Съчетанието от форми, материи и цветове трябва да служи на

Съчетанието от форми, материи и цветове би трябвало да служи на индивида

Архитектурните планове изобилстват от високопарни изрази, комплицирани нереални описания на хрумвания и метафори, а липсва… индивидът (снимка: CCO Public Domain)

Архитектите наподобява са изгубили концепцията за какво в действителност съществува тяхната специалност. Улисани в неповторими дизайнерски пориви, да пресъздадат допустимо най-оригинална м eтафора, те са не запомнили, че основават пространства за хората.

Чета постоянно описания на разнообразни архитектурни планове, от целия свят. Такива високопарни изрази, такива комплицирани нереални описания на хрумвания и метафори. Не прочетох някъде да пишат „ в тази постройка индивидът ще се усеща еди-как-си ”, „ в тази стая жителят ще усеща еди-какво-си ”. Не се загатва въобще човек.

Гледаш формите, които основават, и се питаш дават ли си сметка архитектите, че вътре в това нещо ще има хора? Гледаш дизайните и се питаш, дават ли си сметка архитектите, че на това място ще минават хора, всеки ден?

Мисълта ми е предизвикана от „ перките ” на Графа. Навярно архитектът е желал да блесне с тази нова, дизайнерска концепция, невиждана по света. Навярно е считал, че тук има някакво великолепно комбиниране от форми, материи и цветове. Обаче е не запомнил, че по улиците се движат хора – крачат с крайници, гледат витрините, тичат да заловен трамвая…

Навярно има и смислени архитекти, които проектират с грижа за хората. Остава вярата, че ще виждаме по-често осъществени техните хрумвания, а не нереални и никому ненужни творения.