на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ).

 

С него съдът постановява, че при отнемането на лиценза на КТБ са били позволени нарушавания на правото на обективен развой, тъй като фалираният от Цветан Василев трезор е бил представляван от квестори, назначени от Българска народна банка – както е съгласно родното законодателство, а не от представители на акционерите или на самите някогашни шефове.

 

В същото време обаче категорично се показва, че Европейски съд по правата на човека не показва мнение дали решението за отнемането на лиценза е било вярно във връзка с българското законодателство.

 

Евромагистратите показват също, че от решението им не следва обновяване на производството у нас за отнемането на разрешителното на КТБ. Причината е, че те нямат сходна подготвеност.

Исковете против страната бяха два и бяха заведени от четиримата някогашни шефове на трезора в две поредни години – 2015 и 2016 година, като те упорстваха за рекордно обезщетение в размер на над 5,337 милиарда лв. за нанесени вреди.

 

Абсурдното е, че от решението на съда излиза наяве, че голямата част от сумата – 4,3 милиарда лв., е разликата сред капитала на банката в края на 2013 година и края на 2014 година, като някогашните шефове са твърдели, че дупката е отворена поради отнемането на лиценза на КТБ. И са поискали тя да бъде възобновена.

 

В същото време обаче няколко поредни инспекции и следствия, измежду които и на интернационалната адвокатска фирма Аликс Партнърс демонстрираха, че сумата е била източена точно от мажоритарния притежател на КТБ – банкерът-беглец Цветан Василев. Че въпросната финансова дупка е била отворена още по времето, когато банката беше в ръцете на Василев постанови и Арбитражният съд във Вашингтон по иск, който беше заведен от самия банкер, откакто избяга в Сърбия.

Самият съд в Страсбург порязва претенцията на някогашните шефове на КТБ с претекста, че не може да спекулира по какъв начин биха се развили нещата, в случай че са били позволени като страна по административното произвеждане за отнемането на лиценза. Отхвърля също като необоснован и желае на някогашните изпълнителни шефове за покриване на разноските по делото. Те са претендирали за изплaщaнe нa 270 000 ЕUR, плюc 20 % ДДC, зa aдвoĸaтcĸи ycлyги в пpoизвoдcтвoтo пpeд Cъдa. „ Hямa дoĸaзaтeлcтвa, чe KTБ или бившитe мy изпълнитeлни диpeĸтopи ca плaтили или ca зaдължeни дa зaплaтят ĸaĸвитo и дa билo тaĸcи нa aдвoĸaт “, пpиeмa ECПЧ.

В същото време частичното присъждане на съда в интерес на ищците, че не са имали опция за обективен развой е поради решенията на Върховен административен съд, с които Върховният административен съд поряза настояванията и на Цветан Василев като мажоритарен акционер, и на членовете на УС да заведат дело против отнемането на лиценза. Съдът отхвърли исковете им преди години с претекста, че те нямат сходно право, тъй като не са страна по процеса.

 

Причината е, че съгласно българското законодателство сега, в който банка изпадне в липса на ликвидност Българска народна банка назначава квестори, които да я ръководят.

 

В този смисъл, въпреки Европейски съд по правата на човека е изрично, че не е способен да се произнесе във връзка с законосъобразността на отнемането на лиценза в границите на българското законодателство, предлага България да предприеме стъпки, с цел да подсигурява, че банка, чийто лиценз е лишен, може директно и без значение да търси и получава ефикасен правосъден надзор върху тази мярка.

Самото решение на Европейски съд по правата на човека е взето единомислещо от членовете на правосъдния състав, разглеждал проблема.