Екип на "Капитал" за присъдата на журналиста Росен Босев: Съдът създава опасен прецедент
Съдът основава рисков казус с неоправдателната присъда на журналиста от " Капитал " Росен Босен и слага в заплаха публицистиката и свободата на изложение. Това се споделя в позиция на екипа на вестник " Капитал " по наказателно дело, заведено от някогашния ръководител на Комисията по финансов контрол (КФН) Стоян Мавродиев.
На 21 май Софийският градски съд осъди дефинитивно журналиста на санкция от 1000 лева за две негови изявления в утринния блок на " Нова телевизия " от януари 2015 година: " Стоян Мавродиев употребява КФН, с цел да репресира " Капитал " и " Дневник " и " Господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която обвиняем е Евелин Банев. Чрез свои дейности той е улеснил изпирането на сума, добита от наркотрафик. ".
Двете изявления на Росен Босев са част от разясненията, които той дава по отношение на рекордните по мярка санкции, наложени тогава от КФН на компанията, издател на " Капитал " и Дневник " - " Икономедиа ". " Принципно не слагаме под въпрос правосъдни решения, само че в тази ситуация показваме подозрение в безпристрастността на съда по следните аргументи - причините в присъдата не устоят, дейностите по призоваването на Росен Босев бяха проява на изключително отношение към случая, съдията - докладчик по делото и ръководител на правосъдния състав, Петя Крънчева, участва в голям брой сериозни публикации на " Капитал " в интервала 2010 - 2015 година, огромната част от тях с създател Росен Босев ", напомня екипът на вестника.
През 2013 година " Дневник " и " Капитал " разгласяват информация, че Стоян Мавродиев е свикан по искане на прокуратурата по делото против Евелин Банев-Брендо и още четирима подсъдими за пране на пари от наркотрафик. Причината е, че той е заверявал документи, които са употребявани за преводи на пари, предмет на обвиняването. Съдът, осъдил Босев, не оспорва тези обстоятелства и приема, че Мавродиев фактически е заверявал документите, посредством които са ставали преводите, само че не е имал отношение.
След тези изявления ръководената от господин Мавродиев Комисия за финансов контрол (КФН) постанова невиждани по брой и размер на глобата наказателни постановления против сдружения, в които единият от издателите на " Капитал " и " Дневник " е акционер. Огромна част от 123-те постановления на обща стойност над половин милион лв. след това са анулирани от съда.
От изданието припомнят, че репресията се ускорява след банкрута на Корпоративна комерсиална банка под необикновен контрол през 2014 година, когато " Капитал " и " Дневник " стартират да слагат въпроси за бездействието на регулаторите - централната банка и КФН. Следват също невиждани наказателни постановления на обща стойност 150 хиляди лева против " Икономедиа ". Тезата на комисията е, че двете изявления манипулират пазара, а санкциите, наложени на " Икономедиа ", провокират сериозен обществен спор. В него се включват публицисти, правозащитници, неправителствени организации и политически партии. Казусът притегля вниманието на интернационалните организации, регистриран е от " Репортери без граници " и се загатва в годишния отчет на Държавния департамент на Съединени американски щати.
Позицията е отворена за поддръжка и от публицисти от други медии (повече тук)
Пълният текст на позицията вижте по-надолу в публикацията.
АЕЖ: Присъдата против Росен Босев е разпра с публицист
Позиция по проблема взе и Асоциацията на европейските публицисти - България (АЕЖ), в която Росен Босев е член на управителния съвет. " Целият проблем е индикативен за това по какъв начин представители на държавната власт могат да използват институции, с цел да санкционират публицист, който е разкрил условия към личността им ", написа в позицията им е се прибавя, че съдията-докладчик по делото Петя Крънчева е отказала да си направи отказ.
" Как може да се подсигурява, че арбитър, персонално обиден от работата на публицист, няма да бъде привързан, когато му се наложи да гледа дело против същия публицист? ", пита АЕЖ. Според асоциацията " за преднамереност, приказва и методът, по който арбитър Крънчева е разпоредила да бъде свикан Босев - с призовка като за тежко закононарушение и с търсене на редица адреси ", в което е имало показност. Напомнят, че присъдата е употребена " като следващ опит за дискредитиране на Росен Босев, от страна на жълт уебсайт, който разгласява решението преди то да бъде публично оповестено от съда ".
" Прави усещане, че в решението на градския съд е изцяло пренебрегната Конституцията според тълкуването й още през 1996 година от Конституционния съд и Европейската спогодба за правата на индивида в светлината на богатата процедура на Европейския съд по правата на индивида. Не е регистрирано, че тъжителят се явява обществена фигура, че носи отговорност за активността на ръководената тогава от него комисия като неин ръководител, че жителите имат право да разясняват дейностите на тази комисия по отношение на неговата персона, ролята на медиите на " публичен пазач " в демократичното общество, рамките на свободата на словото и задължението за висшите чиновници да търпят рецензия, " сподели юрист Александър Кашъмов от Програма Достъп до информация, представен от АЕЖ.
Пълната позиция вижте тук:
Присъда против публицист от " Капитал ": Мнението, основано на обстоятелства, се оказа закононарушение
На 21 май Софийският градски съд осъди дефинитивно журналиста от " Капитал " Росен Босев по наказателно дело, заведено от някогашния ръководител на Комисията по финансов контрол (КФН) Стоян Мавродиев.
Колегата ни е наказан на санкция за две негови изявления в утринния блок на " Нова телевизия " от януари 2015 година: " Стоян Мавродиев употребява КФН, с цел да репресира " Капитал " и " Дневник " и " Господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която обвиняем е Евелин Банев. Чрез свои дейности той е улеснил изпирането на сума, добита от наркотрафик. "
Двете изявления на Росен Босев са част от разясненията, които той дава по отношение на рекордните по мярка санкции, наложени тогава от КФН на компанията, издател на " Капитал " и Дневник " - " Икономедиа ". Наказателните постановления против медиите тогава бяха част от доста по-голяма административна канонада, с която ръководената от Мавродиев КФН отговори на журналистически изявления.
Делото против нашия сътрудник беше последното от трите каузи, които Стоян Мавродиев заведе против публицисти от " Капитал " след техни обществени изявления в същия смисъл. Другите две завършиха с оправдателни присъди. Само по това дело Росен Босев беше разгласен за отговорен, макар че изказванията му се базират на обстоятелства, които съдът не оспорва и които са известни на обществото от години.
За да постанови решението си, съдът приема, че:В същото време съдът оправдава Росен Босев за изявлението в същото предаване, че Стоян Мавродиев е бил " юридически съветник в една скица за пране на пари от наркотрафик ". В 25-годишната си история " Капитал " като издание, защитаващо полезностите на демократичната народна власт, свободното предприемачество и правовия ред, се е отнасял с извънредно почитание към правосъдния развой. Принципно не слагаме под въпрос правосъдни решения, само че в тази ситуация показваме подозрение в безпристрастността на съда по следните аргументи: причините в присъдата не устоят, дейностите по призоваването на Росен Босев бяха проява на изключително отношение към случая, съдията - докладчик по делото и ръководител на правосъдния състав, Петя Крънчева, участва в голям брой сериозни публикации на " Капитал " в интервала 2010 - 2015 година, огромната част от тях с създател Росен Босев.
Всичко това ни кара да считаме, че осъждането на нашия сътрудник е злоумишлен отговор за журналистическата му работа, правосъдна принуда против свободата на изложение.
Уважаеми сътрудници,
против публицисти от " Капитал " са водени доста каузи. Ние сме водили и водим каузи. Някои сме губили.
С цялото ни почитание към българския съд с присъдата по наказателното дело против сътрудника ни Росен Босев не сме съгласни. Преди всичко не разбираме по какъв начин правенето на заключения и съждения е незаконно, когато са основани на обстоятелства. Смятаме, че с такова решение съдът основава рисков казус и слага в заплаха публицистиката и свободата на изложение.
Не сме съгласни властта на даден пост да се употребява против публицисти, които са сериозни. Вярваме, че при демокрацията публицистиката е нужен и значим коректив тогава, когато първата, втората или третата власт работят в ущърб на жителите и бизнеса. В присъдата са тотално пренебрегнати доводите на отбраната. Няма нито ред за ролята на медиите в демократичното общество и повишените условия към хората, заемащи висши държавни постове.
Съдебното решение оставя усещането, че живеем през 80-те години (откогато е част от цитираната в него правосъдна практика). Сякаш през 1991 година не е призната нова конституция, при чието пояснение през 1996 година Конституционният съд споделя: " Свободата на словото [...] важи освен за " информация " или " хрумвания ", които намират удобен банкет или не се смятат за обидни, или са одобрявани с равнодушие, само че също по този начин и за тези, които наскърбяват, шокират или смущават страната или която и да е друга част от популацията. Такива са условията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно " демократично общество " не би могло да се назова такова. "
През годините публицистите и редакторите в " Капитал " бяха задоволително смели с имената си да описват обстоятелствата, в това число, когато те разкриваха неприятни практики или корупция. Приели сме риска да бъдем съдени. Но независимо, с почитание към обстоятелствата и закона. Затова си разрешаваме да възразим. Намираме за подходящо да уведомим за случая интернационалните журналистически организации и медиите. Подкрепяме нашия сътрудник в желанието му да потърси правдивост в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.
На 21 май Софийският градски съд осъди дефинитивно журналиста на санкция от 1000 лева за две негови изявления в утринния блок на " Нова телевизия " от януари 2015 година: " Стоян Мавродиев употребява КФН, с цел да репресира " Капитал " и " Дневник " и " Господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която обвиняем е Евелин Банев. Чрез свои дейности той е улеснил изпирането на сума, добита от наркотрафик. ".
Двете изявления на Росен Босев са част от разясненията, които той дава по отношение на рекордните по мярка санкции, наложени тогава от КФН на компанията, издател на " Капитал " и Дневник " - " Икономедиа ". " Принципно не слагаме под въпрос правосъдни решения, само че в тази ситуация показваме подозрение в безпристрастността на съда по следните аргументи - причините в присъдата не устоят, дейностите по призоваването на Росен Босев бяха проява на изключително отношение към случая, съдията - докладчик по делото и ръководител на правосъдния състав, Петя Крънчева, участва в голям брой сериозни публикации на " Капитал " в интервала 2010 - 2015 година, огромната част от тях с създател Росен Босев ", напомня екипът на вестника.
През 2013 година " Дневник " и " Капитал " разгласяват информация, че Стоян Мавродиев е свикан по искане на прокуратурата по делото против Евелин Банев-Брендо и още четирима подсъдими за пране на пари от наркотрафик. Причината е, че той е заверявал документи, които са употребявани за преводи на пари, предмет на обвиняването. Съдът, осъдил Босев, не оспорва тези обстоятелства и приема, че Мавродиев фактически е заверявал документите, посредством които са ставали преводите, само че не е имал отношение.
След тези изявления ръководената от господин Мавродиев Комисия за финансов контрол (КФН) постанова невиждани по брой и размер на глобата наказателни постановления против сдружения, в които единият от издателите на " Капитал " и " Дневник " е акционер. Огромна част от 123-те постановления на обща стойност над половин милион лв. след това са анулирани от съда.
От изданието припомнят, че репресията се ускорява след банкрута на Корпоративна комерсиална банка под необикновен контрол през 2014 година, когато " Капитал " и " Дневник " стартират да слагат въпроси за бездействието на регулаторите - централната банка и КФН. Следват също невиждани наказателни постановления на обща стойност 150 хиляди лева против " Икономедиа ". Тезата на комисията е, че двете изявления манипулират пазара, а санкциите, наложени на " Икономедиа ", провокират сериозен обществен спор. В него се включват публицисти, правозащитници, неправителствени организации и политически партии. Казусът притегля вниманието на интернационалните организации, регистриран е от " Репортери без граници " и се загатва в годишния отчет на Държавния департамент на Съединени американски щати.
Позицията е отворена за поддръжка и от публицисти от други медии (повече тук)
Пълният текст на позицията вижте по-надолу в публикацията.
АЕЖ: Присъдата против Росен Босев е разпра с публицист
Позиция по проблема взе и Асоциацията на европейските публицисти - България (АЕЖ), в която Росен Босев е член на управителния съвет. " Целият проблем е индикативен за това по какъв начин представители на държавната власт могат да използват институции, с цел да санкционират публицист, който е разкрил условия към личността им ", написа в позицията им е се прибавя, че съдията-докладчик по делото Петя Крънчева е отказала да си направи отказ.
" Как може да се подсигурява, че арбитър, персонално обиден от работата на публицист, няма да бъде привързан, когато му се наложи да гледа дело против същия публицист? ", пита АЕЖ. Според асоциацията " за преднамереност, приказва и методът, по който арбитър Крънчева е разпоредила да бъде свикан Босев - с призовка като за тежко закононарушение и с търсене на редица адреси ", в което е имало показност. Напомнят, че присъдата е употребена " като следващ опит за дискредитиране на Росен Босев, от страна на жълт уебсайт, който разгласява решението преди то да бъде публично оповестено от съда ".
" Прави усещане, че в решението на градския съд е изцяло пренебрегната Конституцията според тълкуването й още през 1996 година от Конституционния съд и Европейската спогодба за правата на индивида в светлината на богатата процедура на Европейския съд по правата на индивида. Не е регистрирано, че тъжителят се явява обществена фигура, че носи отговорност за активността на ръководената тогава от него комисия като неин ръководител, че жителите имат право да разясняват дейностите на тази комисия по отношение на неговата персона, ролята на медиите на " публичен пазач " в демократичното общество, рамките на свободата на словото и задължението за висшите чиновници да търпят рецензия, " сподели юрист Александър Кашъмов от Програма Достъп до информация, представен от АЕЖ.
Пълната позиция вижте тук:
Присъда против публицист от " Капитал ": Мнението, основано на обстоятелства, се оказа закононарушение
На 21 май Софийският градски съд осъди дефинитивно журналиста от " Капитал " Росен Босев по наказателно дело, заведено от някогашния ръководител на Комисията по финансов контрол (КФН) Стоян Мавродиев.
Колегата ни е наказан на санкция за две негови изявления в утринния блок на " Нова телевизия " от януари 2015 година: " Стоян Мавродиев употребява КФН, с цел да репресира " Капитал " и " Дневник " и " Господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която обвиняем е Евелин Банев. Чрез свои дейности той е улеснил изпирането на сума, добита от наркотрафик. "
Двете изявления на Росен Босев са част от разясненията, които той дава по отношение на рекордните по мярка санкции, наложени тогава от КФН на компанията, издател на " Капитал " и Дневник " - " Икономедиа ". Наказателните постановления против медиите тогава бяха част от доста по-голяма административна канонада, с която ръководената от Мавродиев КФН отговори на журналистически изявления.
Делото против нашия сътрудник беше последното от трите каузи, които Стоян Мавродиев заведе против публицисти от " Капитал " след техни обществени изявления в същия смисъл. Другите две завършиха с оправдателни присъди. Само по това дело Росен Босев беше разгласен за отговорен, макар че изказванията му се базират на обстоятелства, които съдът не оспорва и които са известни на обществото от години.
За да постанови решението си, съдът приема, че:В същото време съдът оправдава Росен Босев за изявлението в същото предаване, че Стоян Мавродиев е бил " юридически съветник в една скица за пране на пари от наркотрафик ". В 25-годишната си история " Капитал " като издание, защитаващо полезностите на демократичната народна власт, свободното предприемачество и правовия ред, се е отнасял с извънредно почитание към правосъдния развой. Принципно не слагаме под въпрос правосъдни решения, само че в тази ситуация показваме подозрение в безпристрастността на съда по следните аргументи: причините в присъдата не устоят, дейностите по призоваването на Росен Босев бяха проява на изключително отношение към случая, съдията - докладчик по делото и ръководител на правосъдния състав, Петя Крънчева, участва в голям брой сериозни публикации на " Капитал " в интервала 2010 - 2015 година, огромната част от тях с създател Росен Босев.
Всичко това ни кара да считаме, че осъждането на нашия сътрудник е злоумишлен отговор за журналистическата му работа, правосъдна принуда против свободата на изложение.
Уважаеми сътрудници,
против публицисти от " Капитал " са водени доста каузи. Ние сме водили и водим каузи. Някои сме губили.
С цялото ни почитание към българския съд с присъдата по наказателното дело против сътрудника ни Росен Босев не сме съгласни. Преди всичко не разбираме по какъв начин правенето на заключения и съждения е незаконно, когато са основани на обстоятелства. Смятаме, че с такова решение съдът основава рисков казус и слага в заплаха публицистиката и свободата на изложение.
Не сме съгласни властта на даден пост да се употребява против публицисти, които са сериозни. Вярваме, че при демокрацията публицистиката е нужен и значим коректив тогава, когато първата, втората или третата власт работят в ущърб на жителите и бизнеса. В присъдата са тотално пренебрегнати доводите на отбраната. Няма нито ред за ролята на медиите в демократичното общество и повишените условия към хората, заемащи висши държавни постове.
Съдебното решение оставя усещането, че живеем през 80-те години (откогато е част от цитираната в него правосъдна практика). Сякаш през 1991 година не е призната нова конституция, при чието пояснение през 1996 година Конституционният съд споделя: " Свободата на словото [...] важи освен за " информация " или " хрумвания ", които намират удобен банкет или не се смятат за обидни, или са одобрявани с равнодушие, само че също по този начин и за тези, които наскърбяват, шокират или смущават страната или която и да е друга част от популацията. Такива са условията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно " демократично общество " не би могло да се назова такова. "
През годините публицистите и редакторите в " Капитал " бяха задоволително смели с имената си да описват обстоятелствата, в това число, когато те разкриваха неприятни практики или корупция. Приели сме риска да бъдем съдени. Но независимо, с почитание към обстоятелствата и закона. Затова си разрешаваме да възразим. Намираме за подходящо да уведомим за случая интернационалните журналистически организации и медиите. Подкрепяме нашия сътрудник в желанието му да потърси правдивост в Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ