Съдът на ЕС ще тълкува липсата на 1 млн. евро от българска банка
Съдът на Европейския съюз е сезиран по проблем за изчезнали близо 1 млн. евро от сметка в българска банка. Въззивната инстанция по воденото сред нея и клиент гражданско дело е отправила запитване по отношение на дължимата от финансовата институция инспекция на пълномощника с права да се разпорежда със средства на титуляра. Отговорът на Съда в Люксембург е решителен за изхода на процеса, откакто първата инстанция се е произнесла в интерес на вложителя - полски жител. Предявените от него искове са за възобновяване на 982 000 евро, преведени с 6 броя неразрешени платежни нареждания, близо 75 000 евро лихви и 1182 евро обезщетение за удържаните комисиони при интервенциите.
Случаят се развива през януари 2018 година в границите на 20 дни, като страните в правния спор се разминават при изложение на част от обстоятелствата и дължимите от банката дейности.
Два месеца по-рано полякът открива разплащателна сметка на свое име като физическо лице и на 12 транша превежда в нея - по отношение на капиталовите си планове - близо 1 млн. евро.
В началото на февруари, при опит да се разпореди със средствата си, той е известен, че
в сметката му има единствено 16 000 евро.
Банковият чиновник дава извлечение, от което излиза наяве, че разликата е преведена по сметки в чужбина от италиански жител и въз основа на показано пълномощие. Заверката е направена от италиански нотариус, а съгласно титуляра на сметката в излъченото му от банката пълномощие неговият автограф липсвал.
Последвали сигнали - както до управлението на банката, по този начин и до Управление " Банков контрол " на Българска народна банка. Полякът изпратил питане и до италианския нотариус, чиито отговор удостоверил съмненията - пълномощното е подправено и той не го е заверявал. Същият отговор бил даден и на банката с добавката, че е известен Нотариалният съвет в Милано. В исковата си молба полякът твърди, че чиновниците на банката са работили по неволя и с груба немарливост, защото са позволили интервенциите въз основа на нередовно от периферия пълномощие
поради неналичието на автограф на упълномощителя.
Именно в тази тенденция са и разликите с версията на банката.
Оттам настояват, че при откриването на сметката през ноември 2017 година клиентът е бил съпроводен от двама италианци, които освен участвали, само че и взели участие в диалога със съответния чиновник. Единият бил клиент на банката от броени месеци, а другият се показал като финансов съветник на поляка. От извършения на британски диалог станало ясно, че сметката ще служи за интернационалните преводи посредством прокурист. С цел даване на отдалечен достъп и надзор върху придвижването на сумите, служителят предложил интернет банкиране, есемес уведомяване и дебитна карта, само че полякът отказал и трите варианти.
В средата на декември 2017 година, единият от двамата италианци пристигнал в банката с въпросния прокурист и още едно лице, показало се за финансов консултант. Представен бил автентичен дубликат на заверено от италианския нотариус пълномощие,
заверено с апостил и преведено на български от върл преводач.
Оказало се, че пълномощникът също е италианец, които при идващите преводни нареждания бил придружаван от жена, която превеждала. При всеки от преводите представяли въпросното пълномощие, което банката приемала за постоянно и пускала преводите.
Банката твърди още, че титулярът по сметката приел умерено новината за изтеглянето на средствата по нея. Полякът попитал единствено от кого са направени преводните нареждания, предоставили му копие от пълномощното, но не последвала реакция несъгласие, изненада и още по-малко - учудване.
Нещо повече, малко по-късно същия ден полякът се върнал и изискал да отдръпна пълномощното, като пуснал съответното документално изказване - още веднъж без да твърди нередности по упълномощаването. Едва две седмици по-късно направил това първо устно, след което подал и писмен сигнал в тази тенденция.
Казусът се заплел в допълнение, след запитването на банката до италианския нотариус, който дал отговор:
" Прикаченият документ е ФАЛШИВ. Не го използвайте " .
Последвало питане до италианска заместник-прокурорка, която с подписа си заверила посредством апостил преписа на пълномощното. Отговорът е, че апостилът върху преписа на пълномощното е автентичен. Оттук и позицията на банката, че показаният дубликат не съдържа автограф на упълномощителя, защото е дубликат, а не оригинал. А верността на последния е удостоверена посредством апостил от способен италианки орган, с което е потвърдена истинността на документа, в това число заверката му от нотариус.
В резултат банката се базира на уговорка в приложимите и основани на Закона за отговорностите и договорите общи условия: „ Банката не носи отговорност за изплатените суми и осъществени разпоредби по пълномощие, в случай че не ѝ е било обявено документално, че то е оттеглено, и в случай че преди приемането на уведомлението добросъвестно е платила сума на разположение, което въз основа на недвусмислени условия се явява овластено да я получи “.
На първа инстанция обаче Софийският градски съд почита желае с претекста, че
това общо предписание не се ползва
заради засилената отговорност на банките по Закона за платежните услуги и платежните системи.
Съгласно тази специфична уредба, отговорността за неразрешените интервенции се понася по предписание от банката, в случай че осъществяването им е вследствие на съзнателно или при груба немарливост несъблюдение на обвързване на титуляра. А такова недобросъвестно държание от страна на поляка нито било потвърдено, нито твърдяно.
След разбор на използваното право и инспекция на правосъдната процедура, апелативният съд стига до извода, че би трябвало да сезира Съда на Европейски Съюз в Люксембург с искане за пояснение на Директива 2007/64/ЕО по отношение на платежните услуги във вътрешния пазар. Въпросите са:
1. Дали пълномощието, с което от името на платеца пълномощникът прави акт на имуществено предписание посредством платежно разпореждане, съставлява платежен инструмент по смисъла на член 4, т. 23 от Директивата?
2. Дали положеният апостил от способен задграничен държавен орган по Хагската спогодба за унищожаване на условието за заверка на задгранични обществени актове от 1961 година е част от процедурата по определяне достоверността както на платежния инструмент, по този начин и на платежната трансакция по смисъла на член 4, т. 19, във вр. с член 59, алинея 1 от Директивата?
3. Когато платежният инструмент (вкл. подобен, който овластява трето лице да извърши разпоредителните дейности от името на платеца) е постоянен от официална (външна) страна, може ли националният съд да одобри, че платежната трансакция е позволена, а точно, че платецът е дал единодушие за нейното осъществяване?
Случаят се развива през януари 2018 година в границите на 20 дни, като страните в правния спор се разминават при изложение на част от обстоятелствата и дължимите от банката дейности.
Два месеца по-рано полякът открива разплащателна сметка на свое име като физическо лице и на 12 транша превежда в нея - по отношение на капиталовите си планове - близо 1 млн. евро.
В началото на февруари, при опит да се разпореди със средствата си, той е известен, че
в сметката му има единствено 16 000 евро.
Банковият чиновник дава извлечение, от което излиза наяве, че разликата е преведена по сметки в чужбина от италиански жител и въз основа на показано пълномощие. Заверката е направена от италиански нотариус, а съгласно титуляра на сметката в излъченото му от банката пълномощие неговият автограф липсвал.
Последвали сигнали - както до управлението на банката, по този начин и до Управление " Банков контрол " на Българска народна банка. Полякът изпратил питане и до италианския нотариус, чиито отговор удостоверил съмненията - пълномощното е подправено и той не го е заверявал. Същият отговор бил даден и на банката с добавката, че е известен Нотариалният съвет в Милано. В исковата си молба полякът твърди, че чиновниците на банката са работили по неволя и с груба немарливост, защото са позволили интервенциите въз основа на нередовно от периферия пълномощие
поради неналичието на автограф на упълномощителя.
Именно в тази тенденция са и разликите с версията на банката.
Оттам настояват, че при откриването на сметката през ноември 2017 година клиентът е бил съпроводен от двама италианци, които освен участвали, само че и взели участие в диалога със съответния чиновник. Единият бил клиент на банката от броени месеци, а другият се показал като финансов съветник на поляка. От извършения на британски диалог станало ясно, че сметката ще служи за интернационалните преводи посредством прокурист. С цел даване на отдалечен достъп и надзор върху придвижването на сумите, служителят предложил интернет банкиране, есемес уведомяване и дебитна карта, само че полякът отказал и трите варианти.
В средата на декември 2017 година, единият от двамата италианци пристигнал в банката с въпросния прокурист и още едно лице, показало се за финансов консултант. Представен бил автентичен дубликат на заверено от италианския нотариус пълномощие,
заверено с апостил и преведено на български от върл преводач.
Оказало се, че пълномощникът също е италианец, които при идващите преводни нареждания бил придружаван от жена, която превеждала. При всеки от преводите представяли въпросното пълномощие, което банката приемала за постоянно и пускала преводите.
Банката твърди още, че титулярът по сметката приел умерено новината за изтеглянето на средствата по нея. Полякът попитал единствено от кого са направени преводните нареждания, предоставили му копие от пълномощното, но не последвала реакция несъгласие, изненада и още по-малко - учудване.
Нещо повече, малко по-късно същия ден полякът се върнал и изискал да отдръпна пълномощното, като пуснал съответното документално изказване - още веднъж без да твърди нередности по упълномощаването. Едва две седмици по-късно направил това първо устно, след което подал и писмен сигнал в тази тенденция.
Казусът се заплел в допълнение, след запитването на банката до италианския нотариус, който дал отговор:
" Прикаченият документ е ФАЛШИВ. Не го използвайте " .
Последвало питане до италианска заместник-прокурорка, която с подписа си заверила посредством апостил преписа на пълномощното. Отговорът е, че апостилът върху преписа на пълномощното е автентичен. Оттук и позицията на банката, че показаният дубликат не съдържа автограф на упълномощителя, защото е дубликат, а не оригинал. А верността на последния е удостоверена посредством апостил от способен италианки орган, с което е потвърдена истинността на документа, в това число заверката му от нотариус.
В резултат банката се базира на уговорка в приложимите и основани на Закона за отговорностите и договорите общи условия: „ Банката не носи отговорност за изплатените суми и осъществени разпоредби по пълномощие, в случай че не ѝ е било обявено документално, че то е оттеглено, и в случай че преди приемането на уведомлението добросъвестно е платила сума на разположение, което въз основа на недвусмислени условия се явява овластено да я получи “.
На първа инстанция обаче Софийският градски съд почита желае с претекста, че
това общо предписание не се ползва
заради засилената отговорност на банките по Закона за платежните услуги и платежните системи.
Съгласно тази специфична уредба, отговорността за неразрешените интервенции се понася по предписание от банката, в случай че осъществяването им е вследствие на съзнателно или при груба немарливост несъблюдение на обвързване на титуляра. А такова недобросъвестно държание от страна на поляка нито било потвърдено, нито твърдяно.
След разбор на използваното право и инспекция на правосъдната процедура, апелативният съд стига до извода, че би трябвало да сезира Съда на Европейски Съюз в Люксембург с искане за пояснение на Директива 2007/64/ЕО по отношение на платежните услуги във вътрешния пазар. Въпросите са:
1. Дали пълномощието, с което от името на платеца пълномощникът прави акт на имуществено предписание посредством платежно разпореждане, съставлява платежен инструмент по смисъла на член 4, т. 23 от Директивата?
2. Дали положеният апостил от способен задграничен държавен орган по Хагската спогодба за унищожаване на условието за заверка на задгранични обществени актове от 1961 година е част от процедурата по определяне достоверността както на платежния инструмент, по този начин и на платежната трансакция по смисъла на член 4, т. 19, във вр. с член 59, алинея 1 от Директивата?
3. Когато платежният инструмент (вкл. подобен, който овластява трето лице да извърши разпоредителните дейности от името на платеца) е постоянен от официална (външна) страна, може ли националният съд да одобри, че платежната трансакция е позволена, а точно, че платецът е дал единодушие за нейното осъществяване?
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ