Сензорни пътеки - какво са и как се правят
Съдържание:
Какво е сензорна пътека? Съвети за основаване на сензорна пътека
Да седят неподвижно, е предизвикателство за доста деца, а и за възрастните. Учителите стартират да осъзнават, че децата в действителност са по-фокусирани върху ученето, когато им се даде опция да се въртят, да се мърдат и да се движат.
Ето за какво почивките за йога в класната стая, гъвкавите места за сядане и разнообразни джаджи, позволяващи придвижване, са станали известни в учебните заведения в някои страни.
Сензорната пътека е друга страхотна алтернатива за подкрепяне на децата да пренасочат силата си през целия ден. Нека разберем по какъв начин работят и какво би трябвало да знаете, с цел да създадете своя лична сензорна пътека.
Какво е сензорна пътека?
Сензорната пътека е поредност от ръководени придвижвания, които децата да следват, показани с маркировки на земята или стените. Докато учениците следват пътя и приключват придвижванията, те отработват непотребната сила и развиват грубите си двигателни умения. Различните придвижвания по пътеката постоянно са предопределени да ангажират разнообразни елементи на тялото и мозъка, от жабешки скокове до завъртания и бутания на стената.
Учителите постоянно предизвикват потреблението на сензорни пътеки, до момента в който децата минават през коридора сред часовете. Оказва се, че в действителност можете да обучите група деца да вършат това безшумно. Тези пътеки могат да бъдат изключително ефикасни за възпитаници, които изпитват експанзия, яд или други сензорни претоварвания по време на образователна активност. Изпращането им на сензорната пътека, с цел да отработят някои от тези страсти, може да им помогне да се концентрират още веднъж, когато се върнат на чина си.
Сензорна пътека би била потребна и вкъщи, изключително през студените месеци, когато децата не могат да излизат да играят на открито. Или може да се направи на уместно място навън в квартала, където има доста деца, които биха я употребявали през ваканциите.
Съвети за основаване на сензорна пътека
Добрите сензорни пътеки имат огромно многообразие от физически детайли, които децата могат да опитат, и постоянно включват някои образователни концепции като преброяване или писменост. Те са цветни, ангажиращи и задоволително здрави, с цел да устоят на доста скачащи крайници ден след ден. Вътре пробвайте винилови стикери или даже тиксо. За лабиринт за придвижване навън използвайте багра, с цел да създадете пътеки на детската площадка или тротоара. Ето няколко страхотни хрумвания и ентусиазъм, с цел да започнете.
На закрито:
- Купете стикери за сензорни пътеки. Могат да се закупят особено проектирани стикери за сензорни пътеки в разнообразни тематики. Те нормално са предопределени за потребление на закрито, макар че някои могат да устоят на външни условия;
- Можете да си изработите стикери за сензорни пътеки и сами от лепящо фолио или различен материал с малко повече фикция. Използвайте за подове и стени. Те могат да имат формата на разнообразни фигури, ленти, стъпки, ръце, надписи;
- Можете да наредите разнообразни трудности по пода от спонтанни материали за прескачане, заобикаляне, целене;
- Можете да включите дъски с тебешир или маркер, където може да се написа и да се изтрива. Така можете да променяте някои варианти.
На намерено:
- Опитайте сензорни пътеки навън, изключително в случай че нямате средства за съоръжение на детска площадка. Децата могат да се състезават, да се провокират едно друго или да играят соло;
- Можете да употребявате тебешир или багра, с които да очертаете по земята разнообразни пътечки, стъпки, стрелки, зони за придвижване, скачане, гимнастика, йога, даже лазене. Добре е интензивните действия да се редуват с успокояващи и почивки;
- Можете да включите детайли за катерене, уравновесено вървене или за стъпване от разнообразни естествени материали като камъни, пясък, дърво, въжета и др.;
- Можете да нарисувате голяма клавиатура. Тя е гениална, децата ще се забавляват да учат буквите на клавиатурата и да упражняват правопис на думи, до момента в който скачат;
- Не забравяйте да включите стени в пътя си. Децата могат да се отхвърлен или да скочат високо, с цел да ударят цел, да упражняват ляво и дясно.
Независимо дали е на закрито, или навън, когато оформяте концепцията за вашата сензорна пътека, с изключение на материалите за направата и би трябвало да измислите и правила за потреблението ѝ. Тези правила би трябвало да са задоволително ясно забележими от самата маркировка на пътеката. Или пък можете да оставите разновидности децата сами да дефинират някои правила при взаимно потребление на пътеката.
