Сабите на прочутите хусари
„ Сабя, водка, кон хусарски – с вас се усещам царски! Аз обичам кървавата борба! “ – с тези стихове Денис Давидов популяризира завинаги метода на живот на съветските хусари.
Денис Давидов – прочут поет-партизанин, воин от Отечествената война през 1812 година, е една от най-култовите фигури в съветската история и просвета.
Първоначално той служи в частите на тежката конница – кавалергардите, само че по-късно се преместил при „ леките “ им сътрудници, хусарите. Всъщност, точно той популяризирал със своите стихове хусарските полкове, дързостта и безумната храброст на техните бойци. Разбира се, и любовта им към мощните питиета, гуляите, веселбите и развлеченията.
Хусарите се популяризирали във войната срещу Наполеон като майстори на непредвидени, устремни офанзиви, постоянно против надминаващ зложелател. Именно това било и основното преимущество на леката конница, от която те били част.
Основното оръжие на хусаря била сабя и чифт револвери. Освен това, по 16 бойци във всеки ескадрон били въоръжени с мускетони, които изстрелвали картеч. Самата хусарска униформа била прекомерно живописна, отличавала се от облеклото на другите военни елементи и по мъжете в наперена стойка, облечени в нея, въздишала не една госпожица.
Но в душата на хусара най-високото място било непокътнато за неговата сабя.
Руските хусари от епохата на Денис Давидов и войната против Наполеон били въоръжени с т.нар. лека кавалерийска сабя пример 1809 година. Също с нея през 1812 година въоръжили и уланите (кавалерията, чието основно оръжие били дългите пики).
Също по този начин, по време на Наполеоновите войни, тази сабя е била на въоръжение измежду казаците от лейб-гвардейските полкове (които охранявали императора) и на драгуните на Кавказката ревизия (другите драгунски елементи били въоръжени с прави саби с необятни остриета – „ палаши “). Какво съставлява тази сабя, която толкоз била легнала в сърцата на хусарите?
Стандартната хусарска сабя пример 1809 година има едноостро острие със междинна степен на извивка. Общата й дължина е 1030 мм, дължина на острието – 880 мм, ширината му при ефеса е 36 мм. Теглото й е към 1400 г, като огромна част от него се пада на тежкия ефес (частта с дръжката).
Самият ефес на леката кавалерийска сабя пример 1809 година е железен (за разлика от месинговите ефеси при „ палашите “ – необятни прави саби, употребявани в пехотата и в тежката конница – кирасирите). „ Гардата “, т. е. предпазителят, е ситуирана асиметрично по отношение на острието. Тя се образува от прав кръст, а две странични дъги обезпечават спомагателна отбрана за ръката. Горната част на ръкохватката е прикрита със стоманена планка, която минава гладко към острието. Самата дръжка е дървена, обгърната в кожа. По специфични каналчета, както било всекидневно за това време, я обвивала още и стоманена тел.
Ножницата на тази сабя била стоманена, с два пръстена за хоризонтално окачване по обичайния метод – с острието надолу. Но от време на време употребявали и други ножници – дървени, покрити с черна кожа, с месингови фигурни декорации.
Тази сабя служила правилно на хусарите и уланите до 1819 година, когато била сменена с оръжие от нов вид – с по-тясно и по-право острие, което било уместно най-вече за пронизване. По време на Наполеоновите войни сабите служели най-много за сеч – това било и основното им предопределение. Едва в края на първата четвърт на ХІХ век в Европа се засилила наклонността да се дава преимущество на пробождащите удари със сабята, вместо на посичащите.
Руските кавалерийски остриета се развивали в унисон с тази европейска тенденция макар, че в никакъв случай не станали чисто пробождащи, за разлика от западните модели.
–
