Съдът на Европейския съюз постанови, че държавите членки са длъжни

Съдът на Европейския съюз постанови, че страните членки са длъжни да признават, за задачите на правата по правото на Европейски Съюз, браковете сред жители на Съюза от еднакъв пол, когато тези бракове са законно подписани в друга страна членка , в която двойката е упражнила свободата си на придвижване.

Решението идва по дело на двама полски жители, които са сключили брак в Германия , само че срещат отвод от полските управляващи да пререгистрират брачния им акт, защото националното право на Полша не позволява еднополови бракове. Това излиза наяве от прессъобщение на Съда на Европейски Съюз.

Съдът акцентира, че сходен отвод нарушава съществени права, обезпечени от правото на Европейски Съюз — в това число свободата на придвижване и правото на ценене на персоналния и фамилния живот . Според магистратите, когато жители на Съюза основат семейство в приемаща страна членка и по-късно се завърнат в своята страна по генезис, те би трябвало да могат да продължат фамилния си живот там.

Макар страните да резервират правото сами да дефинират дали във вътрешното им право е разрешен брак сред лица от един и същи пол, те не могат да отхвърлят признание на статут, законно добит в друга страна членка. Съдът отбелязва, че страните имат независимост да изберат по какъв начин да признават сходни бракове, само че когато — както в Полша — единственият механизъм е пререгистрацията на брачния акт, тя би трябвало да се ползва без дискриминация.

Решението не задължава страните да вкарват еднополови бракове във вътрешното си законодателство. То задължава само да признават правните последствия от бракове, подписани в други страни от Европейски Съюз , когато това е належащо за упражняването на права по правото на Съюза.

Какво значи това за България

Решението има директно значение и за България, защото е общовалидно за всички страни членки .

България може и отсега нататък да не позволява подписване на еднополови бракове по свое вътрешно право, само че е задължена да признае законно подписан в друга страна членка еднополов брак , когато от това произтичат права по Европейски Съюз - да вземем за пример:

право на пребиваване;

право на фамилно обединение;

обществени, здравни или професионални права, свързани със статута " брачен партньор " ;

наследствени и административни процедури, произлизащи от придвижването в границите на Европейски Съюз.

Българската администрация няма право да третира такава двойка като " несемейна " , в случай че тя се е открила като семейство в друга страна от Европейски Съюз.

Това значи, че български жители, сключили еднополов брак в Испания, Германия, Нидерландия или друга страна, ще могат да изискват признание на този статут в България — не за задачите на българското фамилно право, а за задачите на европейските права, които упражняват на територията на страната.

Практически това би изисквало промени в административната процедура, допустимо е да повлияе на регистрите за гражданско положение и сигурно ще породи важен публичен и политически спор .

Европейска комисия: Членките на Европейски Съюз би трябвало да съблюдават Истанбулската спогодба, даже да не са я утвърдили

Латвия разгласи, че се отдръпва от конвенцията