Облеклото като начин на мислене
Събуждаш се – от време на време елементарно, в доста повече случаи леко в несвяст. Ставаш от затопленото и придобило формата на тялото ти легло.
Оставяш рутината да направи останалото: водата да отмие това, което не искаш да вземеш със себе си през идващите часове; пиеш кафе, може пък и цигара да запалиш, в случай че това е включено в листата ти с навици; поглеждаш храната и не ѝ се отдаваш, постоянно тя не ти е другар рано заран, макар да знаеш, че е повече от нужна тъкмо по това време.
И откакто поставиш отметка на всичко това, идва ред на първия ти избор за деня – следва ти да отвориш дрешника и да потънеш в цветове, материи, примес от прахуляк, омекотител, парфюм и аромат на мемоари – от хора и най-много от теб.
Какво да бъде – тъмносините дънки, в които се чувстваш най-удобно, а и добре ти стоят, или да заложиш на черен състезателен панталон, който на всичко отива?
Ами от горната страна – бялата риза, която ти придава повърхностно грациозен тип, или пък масленозелената тениска с якичка, която може да свърши същата работа?
Ако си жена обаче, не се изчерпваш с опциите толкоз елементарно, има рокли в топли цветове, които акцентират хубостите на тялото ти, поли, които изискват да сложиш и нещо в звук от горната страна, а това към този момент е друга врата, която по-добре да не отваряш, панталоните с ниска или висока талия, дънките, които сякаш не са за дами, само че пък по този начин изразително приказват на тях.
Обувките към този момент крещят от мястото си и викат останалите аксесоари на съвет.
Тежък е изборът, само че не тъй като разнообразието е огромно, а тъй като от това какво ще облечеш – излиза наяве какво начало на деня ще поставиш и всичко останало, което следва от него.
Ако не ти се занимава и просто хванеш каквото и да е, приказва най-вероятно, че през днешния ден не ти е ден. Дори няма да захващаме тематиката, че подсъзнанието ти в действителност доста добре осъзнава това.
Ако пък доста държиш да изглеждаш добре, е съвсем несъмнено, че времето в един миг ще стартира да те притиска, тъй като го губиш в избори.
Да решим обаче, че ще оставим настрана настроението ти тъкмо през днешния ден и ще се заемем със самите облекла в дрешника ти.
Те описват теб и ти постоянно забравяш това, а в някои случаи прекомерно добре го знаеш. Дрехите ти са избор, който демонстрира какъв си и какъв искаш да бъде.
Те са усещането, което ще оставиш в близките, и мнението, което дълго ще имат другите за теб. Те са статуса ти, и то освен във Facebook, където също може да прекаляваш с проявлението.
Дрехите разкриват човешката душeвност, която прикриваме зад думи, каузи, мисли и премълчани истории. Дали имаме очи за откритието им обаче?
И какво в действителност можем да научим за положението на една нация и времето, в което живеем, точно от облеклата ни?
За това говорихме в „ Какво се случва “ – за облеклото като метод на мислене.
Доц. Мариела Гемишева, фешън дизайнер, актьор в региона на пърформанса и учител в НХА, описа какво за нас, за времето, в което живеем, а доста по-често за времето, в което единствено си мислим, че живеем, и за положението, в което се намираме, само че и за положението, което имаме, приказват облеклата, в които се обличаме.
Източник: БНР
Оставяш рутината да направи останалото: водата да отмие това, което не искаш да вземеш със себе си през идващите часове; пиеш кафе, може пък и цигара да запалиш, в случай че това е включено в листата ти с навици; поглеждаш храната и не ѝ се отдаваш, постоянно тя не ти е другар рано заран, макар да знаеш, че е повече от нужна тъкмо по това време.
И откакто поставиш отметка на всичко това, идва ред на първия ти избор за деня – следва ти да отвориш дрешника и да потънеш в цветове, материи, примес от прахуляк, омекотител, парфюм и аромат на мемоари – от хора и най-много от теб.
Какво да бъде – тъмносините дънки, в които се чувстваш най-удобно, а и добре ти стоят, или да заложиш на черен състезателен панталон, който на всичко отива?
Ами от горната страна – бялата риза, която ти придава повърхностно грациозен тип, или пък масленозелената тениска с якичка, която може да свърши същата работа?
Ако си жена обаче, не се изчерпваш с опциите толкоз елементарно, има рокли в топли цветове, които акцентират хубостите на тялото ти, поли, които изискват да сложиш и нещо в звук от горната страна, а това към този момент е друга врата, която по-добре да не отваряш, панталоните с ниска или висока талия, дънките, които сякаш не са за дами, само че пък по този начин изразително приказват на тях.
Обувките към този момент крещят от мястото си и викат останалите аксесоари на съвет.
Тежък е изборът, само че не тъй като разнообразието е огромно, а тъй като от това какво ще облечеш – излиза наяве какво начало на деня ще поставиш и всичко останало, което следва от него.
Ако не ти се занимава и просто хванеш каквото и да е, приказва най-вероятно, че през днешния ден не ти е ден. Дори няма да захващаме тематиката, че подсъзнанието ти в действителност доста добре осъзнава това.
Ако пък доста държиш да изглеждаш добре, е съвсем несъмнено, че времето в един миг ще стартира да те притиска, тъй като го губиш в избори.
Да решим обаче, че ще оставим настрана настроението ти тъкмо през днешния ден и ще се заемем със самите облекла в дрешника ти.
Те описват теб и ти постоянно забравяш това, а в някои случаи прекомерно добре го знаеш. Дрехите ти са избор, който демонстрира какъв си и какъв искаш да бъде.
Те са усещането, което ще оставиш в близките, и мнението, което дълго ще имат другите за теб. Те са статуса ти, и то освен във Facebook, където също може да прекаляваш с проявлението.
Дрехите разкриват човешката душeвност, която прикриваме зад думи, каузи, мисли и премълчани истории. Дали имаме очи за откритието им обаче?
И какво в действителност можем да научим за положението на една нация и времето, в което живеем, точно от облеклата ни?
За това говорихме в „ Какво се случва “ – за облеклото като метод на мислене.
Доц. Мариела Гемишева, фешън дизайнер, актьор в региона на пърформанса и учител в НХА, описа какво за нас, за времето, в което живеем, а доста по-често за времето, в което единствено си мислим, че живеем, и за положението, в което се намираме, само че и за положението, което имаме, приказват облеклата, в които се обличаме.
Източник: БНР
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ




