Има ли поне едно sorry от Тотев в капсулата на времето
Събудих се с тревожното възприятие, че нещо неприятно е надвиснало над моя Пловдив. Потърках очи, погледнах часовника (лимитирана митрополитска серия) - 6 без 10, четвъртък, 16 август 2063 година. Оставаха някакви 6 години до трицифрения ми рожден ден. И 10 минути успокоение до шест часа.
Тревожното възприятие не ме напускаше. Пуснах тв приемника - Ани Салич (б.а. евала на гримьорите и) избухна с новината, че пловдивски публицист ще показа кандидатурата си за кмет на града, номиниран персонално от настоящия градоначалник. Плеснах се по челото - ооо, да бе, това съм аз и би трябвало да се затягам за конференцията.
Всичко стартира от една бирена капачка. По-точно от премията, която се криеше под нея.
Не съм обожател на пенливата течност, а в последно време (в последните 44 години) дори не я одобрявам. Веднъж обаче <210> се поблазних от рекламата за " новия живот под капачката " и ето ти шанс. Купих една бира, отворих капачката, и под нея...о, знамение! Печеля тристаен апартамент в Караница Хил.
Кой не е чувал за този комплекс? Преди съвсем половин век ние пловдивчаните го открихме с помощта на пробива под Централна гара. За да усвоим парите от Европа, трябваше крепко да копаем. И като се стартира едно асимилиране, стигнахме до Патагония (това е онази част на Земното кълбо, която се намира тъкмо под нас). Излязохме в двора на изоставена остаряла пивоварна.
Кметът след Тотев (вече съм не запомнил по какъв начин се казваше) набучи на копие картата на Патагония и сподели артефакти, че пловдивчанката мама Роза се е заселила първа във въпросния парцел (станало във времето, когато спецпрокуратурата и КОНПИ награбиха семейството <210>). Малкият <210> наследник си извади нотариален акт по отминалост на притежание и приложи познатата скица от Пловдив. За 3 месеца услужливите локални управляващи смениха статута на терена и му издадоха строителните бумаги, а индивидът подвигна " Караница хил " за нула време. Комплексът ултралукс, естествено, взе името на тогавашната фабрика. Ако не знаете, такава бира са пили руснаците Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев през 1820 година и в резултат на резултата от нея разкрили Антарктида, пробвайки да намерят най-прекия път към родината.
Ето в този комплекс се разсъниха на 16 август 2063 година с тревожното възприятие, че нещо неприятно е надвиснало над моя Пловдив. Станах, измих се и поех към големия адронен колайдер, с който ние, пловдивчаните от патагонския " Караница Хил ", пътуваме до Централна гара. Има-няма 3 секунди и си на колелото да чакаш 113. Наясно сте, че в колайдера испанската система за електронно таксуване към момента не работи и най-малко един път седмично кондукторът може да не те забележи в патакламата. Така стана и в този момент. Минах даром тези 13 000 км и ми останаха пари да нахраня публицистите.
Те трябваше да ме чакат за конференцията в новата 33D зоологическа градина край Гребната. Това знамение на ИТ технологията разрешава да усетиш даже миризмата на животните. Затова в последно време всички кандидатури за кметове се показват там, с цел да ги усетим през цялото време. Нося и подарък за зоопарка - една патагонска мара. Не съм схванал обаче, че там същински животни няма. От самото стартиране на обекта децата виждали единствено 3D копия на зверовете. Трикраката мечка Габриела и мъжкарят Наско до дълбоки старини танцували на воля в Белица. Сегашните мечки (или 33D изображенията им) се ширят на повърхност от 3 декара с езеро за разхлаждане през лятото. Вълкът Бисер, който при ремонта отпътува на гурбет, също не се засели в новата клетка от 900 кв. метра. Просто реши да си остане мигрант.
Като заговорихме за зоопарка, ми пристигна мислено, че този хабитат е луксозен за настаняване на някогашни кметове - басейн за лятото, място за разходки. Трябва да включа концепцията в управническата си стратегия.
Пътувам със седемнайската от Централна гара към Гребната и си мисля какво е най-важното, което би трябвало да кажа пред публицистите. Определено пробивът под аерогарата е гвоздей в моята стратегия. Наясно съм, че и с него и без него летището е труп, тъй като тук аероплан не е кацал от 30 години, а ромите от прилежащите села от дълго време разглобиха хангарите и кулата. Идеята на този пробив е общоприета - просто да усвоим едни пари.
Май ви споделих, само че отново дублирам - разсъниха се с тревожното възприятие, че нещо неприятно е надвиснало над Пловдив. И се оказах прав. Когато автобусът ме смъкна до зоопарка, видях, че за конференция бяха пристигнали единствено бате Божо (за да ме хейтне след това в нета) и една кореспондентка от вражеския Тотев24. Всички останали отишли на площада, където в този ден отваряли капсулата на времето. Тя бе положена измежду антиките при популярния ремонт от 2019-а, когато целият свят се изсипа в Столицата на културата. Всеки миг трябваше да прочетат посланието на тогавашния кмет към бъдещите генерации. Отворих marica.bg, където предаваха онлайн паметното събитие. Хванах кулминационната точка с отварянето на свитъка и какво виждам - на листа написа SORRY - ПАРИТЕ ЗА ПРОБИВА ПОД АЕРОГАРАТА ОТДАВНА ОТИДОХА В КАРАНИЦА ХИЛ.
Знаех си, че нещо неприятно ще стане. Един другар от дълго време ми сподели, че след Тотев най-малко половин век ще си търсим доброволци, а не претенденти за кмет. А аз, простакът, се вързах на номинацията...
Тревожното възприятие не ме напускаше. Пуснах тв приемника - Ани Салич (б.а. евала на гримьорите и) избухна с новината, че пловдивски публицист ще показа кандидатурата си за кмет на града, номиниран персонално от настоящия градоначалник. Плеснах се по челото - ооо, да бе, това съм аз и би трябвало да се затягам за конференцията.
Всичко стартира от една бирена капачка. По-точно от премията, която се криеше под нея.
Не съм обожател на пенливата течност, а в последно време (в последните 44 години) дори не я одобрявам. Веднъж обаче <210> се поблазних от рекламата за " новия живот под капачката " и ето ти шанс. Купих една бира, отворих капачката, и под нея...о, знамение! Печеля тристаен апартамент в Караница Хил.
Кой не е чувал за този комплекс? Преди съвсем половин век ние пловдивчаните го открихме с помощта на пробива под Централна гара. За да усвоим парите от Европа, трябваше крепко да копаем. И като се стартира едно асимилиране, стигнахме до Патагония (това е онази част на Земното кълбо, която се намира тъкмо под нас). Излязохме в двора на изоставена остаряла пивоварна.
Кметът след Тотев (вече съм не запомнил по какъв начин се казваше) набучи на копие картата на Патагония и сподели артефакти, че пловдивчанката мама Роза се е заселила първа във въпросния парцел (станало във времето, когато спецпрокуратурата и КОНПИ награбиха семейството <210>). Малкият <210> наследник си извади нотариален акт по отминалост на притежание и приложи познатата скица от Пловдив. За 3 месеца услужливите локални управляващи смениха статута на терена и му издадоха строителните бумаги, а индивидът подвигна " Караница хил " за нула време. Комплексът ултралукс, естествено, взе името на тогавашната фабрика. Ако не знаете, такава бира са пили руснаците Фадей Белингсхаузен и Михаил Лазарев през 1820 година и в резултат на резултата от нея разкрили Антарктида, пробвайки да намерят най-прекия път към родината.
Ето в този комплекс се разсъниха на 16 август 2063 година с тревожното възприятие, че нещо неприятно е надвиснало над моя Пловдив. Станах, измих се и поех към големия адронен колайдер, с който ние, пловдивчаните от патагонския " Караница Хил ", пътуваме до Централна гара. Има-няма 3 секунди и си на колелото да чакаш 113. Наясно сте, че в колайдера испанската система за електронно таксуване към момента не работи и най-малко един път седмично кондукторът може да не те забележи в патакламата. Така стана и в този момент. Минах даром тези 13 000 км и ми останаха пари да нахраня публицистите.
Те трябваше да ме чакат за конференцията в новата 33D зоологическа градина край Гребната. Това знамение на ИТ технологията разрешава да усетиш даже миризмата на животните. Затова в последно време всички кандидатури за кметове се показват там, с цел да ги усетим през цялото време. Нося и подарък за зоопарка - една патагонска мара. Не съм схванал обаче, че там същински животни няма. От самото стартиране на обекта децата виждали единствено 3D копия на зверовете. Трикраката мечка Габриела и мъжкарят Наско до дълбоки старини танцували на воля в Белица. Сегашните мечки (или 33D изображенията им) се ширят на повърхност от 3 декара с езеро за разхлаждане през лятото. Вълкът Бисер, който при ремонта отпътува на гурбет, също не се засели в новата клетка от 900 кв. метра. Просто реши да си остане мигрант.
Като заговорихме за зоопарка, ми пристигна мислено, че този хабитат е луксозен за настаняване на някогашни кметове - басейн за лятото, място за разходки. Трябва да включа концепцията в управническата си стратегия.
Пътувам със седемнайската от Централна гара към Гребната и си мисля какво е най-важното, което би трябвало да кажа пред публицистите. Определено пробивът под аерогарата е гвоздей в моята стратегия. Наясно съм, че и с него и без него летището е труп, тъй като тук аероплан не е кацал от 30 години, а ромите от прилежащите села от дълго време разглобиха хангарите и кулата. Идеята на този пробив е общоприета - просто да усвоим едни пари.
Май ви споделих, само че отново дублирам - разсъниха се с тревожното възприятие, че нещо неприятно е надвиснало над Пловдив. И се оказах прав. Когато автобусът ме смъкна до зоопарка, видях, че за конференция бяха пристигнали единствено бате Божо (за да ме хейтне след това в нета) и една кореспондентка от вражеския Тотев24. Всички останали отишли на площада, където в този ден отваряли капсулата на времето. Тя бе положена измежду антиките при популярния ремонт от 2019-а, когато целият свят се изсипа в Столицата на културата. Всеки миг трябваше да прочетат посланието на тогавашния кмет към бъдещите генерации. Отворих marica.bg, където предаваха онлайн паметното събитие. Хванах кулминационната точка с отварянето на свитъка и какво виждам - на листа написа SORRY - ПАРИТЕ ЗА ПРОБИВА ПОД АЕРОГАРАТА ОТДАВНА ОТИДОХА В КАРАНИЦА ХИЛ.
Знаех си, че нещо неприятно ще стане. Един другар от дълго време ми сподели, че след Тотев най-малко половин век ще си търсим доброволци, а не претенденти за кмет. А аз, простакът, се вързах на номинацията...
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ