Аз съм Франция! Не плачете на чужд гроб, патрЕоти и копейки, ще д...
Съдът пресметнал, че общата загуба възлиза на близо 3 млн. евро.
Евродепутатите от Народно събрание са предиздвикали „ Европейския парламент да заплаща за хора, които в действителност са работили за крайнодясната партия “, твърди съдът.
Общо към 20 партийни представители на Народно събрание са упрекнати, че са отклонили милионите от Европейския парламент за заплати на партийни чиновници във Франция.
Фактите са безапелационни: пари са отивали към секретарка, телохранители и други механически лица от партията.
Марин Льо Пен несъмнено, ще апелира присъдата. Драмата за лидерката се допълва от решението на съда 5 години тя да не може да се кандидатира за президент.
И се надигна писък до небесата. Сред първите възмутени е Кремъл, откъдето обявиха, че демокрацията във Франция е потъпкана. Същите „ демократи “ в Москва предходната година крещяха, че провежданата в Париж Лятна олимпиада не е олимпиада, тъй като не взе участие Русия. Световните игри обаче се организираха при безупречна организация и никой не се хвана на крокодилските сълзи на съветските пропагандисти.
И този път ще стане по този начин. Нищо, че Орбан от Унгария декларирал „ Аз съм Льо Пен! “. Дали не е минал „ на другия бряг “?
Крайните десни в Европа и на места по света са длъжни да бият тъпана за присъдата. Хем са в новините, хем по този метод изпреварват възможни правосъдни процеси против тях, наричайки ги занапред „ политически “.
Какво политическо обаче има в това да отговаряш пред закона в случай че си злоупотребявал с европейски обществени средства? Същото важи и в случай, че е потвърдено, че си финансиран от непознати служби - съветските, да вземем за пример, - които също така са манипулирали и повлияли на изборни резултати.
„ Истинско политическо земетресение. Но и урок за всички политици “, разяснява Джим Джарасо пред Le Figaro.
Правилото за криминализиране на заграбване на обществени средства от 2016 година, е планувало в член 432-17 от Наказателния кодекс, променен от така наречен закон " Сапин II ". Става дума за текстовете, които подсигуряват от 9 декември 2016 година прозрачността и битката с корупцията. Налагането на санкции при такива нарушавания е наложително, разкрива френската медия publicsenat.fr.
Веднага след присъдата анализатори и политици се разделиха прочувствено и по ползи сред „ законът важи за всички “ и „ тирания на правораздаването “.
Никой не се трогна, когато френския съд осъди някогашния министър председател Ален Жупе за нелегално финансиране на партия „ Обединение “.
Нямаше вайкания и когато някогашният френски министър-председател Франсоа Фийон получи четири години отнемане от независимост за фиктивни назначения на работа.
Френски съд осъди и милиардера Джордж Сорос по обвиняване в корист с вътрешно фирмена информация.
През 2024 година Върховният съд на Франция удостовери решение на апелативния съд, който призна някогашния президент Никола Саркози за отговорен в корупция и търговия с въздействие. Саркози ще влезе в пандиза за една година, в случай че съдът отхвърли молбата му да бъде затворен в къщи с електронна гривна.
Тези случаи бяха мотив да разясняваме, че във Франция има същинска народна власт и законите се ползват към всеки.
Когато обаче биват разкрити обстоятелства за корупция в средите на извънредно десни обединения, незабавно се появяват дежурни оплаквачи - платени, подвластни или и двете, - които вият като пожарни и леят потоци от сълзи. Същите стенания се разнасят и в поддръжка на Калин Джорджеску, който бил жертва на Върховния съд на Румъния. „ Копейките “ обаче не загатват какви разкрития бяха направени към активността на въпросния политик, нито по какъв начин се е сдобил с парцели в Румъния, Австрия и Молдова за десетки милиони евро. Нито за откритите оръжия и милиони в кутии и сакове у негови най-близки съратници, като част от средствата за водене на предизборни акции, закани и рекет на политически съперници. Осветени бяха и десетки съветски компании, които водят пропагандна акция в полза на Джорджеску, част от които регистрирани в България. Тези обстоятелства не се загатват, само че дайте да ревем за „ репресирания “ претендент на Кремъл за президент на Румъния.
Сценарият се повтаря с Марин льо Пен. Преди време самата тя съобщи обществено: „ Всички партии във Франция са корумпирани, единствено Националният фронт не е! “
Оказа се друго.
Главният въпрос, който би трябвало да се зададат всички българи около проблема с Льо Пен е: Ще доживеем ли българската правосъдна система да проработи като френската? Поне малко. Защото Цицерон ни е завещал мъдростта: За да бъдем свободни, би трябвало да бъдем плебеи на закона.
Колкото до нервностите към присъдата на Парижкия съд - Не плачете на непознат гроб, националисти, патрЕоти и копейки.
Емил Азар
Евродепутатите от Народно събрание са предиздвикали „ Европейския парламент да заплаща за хора, които в действителност са работили за крайнодясната партия “, твърди съдът.
Общо към 20 партийни представители на Народно събрание са упрекнати, че са отклонили милионите от Европейския парламент за заплати на партийни чиновници във Франция.
Фактите са безапелационни: пари са отивали към секретарка, телохранители и други механически лица от партията.
Марин Льо Пен несъмнено, ще апелира присъдата. Драмата за лидерката се допълва от решението на съда 5 години тя да не може да се кандидатира за президент.
И се надигна писък до небесата. Сред първите възмутени е Кремъл, откъдето обявиха, че демокрацията във Франция е потъпкана. Същите „ демократи “ в Москва предходната година крещяха, че провежданата в Париж Лятна олимпиада не е олимпиада, тъй като не взе участие Русия. Световните игри обаче се организираха при безупречна организация и никой не се хвана на крокодилските сълзи на съветските пропагандисти.
И този път ще стане по този начин. Нищо, че Орбан от Унгария декларирал „ Аз съм Льо Пен! “. Дали не е минал „ на другия бряг “?
Крайните десни в Европа и на места по света са длъжни да бият тъпана за присъдата. Хем са в новините, хем по този метод изпреварват възможни правосъдни процеси против тях, наричайки ги занапред „ политически “.
Какво политическо обаче има в това да отговаряш пред закона в случай че си злоупотребявал с европейски обществени средства? Същото важи и в случай, че е потвърдено, че си финансиран от непознати служби - съветските, да вземем за пример, - които също така са манипулирали и повлияли на изборни резултати.
„ Истинско политическо земетресение. Но и урок за всички политици “, разяснява Джим Джарасо пред Le Figaro.
Правилото за криминализиране на заграбване на обществени средства от 2016 година, е планувало в член 432-17 от Наказателния кодекс, променен от така наречен закон " Сапин II ". Става дума за текстовете, които подсигуряват от 9 декември 2016 година прозрачността и битката с корупцията. Налагането на санкции при такива нарушавания е наложително, разкрива френската медия publicsenat.fr.
Веднага след присъдата анализатори и политици се разделиха прочувствено и по ползи сред „ законът важи за всички “ и „ тирания на правораздаването “.
Никой не се трогна, когато френския съд осъди някогашния министър председател Ален Жупе за нелегално финансиране на партия „ Обединение “.
Нямаше вайкания и когато някогашният френски министър-председател Франсоа Фийон получи четири години отнемане от независимост за фиктивни назначения на работа.
Френски съд осъди и милиардера Джордж Сорос по обвиняване в корист с вътрешно фирмена информация.
През 2024 година Върховният съд на Франция удостовери решение на апелативния съд, който призна някогашния президент Никола Саркози за отговорен в корупция и търговия с въздействие. Саркози ще влезе в пандиза за една година, в случай че съдът отхвърли молбата му да бъде затворен в къщи с електронна гривна.
Тези случаи бяха мотив да разясняваме, че във Франция има същинска народна власт и законите се ползват към всеки.
Когато обаче биват разкрити обстоятелства за корупция в средите на извънредно десни обединения, незабавно се появяват дежурни оплаквачи - платени, подвластни или и двете, - които вият като пожарни и леят потоци от сълзи. Същите стенания се разнасят и в поддръжка на Калин Джорджеску, който бил жертва на Върховния съд на Румъния. „ Копейките “ обаче не загатват какви разкрития бяха направени към активността на въпросния политик, нито по какъв начин се е сдобил с парцели в Румъния, Австрия и Молдова за десетки милиони евро. Нито за откритите оръжия и милиони в кутии и сакове у негови най-близки съратници, като част от средствата за водене на предизборни акции, закани и рекет на политически съперници. Осветени бяха и десетки съветски компании, които водят пропагандна акция в полза на Джорджеску, част от които регистрирани в България. Тези обстоятелства не се загатват, само че дайте да ревем за „ репресирания “ претендент на Кремъл за президент на Румъния.
Сценарият се повтаря с Марин льо Пен. Преди време самата тя съобщи обществено: „ Всички партии във Франция са корумпирани, единствено Националният фронт не е! “
Оказа се друго.
Главният въпрос, който би трябвало да се зададат всички българи около проблема с Льо Пен е: Ще доживеем ли българската правосъдна система да проработи като френската? Поне малко. Защото Цицерон ни е завещал мъдростта: За да бъдем свободни, би трябвало да бъдем плебеи на закона.
Колкото до нервностите към присъдата на Парижкия съд - Не плачете на непознат гроб, националисти, патрЕоти и копейки.
Емил Азар
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ