Какво трябва да знаем за чаплите
Съдържание:
Класификация на чаплатаХарактеристика на ЧаплатаНачин на живот на чаплитеХранене на чаплатаРазмножаване на чаплатаСъстояние на популацията на чаплата
На всички е известна легендата за птицата феникс, която се ражда от личната си пепел и е знак на безсмъртието и прераждането. През вековете въпросът какъв тип птица е фениксът, продължава да вълнува мозъците на хората. Едно от догатките е изключително любопитно. За египтяните птицата феникс е в действителност бяла, сива или синя чапла.
С какво чаплата е привлякла вниманието на античните поданици на делтата на Нил, с цел да я свържат с концепцията за безсмъртието и безконечния живот?
Отговорът на въпроса може да крие в самата чапла, в случай че се срещнем нейните особености, метод на живот и присъщи качества.
Класификация на чаплата
Разредът на Пеликаноподобните включва разнообразни фамилии птици като едно от тях е Чаплови. Латинското им наименование е Ardeidae. Представител е жанр чапла с латинско име Ardea. Тази птица населява и територията на нашата страна.
Семейство Чаплови е огромно, съдържа 24 рода. Видът Чапла наброява 14. У нас се срещат 9, като най-големи са 3 - Голяма бяла чапла; Сива чапла; Червена чапла.
Целият жанр сплотява огромни птици от половин метър до метър и половина височина. Фламингото не е техен родственик, както се мислеше до момента, а щъркелите са в по-далечно роднинство с тях.
В речника на Дал птицата се назовава чапла на съвсем всички славянски езици, където е непокътнат истинският тон, който издават. Превежда се като ходещ, прилепвайки се към земята. Това е поради неуместната им походка и метода им на лов.
Представителите на типа Чапла у нас са предпазени от закона.
Характеристика на Чаплата
Чаплата е мощна птица с разпознаваема осанка. Тя има продължен врат, дълъг ключ във форма на конус, дълги крака с упорити пръсти и остра къса опашка. Някои типове чапли са украсени със снопче пера, завити на гърба на главата и обърнати обратно. Така главите им наподобяват като на някое разрошено хлапе.
Чаплите се разграничават доста по мярка, който зависи от типа. Най-голяма е голиатската чапла, тя е 155 сантиметра и тежи до 7 кг. По-малките типове са приблизително половин кг и 100 сантиметра и 2, 5 кг.
Много значима детайлност е, че чаплите нямат кокцигеална жлеза, каквато има налична при водоплаващите птици и служи за смазване на перата си, по тази причина чаплите не са положителни гмуркачи и плувци като своите съседи във водата.
Те се опушват благодарение на прахуляк, насъбран при откъсването на пера от гърдите, корема и слабините. Този прахуляк защищава перата от залепване, без значение че рибната слуз се стича непрестанно по тялото им. Птицата нанася праха по себе си благодарение на междинния пръст от крайници си с дълъг нащърбен нокът.
Чаплите са с тъмни крайници, жълт или черен клюн и прилежащи гладки пера с друг цвят според от типа. Става въпрос напълно за монохромни тонове - бял, сив, кафяв, черен или червен. Опциите за биколор са прекомерно лимитирани.
Снимка: Meatle/pixabay.com Начин на живот на чаплите
Чаплите живеят на колонии и то освен от личния си тип. Около тях гнездят чапли от всевъзможни типове, корморани, ибиси и други. Често се случва поселищата на чаплите да се разреждат от двойки хищни птици като сокол, сова, орел, гарван.
Големи колонии чапли се следят във фуражни зони, само че не са доста на гъсто. Те избират да съблюдават разстояние между тях. Повечето пернати живеят в нестабилни групи от 15 до 100 индивида, а голиатската чапла се дистанцира от хора, други себеподобни и останалите зверове.
Тези птици са дневни ловци, излизат за храна по здрач или даже нощем. След залез слънце множеството избират да се обединят с други групи себеподобни, с които да прекарат нощта.
Има типове, които са мигриращи чапли и такива, които са се заселили непрекъснато. Тези от Северна Америка мигрират в Южна през зимата, а евразийските чапли мигрират през зимата на юг в Европа, в Африка или Южна Азия.
Есенната миграция е през септември-октомври, а завръщането е през март-май. Чаплите летят в относително дребни групи, за разлика от щъркелите, от време на време се причисляват към ята от 200-250 птици и в никакъв случай не пътуват сами. Всяка ято лети на огромна надморска височина. През есента по-често след залез слънце, като прави междинно кацане рано заран.
Хранене на чаплата
Любим метод хранене на чаплите е да се разхождат в плитката вода като внезапно стопират с цел да клъвнат своята плячка. Тя надниква във водния дирек, с цел да види храната си. Има табиет и да замръзне на място, само че това е метод да примами жертвата си. Птицата движи пръстите си, а те мърдат, наподобявайки придвижванията на червеите, а рибата плува все по-близо, заблуждавайки се, че наближава своята храна. Чаплата мигновено се навежда, пробива рибата и я гълтам цялата.
Понякога дебнат жертвите си, кацнали на някое дърво. Те ядат както топлокръвни, по този начин и студенокръвни животни, в менюто има са: рибата и мидите; жабите; ракообразните и насекомите; тритоните и поповите лъжички; змиите и гущерите; дребните пилета на други птици и гризачите; зайчета. Гигантската чапла изяжда риби до 3, 5 кг тегло и гризачи до 1 кг тегло.
Те са склонни да лишават плячката на други свои родственици и постоянно се бият между тях за храна.
Размножаване на чаплата
Тези птици са моногамни, само че по необикновен метод. Двойката се образува по време на размножителния сезон на чаплите, който се случва един път годишно, само че след развъждане на потомството тя се разпада. Образуваната двойка дружно строи гнездото си, като споделят отговорността. Мъжкият носи материалите, а женската строи гнездото за бъдещото поколение.
Снимка: MabelAmber/pixabay.com Женската снася от 2 до 7 яйца и ги мъти от 28 до 33 дни. Мятат и двамата родители. Малките се излюпват голи, само че зрящи и по друго време, тъй като мътенето стартира със снасянето на първото яйце. Първите се развиват по-бързо и по-добре от последните. Седмица след излюпването им по телата им се появява пух.
Малките се хранят от рибата, която родителите им носят в гушата си. Оцеляват обаче най-силните, от време на време единствено едно. След 55 дни младата птица към този момент стои паралелно с родителите. И се слива с тяхната фамилна група. Готови са за размножаване на 2-годишна възраст.
Състояние на популацията на чаплата
Чаплите имат стеснен кръг врагове, главно такива, които ги нападат от въздуха. Нападат ги огромни сови, соколи и орли. В някои региони те са застрашени от крокодилите, а яйцата ми притеглят дивите котки или гарваните. Техен зложелател е и индивида, който ги унищожава поради перата за декорация на шапките. Те се въздействат мощно и от екологични и други естествени промени.
Чаплите би трябвало да бъдат съхранени, тъй като са водна санитарна полиция. Те ядат болните риби, нездравословните гризачи и инсекти и прочистват региона, който населяват.
За благополучие не са сериозно застрашени като тип, а имат и относително добра дълготрайност на живота, към 10 до 15 години, само че някои орнитолози считат, че могат да доближат до 23 години.
Добрата вест е, че са публикувани на всички места по планетата, като се изключи Антарктида и полярните области в Северното полукълбо. Има ги в подмяна освен на континенталната суша, могат да бъдат видени и по островите. Има колония от тях на Галапагоските острови.
