Засяга България: Европейският съд със становище за автоматичното индексиране на минималната заплата
Съдът на Европейския съюз (СЕС) анулира възбраната за страните, като България, в които работи механизъм за автоматизирано индексиране на минималната работна заплата (МРЗ), той да води до намаляването ѝ.
Днес Съд на Европейския съюз е отменил две разпореждания от Директивата по отношение на съответните минимални работни заплати в Европейския съюз. Едната е точно тази, която вкарва възбраната на общоевропейско равнище.
Решението към момента не е оповестено на български език, написа Lex.bg.
През 2023 година в Кодекса на труда (КТ) беше открит механизъм за автоматизирано индексиране на МРЗ. В член 244 КТ беше планувано, че " минималната работна заплата за страната за идната календарна година се дефинира до 1 септември на настоящата година в размер на 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година “.
Освен това в алинея 3 на същата наредба беше записано, че избраната по този ред минимална заплата " не може да е по-ниска от избраната за миналата година “.
Директивата за съответните МРЗ в Европейски Съюз беше оспорена в съда от Дания, която искаше да бъде анулирана в целокупност. Позицията на Дания е, че директивата нарушава разпределението на пълномощията сред Съюза и страните членки, защото води до директна интервенция при определянето на заплащането и в правото на сдружаване – области, които според договорите не попадат в обсега на пълномощията на Съюза.
В решението си от през днешния ден съдът видя такава интервенция единствено във връзка с две разпореждания на директивата.
Първата е тази, с която директивата постанова на страните членки, в които има законоустановени минимални работни заплати, критерии, които следва да бъдат взети поради в процедурите за определянето и актуализирането им. " По този метод директивата хармонизира част от съставните детайли на законоустановените минимални работни заплати, а оттова води и до директна интервенция при определянето на заплащането “, заключава съдът в Люксембург.
Втората вкарва точно правилото, което не разрешава намаляването на законоустановените минимални заплати, когато националното законодателство планува автоматизиран механизъм за поправяне на индексирането на тези заплати.
Както е известно, Асоциацията на индустриалния капитал в България оспори последното нарастване на МРЗ във Върховния административен съд. Той обаче отхвърли жалбата. Работодателите бяха създали искане да бъде сезиран Съд на Европейския съюз, който да разтълкува точно анулираните от него през днешния ден разпореждания от Директивата по отношение на адекватността на минималната работна заплата в Европейски Съюз, само че Върховен административен съд отхвърли да насочи преюдициално питане.
Днес Съд на Европейския съюз е отменил две разпореждания от Директивата по отношение на съответните минимални работни заплати в Европейския съюз. Едната е точно тази, която вкарва възбраната на общоевропейско равнище.
Решението към момента не е оповестено на български език, написа Lex.bg.
През 2023 година в Кодекса на труда (КТ) беше открит механизъм за автоматизирано индексиране на МРЗ. В член 244 КТ беше планувано, че " минималната работна заплата за страната за идната календарна година се дефинира до 1 септември на настоящата година в размер на 50 на 100 от междинната брутна работна заплата за интервал от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на миналата година и първите две тримесечия на настоящата година “.
Освен това в алинея 3 на същата наредба беше записано, че избраната по този ред минимална заплата " не може да е по-ниска от избраната за миналата година “.
Директивата за съответните МРЗ в Европейски Съюз беше оспорена в съда от Дания, която искаше да бъде анулирана в целокупност. Позицията на Дания е, че директивата нарушава разпределението на пълномощията сред Съюза и страните членки, защото води до директна интервенция при определянето на заплащането и в правото на сдружаване – области, които според договорите не попадат в обсега на пълномощията на Съюза.
В решението си от през днешния ден съдът видя такава интервенция единствено във връзка с две разпореждания на директивата.
Първата е тази, с която директивата постанова на страните членки, в които има законоустановени минимални работни заплати, критерии, които следва да бъдат взети поради в процедурите за определянето и актуализирането им. " По този метод директивата хармонизира част от съставните детайли на законоустановените минимални работни заплати, а оттова води и до директна интервенция при определянето на заплащането “, заключава съдът в Люксембург.
Втората вкарва точно правилото, което не разрешава намаляването на законоустановените минимални заплати, когато националното законодателство планува автоматизиран механизъм за поправяне на индексирането на тези заплати.
Както е известно, Асоциацията на индустриалния капитал в България оспори последното нарастване на МРЗ във Върховния административен съд. Той обаче отхвърли жалбата. Работодателите бяха създали искане да бъде сезиран Съд на Европейския съюз, който да разтълкува точно анулираните от него през днешния ден разпореждания от Директивата по отношение на адекватността на минималната работна заплата в Европейски Съюз, само че Върховен административен съд отхвърли да насочи преюдициално питане.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




