Евросъдът даде право да се намалява минималната заплата
Съдът на Европейски Съюз анулира два значими текста от Директивата по отношение на съответните минимални заплати, към която много звук се подвига и в България. Съдът бе сезиран от Дания, която искаше директивата да бъде анулирана в нейната целокупност, тъй като нарушава разпределението на пълномощията сред съюза и страните членки, като се намесва директно в определянето на заплащането и в правото на сдружаване.
Магистратите в Люксембург обаче избавиха директивата, като видяха директна интервенция единствено при два нейни текста. Те няма да окажат директно влияние върху ситуацията с минималната заплата у нас, само че въпреки всичко са основни.
Единият текст забраняваше да се понижават минималните работни заплати при автоматизирано индексиране. Това не е невероятно при използването на формули - в случай че да вземем за пример минималната заплата зависи от междинната, както е у нас, може да се случи тя да се окаже по-ниска в месеците с по-активна сезонна работа, когато на пазара излизат по-ниско платени служащи. Затова в директивата беше очакван текст, че в такива случаи не може да се стига до понижаване на заплатата. Този текст в този момент пада.
Това на този стадий няма да окаже въздействие върху обстановката в България. Ние имаме специфичен текст в Кодекса на труда, че избраната по реда на кодекса минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от избраната за миналата година, и надали ще се откри партия, която да инициира премахването му.
Съдът в Люксембург анулира и наредбата, към която най-вече се спори в България - тази, която изброява критерии, които страните членки би трябвало наложително да вземат поради при установяване и актуализиране на минималните заплати. Според въпросния текст (член 5, параграф 2), тези критерии би трябвало да включват минимум покупателната дарба на заплатите, като се вземат поради издръжката на живота, общото ниво на работните заплати и тяхното систематизиране, темпът на напредък на работните заплати и дълготрайните нива и развиването на националната продуктивност.
България стихийно вкара директивата през 2023 година, като заради неспособност да се реализира единодушие към справедливи и съответни критерии, минималната заплата бе записана като 50% от междинната за страната за допустимо най-актуалния 12-месечен интервал, за който има данни към август. Формулата докара до огромно ускоряване на най-ниското заплащане, защото то на процедура помпа междинната заплата, след което тя усилва него - взаимозависимост, нямаща нищо общо с действителния бранш. Миналата година работодателите даже я нападнаха в съда, а тази година още веднъж настояха 2026 година да е нулева и да няма нарастване.
Тази година имаше опити работодатели и синдикати да сменят формулата, само че тъй като двете страни не можаха да реализират сделка, остана остарялата формула. Вторият анулиран текст също не пречи на нашето законодателство точно заради това, че държавното управление чака от обществените си сътрудници да изработят справедлива формула.
Магистратите в Люксембург обаче избавиха директивата, като видяха директна интервенция единствено при два нейни текста. Те няма да окажат директно влияние върху ситуацията с минималната заплата у нас, само че въпреки всичко са основни.
Единият текст забраняваше да се понижават минималните работни заплати при автоматизирано индексиране. Това не е невероятно при използването на формули - в случай че да вземем за пример минималната заплата зависи от междинната, както е у нас, може да се случи тя да се окаже по-ниска в месеците с по-активна сезонна работа, когато на пазара излизат по-ниско платени служащи. Затова в директивата беше очакван текст, че в такива случаи не може да се стига до понижаване на заплатата. Този текст в този момент пада.
Това на този стадий няма да окаже въздействие върху обстановката в България. Ние имаме специфичен текст в Кодекса на труда, че избраната по реда на кодекса минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от избраната за миналата година, и надали ще се откри партия, която да инициира премахването му.
Съдът в Люксембург анулира и наредбата, към която най-вече се спори в България - тази, която изброява критерии, които страните членки би трябвало наложително да вземат поради при установяване и актуализиране на минималните заплати. Според въпросния текст (член 5, параграф 2), тези критерии би трябвало да включват минимум покупателната дарба на заплатите, като се вземат поради издръжката на живота, общото ниво на работните заплати и тяхното систематизиране, темпът на напредък на работните заплати и дълготрайните нива и развиването на националната продуктивност.
България стихийно вкара директивата през 2023 година, като заради неспособност да се реализира единодушие към справедливи и съответни критерии, минималната заплата бе записана като 50% от междинната за страната за допустимо най-актуалния 12-месечен интервал, за който има данни към август. Формулата докара до огромно ускоряване на най-ниското заплащане, защото то на процедура помпа междинната заплата, след което тя усилва него - взаимозависимост, нямаща нищо общо с действителния бранш. Миналата година работодателите даже я нападнаха в съда, а тази година още веднъж настояха 2026 година да е нулева и да няма нарастване.
Тази година имаше опити работодатели и синдикати да сменят формулата, само че тъй като двете страни не можаха да реализират сделка, остана остарялата формула. Вторият анулиран текст също не пречи на нашето законодателство точно заради това, че държавното управление чака от обществените си сътрудници да изработят справедлива формула.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ