Малтретираш детето и жена си, искат ти развод, а съдът мълчи - вижте поредния брутален случай
Съдът не се произнася, отхвърля да одобри страната и позиция на Нина и като че ли съзнателно бави процеса, а привременното настойничество по подигравка е присъдено на бащата
Докато обществото и политиците са заети да нищят реалния проблем с насилието над дами, един различен, по-илюзорен и не толкоз видим проблем остава като че ли на назад във времето. Пасивната експанзия, изразяваща се в години наред страдания по бракоразводни каузи, подтиквани от домашно принуждение, от очевидно неработеща правилно или работеща в ущърб на жертвите правосъдна система.
В редакцията на Флагман по-рано през днешния ден дойде ямболлийката Нина Иванова, с цел да опише и да покаже писмено своята потресаваща история.
След като към нея личният ѝ брачен партньор демонстрира експанзия, тя взема решение, че е време за бракоразвод след близо 10-годишен брак. Това е сложна, само че видимо разумна и рационално лесна за реализиране първа стъпка към заздравяването на психичните рани. Но сред съпрузите има разграничителна линия – 7-годишният им наследник, който би трябвало да бъде „ поделен ” от съда, колкото и грозно да звучи. Оказва се, това е по-сложен развой, в сравнение с наподобява. Съдът не се произнася, отхвърля да одобри страната и позиция на Нина и като че ли съзнателно бави процеса.
„ Не мога повече, разберете ме, две години съм по тъгите. Искам най-сетне някой да ми спомага ”. С тези думи стартира през днешния ден в редакцията на Флагман описа си Нина. Тя е на 37 години, с две висши образования, магистърска степен по Бизнес администрация. Родителите ѝ са лекари от Ямбол, където тя живее понастоящем, откакто се е изнесла от фамилната квартира в Пловдив. Съпругът ѝ – Тодор Иванов, е получил привременно настойничество над сина си, макар че майката в никакъв случай не е разпитана и нейната страна не е регистрирана по протоколите от делото.
Напук и на всички доказателства за домашно принуждение – над Нина и детето ѝ от страна на Тодор, съдът смята за редно да остави 7-годишното при татко си, въпреки и краткотрайно, само че и да не се произнася по същинското дело. До през днешния ден. И по времето на който въпросният Тодор се изнася от фамилната квартира, заживява с друга жена, от която пък, става известно, има и извънбрачно дете, заченато по време на брака си с Нина. По думите на 37-годишната жена, той не се грижи за детето си, което има потребност от по-специални грижи, защото е с открито заболяване. Нещо повече – поради това, че тя търси правата си, той я заплашва, че „ не знае с кого си има работа ”, че „ ще види какво ще стане ”. Повече от две години стрес и боязън.
Осъдителното решение по делото за домашно насилие 
Медицинско с вчерашна дата, описващо положението на детето
Ето какво описа пред Флагман Нина Иванова:
Искам някой да ми изясни по какъв начин да има предварителна защита на насилието, по какъв начин децата ни да не се учат и да не следват подтиснически модел на образование, откакто Държавата в лицето на правосъдната ни система (в лицето на арбитър Георги Димитров от Районен съд-Пловдив) интензивно е на страната на насилниците.
В бракоразводен развой съм от месец май 2021 г. В чудесни условия да отглеждам единственото си дете момченце на 7 години.
От 2 години и половина делото стои в Районен Съд без никакво придвижване... макар че бащата изостави детето, оказа се, че има извънбрачна връзка, от която има извънбрачно дете, същият е осъждан два пъти за домашно принуждение, има оръжие и до този миг по никакъв метод не оказва нито финансова, нито каквато и да било помощ за това дете. Забележете, краткотрайните ограничения по упражняването на наставнически права са дадени точно на него.
Стотици страници документи по делото донесе през днешния ден в редакцията на Флагман Нина Иванова
Детето е със смесени характерни разстройства от аутистичния набор. За следващ път на 4 август ще идват правосъдни реализатори за наложително предаване на детето на бащата. От раждането му до този миг само аз и фамилията ми се грижим за детето, споделя Нина.
" Освен ежедневните грижи, които поставяме за него, детето посещава логопед и психолог, както и 3 пъти на седмица посещава тенис занимания. Предаване до този миг не е имало, само че желая да подчертая, че 3 месеца съм посещавала детска градина дружно с детето! Защото положението му се беше влошило дотам поради напрежението около бракоразводното дело, че се напишкваше нощем... Той не желае да прави нищо без мен заради страха татко му да не го вземе и че ще остане без майка.
Този пъкъл, през който всички продължаваме да живеем, не може да бъде разказан в няколко фрази. Материалите по делото са стотици страници. Не знам какво да направя повече, всички институции са осведомени и мълчат.
Към сегашния миг след раздялата аз и детето живеем в Ямбол, бащата живее с извънбрачна жена и дете в Пловдив. Делото се гледа в Пловдив, което е доста комфортно, не мислите ли? Тъй като 2 години няма изговаряне по локална подсъдност, изцяло съм наясно с инстанционния надзор.
Въпросът обаче е по какъв начин да апелирам, по какъв начин да стигна до по-горна инстанция, откакто първо Районния съд би трябвало да излезе с решение?! А такова няма към този момент втора година...
И по този начин привременните ограничения стоят и имат изпълнителна мощ. Колко комфортно ", плаче в редакцията на Флагман.бг Нина Иванова.
Докато обществото и политиците са заети да нищят реалния проблем с насилието над дами, един различен, по-илюзорен и не толкоз видим проблем остава като че ли на назад във времето. Пасивната експанзия, изразяваща се в години наред страдания по бракоразводни каузи, подтиквани от домашно принуждение, от очевидно неработеща правилно или работеща в ущърб на жертвите правосъдна система.
В редакцията на Флагман по-рано през днешния ден дойде ямболлийката Нина Иванова, с цел да опише и да покаже писмено своята потресаваща история.
След като към нея личният ѝ брачен партньор демонстрира експанзия, тя взема решение, че е време за бракоразвод след близо 10-годишен брак. Това е сложна, само че видимо разумна и рационално лесна за реализиране първа стъпка към заздравяването на психичните рани. Но сред съпрузите има разграничителна линия – 7-годишният им наследник, който би трябвало да бъде „ поделен ” от съда, колкото и грозно да звучи. Оказва се, това е по-сложен развой, в сравнение с наподобява. Съдът не се произнася, отхвърля да одобри страната и позиция на Нина и като че ли съзнателно бави процеса.
„ Не мога повече, разберете ме, две години съм по тъгите. Искам най-сетне някой да ми спомага ”. С тези думи стартира през днешния ден в редакцията на Флагман описа си Нина. Тя е на 37 години, с две висши образования, магистърска степен по Бизнес администрация. Родителите ѝ са лекари от Ямбол, където тя живее понастоящем, откакто се е изнесла от фамилната квартира в Пловдив. Съпругът ѝ – Тодор Иванов, е получил привременно настойничество над сина си, макар че майката в никакъв случай не е разпитана и нейната страна не е регистрирана по протоколите от делото.
Напук и на всички доказателства за домашно принуждение – над Нина и детето ѝ от страна на Тодор, съдът смята за редно да остави 7-годишното при татко си, въпреки и краткотрайно, само че и да не се произнася по същинското дело. До през днешния ден. И по времето на който въпросният Тодор се изнася от фамилната квартира, заживява с друга жена, от която пък, става известно, има и извънбрачно дете, заченато по време на брака си с Нина. По думите на 37-годишната жена, той не се грижи за детето си, което има потребност от по-специални грижи, защото е с открито заболяване. Нещо повече – поради това, че тя търси правата си, той я заплашва, че „ не знае с кого си има работа ”, че „ ще види какво ще стане ”. Повече от две години стрес и боязън.
Осъдителното решение по делото за домашно насилие Медицинско с вчерашна дата, описващо положението на детето Ето какво описа пред Флагман Нина Иванова:
Искам някой да ми изясни по какъв начин да има предварителна защита на насилието, по какъв начин децата ни да не се учат и да не следват подтиснически модел на образование, откакто Държавата в лицето на правосъдната ни система (в лицето на арбитър Георги Димитров от Районен съд-Пловдив) интензивно е на страната на насилниците.
В бракоразводен развой съм от месец май 2021 г. В чудесни условия да отглеждам единственото си дете момченце на 7 години.
От 2 години и половина делото стои в Районен Съд без никакво придвижване... макар че бащата изостави детето, оказа се, че има извънбрачна връзка, от която има извънбрачно дете, същият е осъждан два пъти за домашно принуждение, има оръжие и до този миг по никакъв метод не оказва нито финансова, нито каквато и да било помощ за това дете. Забележете, краткотрайните ограничения по упражняването на наставнически права са дадени точно на него.
Стотици страници документи по делото донесе през днешния ден в редакцията на Флагман Нина Иванова Детето е със смесени характерни разстройства от аутистичния набор. За следващ път на 4 август ще идват правосъдни реализатори за наложително предаване на детето на бащата. От раждането му до този миг само аз и фамилията ми се грижим за детето, споделя Нина.
" Освен ежедневните грижи, които поставяме за него, детето посещава логопед и психолог, както и 3 пъти на седмица посещава тенис занимания. Предаване до този миг не е имало, само че желая да подчертая, че 3 месеца съм посещавала детска градина дружно с детето! Защото положението му се беше влошило дотам поради напрежението около бракоразводното дело, че се напишкваше нощем... Той не желае да прави нищо без мен заради страха татко му да не го вземе и че ще остане без майка.
Този пъкъл, през който всички продължаваме да живеем, не може да бъде разказан в няколко фрази. Материалите по делото са стотици страници. Не знам какво да направя повече, всички институции са осведомени и мълчат.
Към сегашния миг след раздялата аз и детето живеем в Ямбол, бащата живее с извънбрачна жена и дете в Пловдив. Делото се гледа в Пловдив, което е доста комфортно, не мислите ли? Тъй като 2 години няма изговаряне по локална подсъдност, изцяло съм наясно с инстанционния надзор.
Въпросът обаче е по какъв начин да апелирам, по какъв начин да стигна до по-горна инстанция, откакто първо Районния съд би трябвало да излезе с решение?! А такова няма към този момент втора година...
И по този начин привременните ограничения стоят и имат изпълнителна мощ. Колко комфортно ", плаче в редакцията на Флагман.бг Нина Иванова.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ