Евгений Кънев: Дали решението на Макрон за предсрочни избори не е бил „Камерън момент“?
„ Събуждам се с въпрос на другар – “Дали решението на Макрон за предварителни избори не беше отново “Камерън миг ”? Знаете, решението на премиера Дейвид Камерън през 2015 г да свика референдум за Брекзит и по този начин да си подсигури втори мандат, изземвайки посланията на крайната десница се оказа трагична неточност. В резулат, Англия е по-скоро объркана Британия, а торите в този момент катастрофираха с най-голямата си загуба от 190 години. “
Така стартира последният разбор на Евгений Кънев , оповестен във Фейсбук. Той продължава по следния метод:
„ Не, Макрон свика предварителни избори, с цел да предотврати такава орис за неговата демократична партия след злополуката на европейските избори. Вместо да държи настоящето заседание, а крайнодесните да натрупат на негов тил известност, която да изтрие неговата партия от френската политика (която така и така е едвам на 7 години), той употребява френската изборна система от два тура за съюз с крайната левица на втори тур, посредством който да спре Льо Пен.
Сега победа означи не Льо ПЕН, а Меланшон – другата, лява прекаленост. Само че… по този начин са ситуирани силите в Народното събрание, че съвсем не може да бъде взето решение без партията на Макрон – по този начин той я остави най-мощния политически брокер най-малко до 2027 година и в добра позиция за идващите избори, когато няма да носи главната отговорност за делата на държавното управление, въпреки да има лостовете да го ръководи зад кадър.
Ще чуете мощните вайкания на непознати и наши пишман консерватори по какъв начин Европа загивала под имигрантския напън, с който единствено Льопенките биха се справили.
Аз не мисля по този начин.
На първо време, не би трябвало да забравяме, че този вид партии виждат решението на имигрантския проблем като народен проблем на база тъй наречените етнонационализъм. С други думи, жителите по Конституция имат равни права, само че преобладаващият етнос е с по-равни права. Това залага голяма бомба във към този момент формиралите се мултиетнически общества и е причина за обществено напрежение и междуособици, в сравнение с за единна страна.
На второ място, доста малко страни в Европа са с позитивен приръст – т.е Европа не може без имиграция. Истинският въпрос е каква да е тя – дали първо, новите хора са потребни най-малко стопански на обществото? И второ, могат ли да одобряват локалната гражданска просвета и полезностите на демокрацията. С съвсем едно-единствено изключение, историята демонстрира, че съвсем всички етноси могат да се впишат в демократична среда.
На трето място, страната може да води каквато желае имигрантска политика, само че по-важният въпрос е дали може да интегрира от най-ранна възраст децата на малцинствата в обществото. Тук примерно френската страна се провали и по тази причина роди Льо ПЕН – която желае посредством рестрикции на база етнонационализъм да взема решение казуса.
На четвърто място, етнонационалистите всъщност изповядват антиевропейски цивилен полезности, сякаш с цел да предпазят европейските културни полезности. Но всъщност техните политики водят до намаляване на Европейския Съюз и превръщането му в плячка на властнически страни като Китай, Русия и Иран. И на техните подкопаващи сигурността политикономически и военни тактики.
Правейки континента обичан таргет на мощни имигрантски талази, зад които са самите те. “
Как България ще стандартизира подготовката на парамедиците по европейски модел?
