Съдът на ЕС постанови едно основно нещо - че България

" Съдът на Европейски Съюз постанови едно главно нещо - че България е транспонирала вярно по отношение на своите особености и условия на локалния пазар директивата за публичните поръчки, която беше обектът на дебат ". Това сподели пред Българска национална телевизия здравният икономист Аркади Шарков. Той посочи, че решението внася изясненост по отношение на това, че когато става въпрос дали частна организация, било частна болница или различен вид частна организация, би следвало да бъде публично-правна, отговорът към този момент е изрично явен - няма по какъв начин да бъде публично-правна.

По думите на Шарков опитите за вменяване на сходен вид статут на частните лечебни заведения като публично-правни организации са по-скоро политическа далавера.

Той бе безапелационен, че в никоя друга страна от Европейски Съюз частните лечебни заведения не са задължени да организират публични поръчки и единственото, което това ще направи, е да обремени с спомагателна администрация и като разследване да навреди на пациентите.

„ И не на последно място, тъй като става въпрос за бюджет и за Брутният вътрешен продукт, да сътвори рисков казус освен в здравния бранш, само че и в други браншове да се премине към това, че частни организации да се възприемат като публично-правни, тоест да правят публични поръчки ", сподели още здравният икономист.

Според него решението на съда е удобно във връзка с инвестционния климат и е в интерес на пациентите, тъй като ще им обезпечи бърз и еднакъв достъп до модерни медикаменти.

По думите на Шарков централизираният търг би трябвало да сътвори равна основа за всички лечебни заведения.

" На всеки 6 месеца цените на медикаментите се актуализират, което понижава разликата в цените, на които купуват медикаменти частните и държавните лечебни заведения ", разяснява още здравният икономист.

Шарков изрази мнение, че България има капацитет да се трансформира в лекарствен хъб, което би могло да усъвършенства достъпа до лекарства и да насърчи икономическия напредък.

Той посочи, че цените на самите медикаменти по закон са контролирани, могат да се видят онлайн.

„ Политическият климат в света демонстрира, че ще има промени. Дали ще са към затваряне и дали Съединени американски щати ще притисне Европа за това да понижи директните си контакти с Китай за медикаменти и други и да върне част от производствата си, които е изнесла, на своя или на другарска земя ”, акцентира икономистът.

По думите му Европа към момента има форма на мека пазарна стопанска система.

„ Да забележим дали отново ще вървим към избори, само че явно освен при нас е казусът ”, сподели още Шарков.

„ Имаше положително предпочитание от страна на държавното управление при предварителната защита и профилактиката, вкараха се значително политики в тази посока ”, разяснява той. По думите му, без значение от всичко, казусът с дефицита на средства за болничната помощ остава, а във връзка с течовете в системата, един от значимите ограничаващи фактори е въвеждането на НЗИС.

Икономистът се спря е на тематиката за доплащането.

„ Доплащането, в случай че го разделим сред друг вид здравни услуги и артикули, бе най-вече при лекарствените артикули. Има доплащане в извънболнична помощ – от време на време на пациента не му се чака персоналният му доктор да му даде направление, което го кара да иде да си заплати проучванията или ходенето при експерт. Директивата за медицинските произведения – това е невидимата територия ”.

Според Шарков обаче успеваемостта на опазването на здравето зависи и от пациента, освен от страната.

„ Да посещаваме постоянно персоналния си доктор, лекар-специалист при първа симптоматика, а и преди този момент един път в годината на профилактика ”, прикани той.