Насилието Възродителен процес. Как Сабри най-после получи достъп до едно старо дело
Сабри Искендер 40 години чака правдивост в България. Той е от етническите турци, на които Българска комунистическа партия принудително лишава името, а след това гони от страната. Делото за това закононарушение не стигна до на никое място. Сега Сабри може единствено да прочете следствието, и то след правосъдна борба за такова позволение.
Всеки ден от декември насам на улица " Позитано " в София се вие опашка - тъкмо пред постройката на Военно-окръжната прокуратура. Хората, събрани там, се познават между тях, нещо разискват, не наподобяват радостни. После потъват зад вратите на постройката.
Това са български турци, прогонени от българските комунистически управляващи през 1989 година Оттогава живеят в Турция и чакат българската страна да осъди хората, които са ги подлагали на репресии.
За първи път ги позволяват до секретните материали по делото.
Но за 34 години това по този начин и не се случва. Сега управляващите за първи път ги позволяват до секретните материали по делото за тези репресии. Те пътуват от Турция, с цел да четат документите и да видят по какъв начин това, което са им предизвикали, е било разследвано в една към този момент демократична България.
" Ако няма правдивост, някой може да го повтори “, споделя Сабри Искендер , един от хората, които могат да се видят пред постройката на " Позитано ".
Репресии, а след това нищо
През зимата на 1984-1985 Българската комунистическа партия (БКП) отпред с Тодор Живков стартира принудително да сменя имената на етническите турци. Според пропагандата прадедите на хората от турското малцинство са били наложително " помохамеданчени " и по тази причина турците сами са поискали да си " възстановят " българските имена, все едно претърпяват някакво лично " възобновление ". По тази причина събитията са наречени от управляващите " Възродителен развой ".
Всъщност българските турци са принудени да одобряват новите имена с. А по-късно десетки хиляди от тях са изселени в Турция - развой, наименуван от Българска комунистическа партия.
След рухването на комунизма на 10 ноември 1989 година и връщането на имената на българските турци, през 1991 година стартира следствие. То обаче по този начин и не открива отговорни, макар че неведнъж е удължавано.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
На 31 май 2022 година делото беше прекъснато от Военната прокуратура. Това се случи малко след гибелта и на последния обвинен - министър-председателят по това време Георги Атанасов . И без на пострадалите да бъде позволено да се срещнат с материалите.
Те обаче подадоха всеобщи тъжби и на 22 декември 2022 година Софийският апелативен съд (САС) постанови, че са позволени нарушавания на техните права и възобнови делото. Чак година по-късно – през декември 2023 година, на ищците беше позволено да стартират да четат томовете във Военно-окръжна прокуратура, заяви пред Свободна Европа един от техните юристи - Есен Фикри .
Въпреки това, те нямат право да приказват какво са прочели, а единствено да го разискват между тях, тъй като делото е секретно. По време на четенето им вземат и телефоните.
След това те ще имат право да създадат възражения и претенции за определяне на други лица, взели участие в осъществяването на тези действия, каквито инструкции е дал и САС на проверяващите.
" Демокрацията към момента куца "
„ Не можем да се примирим със ориста, в която се намираме. След 100 години някой може да каже - едно време Тодор Живков е направил " Възродителния развой " и никой не е осъден, тъй че и ние можем да го създадем. Ако няма правдивост, някой може да го повтори “.
Това споделя 76-годишният Сабри Искендер , чието рождено имe е заменено тогава. Той постоянно е отказвал да носи българското име, даже в този момент не желае да го изрича.
Бил е политически пандизчия, подложен на мъчения в ареста, лежал е без присъда в лагера Белене и е опитал бягство през връх Ком. Искендер е създател на легалната организация " Демократичната лига за отбрана правата на индивида в България " , която се опълчва на " Възродителния развой ". Той и съидейниците му се възползват от член 52, алинея 1 от тогавашната конституция на България - жителите имат право да основават организации с неполитическа цел. За да съумеят обаче, първо дават програмата на организацията на британското и турското посолство.
" Целта ни беше западният свят да я прочете, с цел да не може тук да я трансформират. Първо го заяви Радио Свободна Европа и Живков не можеше да направи нищо ", описа Искендер пред Свободна Европа – правоприемник на радиото, което в тези времена е неразрешено в България. Той и сестра му предават незаконно информация за него в Би Би Си и Дойче веле .
„ Всички някогашни социалистически страни [днес] вървят по либерален път, в България демокрацията към момента куца - режимът сякаш се е сменил, само че няма нито един осъден ", споделя Искендер. - " И е парадокс да има, множеството измряха, а тези, които са живи, ги пазят. Като умря Атанасов, желаеха да потулят делото. Е това народна власт ли е? “, пита той.
111 дни пердах, лагерът Белене, опит за бягство
Сабри Искендер е роден на 8 септември 1947 година в село Жълт бряг, Сливенско. Завършва строителен колеж, работи в " Пътни градежи ”, а по-късно като таксиметров водач.
За първи път влиза в пандиза на 27 г . Разказва, че старшина от Министерство на вътрешните работи, на който се опълчва за неправда, го рапортува, че е приказвал срещу властта и българите. Прокурорката желае 6 месеца условна присъда, само че милицията стачкува и го осъждат да ги излежи дейно.
На 17 януари 1985 година - единствено ден преди да стартира промяната на имената в Сливенско, той е арестуван. Разпитват го 6 часа. Искат да признае, че има незаконни връзки с турски жители за шпионаж за Турция и Запада. Сабри е почтен, знае, че няма доказателства и чака да го пуснат. Но остава там тъкмо 111 дни. Без обвиняване.
Мислех си - тези са по-жестоки от фашисти
" Големи изтезания претърпях тогава, толкоз пердах единствено на филми съм виждал - - с палки, с маркучи, с табуретки. Два пъти даже ме душиха с маркуч. Мислех си - тези са по-жестоки от фашисти ", споделя Искендер.
Докато го бият в ареста, в дома му е осъществен обиск, при който милицията сякаш открива бутилка с безцветно мастило. Обвиняват го, че с него е писал сред редовете в секрети писма до Турция, където разчитали посланията му откакто го затоплят. Той отхвърля да признае нещо, което не е направил.
И тъй като няма и писма, в последна сметка не му повдигат обвиняване. Но на 8 май 1985 година , без съд и присъда, е изпратен в лагера Белене на остров Персин в река Дунав. Превантивна мярка по Закона за националната милиция, поради това, че е " пропагандирал ", че принудително се сменят имената на турците.
В лагера не го бият, само че дружно с останалите над 500 политически пандизчии са подложени на душевен тормоз, до момента в който по през целия ден работят. След близо година 35 души , измежду които Искендер - всичките етнически турци, са преместени в секретния обект в лагера - „ Заставата “. Там ги затварят в килии, от които ги пускат един път на ден. Причината - да не въздействат на останалите пандизчии.
Започват гладна стачка, която продължава 37 дни
Те обаче стартират гладна стачка, която продължава 37 дни и до края устоят единствено петима. Единият е Искендер. Така извоюват свободата си. Е, не напълно.
На 6 май 1986 година ги натоварват в камиони и схващат, че са изселени - честа насилствена процедура - всеки е изпратен да живее в отдалечен от вкъщи си завършек на страната, под възбрана да напуща мястото. И без документи. Искендер се озовава в село Камено поле , Врачанско.
Издържа няколко месеца и в края на октомври, до момента в който 16-годишният му наследник е на рандеву, вземат решение да опитат бягство през граница. През гората стигат до връх Ком и го изкачват. Под риск да бъдат убити от граничарите минават теленото ограждение и влизат в неутралната зона сред България и тогавашна Югославия .
Двамата обаче са изцяло изтощени и премръзнали, на сутринта ги виждат граничари и в последна сметка се предават. Искендер е откаран в следствения арест на Държавна сигурност на ул. " Развигор " в София. Прекарва там 66 дни.
През това време се заражда концепцията да сътвори организация за отбрана правата на българските турци. Но първо би трябвало да излежи присъда за опита за бягство. През януари 1987 г . е наказан на 2 година затвор и още 2 години изселване. Излиза на 30 април 1988 година - зад решетките, в случай че работиш два дни, се считат за три излежани.
" Ако ми върнете същия паспорт, ще го изгоря "
Отново е изселен в Камено поле и този път съумява да сътвори организацията с двама свои съидейници. Това са Мустафа Юмер от Крумовград, преподавател, приключил философия в Софийския университет, и Али Орманлъ от сливенското село Ябланово, също лежал в Белене, също изселени във Врачанско. Основават " Демократичната лига за отбрана правата на индивида в България " на 13 ноември 1988 година Искендер съумява да запише 473 членове.
Милицията стартира да ги следи и привиква. Те обаче изпращат паспортите си с български имена в Министерство на вътрешните работи с гледище да им издадат нови с техните. Искендер даже написа: " Ако ми върнете същия паспорт, ще го изгоря пред кметството ". Не му го връщат.
А няколко месеца по-късно тримата са изгонени в Турция . На 16 май 1989 година Искендер е откаран с кола до границата и качен на интернационалния трен. Напуска България с чисто нов паспорт с българското си име.
Отива в Бурса , където има родственици. После се мести в Анкара , където живее и работи в Агенцията по младежта и спорта като преводач от български. Сега е пенсионер, само че няма да се откаже да търси правдивост за насилствената промяна на името си.
Всеки ден от декември насам на улица " Позитано " в София се вие опашка - тъкмо пред постройката на Военно-окръжната прокуратура. Хората, събрани там, се познават между тях, нещо разискват, не наподобяват радостни. После потъват зад вратите на постройката.
Това са български турци, прогонени от българските комунистически управляващи през 1989 година Оттогава живеят в Турция и чакат българската страна да осъди хората, които са ги подлагали на репресии.
За първи път ги позволяват до секретните материали по делото.
Но за 34 години това по този начин и не се случва. Сега управляващите за първи път ги позволяват до секретните материали по делото за тези репресии. Те пътуват от Турция, с цел да четат документите и да видят по какъв начин това, което са им предизвикали, е било разследвано в една към този момент демократична България.
" Ако няма правдивост, някой може да го повтори “, споделя Сабри Искендер , един от хората, които могат да се видят пред постройката на " Позитано ".
Репресии, а след това нищо
През зимата на 1984-1985 Българската комунистическа партия (БКП) отпред с Тодор Живков стартира принудително да сменя имената на етническите турци. Според пропагандата прадедите на хората от турското малцинство са били наложително " помохамеданчени " и по тази причина турците сами са поискали да си " възстановят " българските имена, все едно претърпяват някакво лично " възобновление ". По тази причина събитията са наречени от управляващите " Възродителен развой ".
Всъщност българските турци са принудени да одобряват новите имена с. А по-късно десетки хиляди от тях са изселени в Турция - развой, наименуван от Българска комунистическа партия.
След рухването на комунизма на 10 ноември 1989 година и връщането на имената на българските турци, през 1991 година стартира следствие. То обаче по този начин и не открива отговорни, макар че неведнъж е удължавано.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
На 31 май 2022 година делото беше прекъснато от Военната прокуратура. Това се случи малко след гибелта и на последния обвинен - министър-председателят по това време Георги Атанасов . И без на пострадалите да бъде позволено да се срещнат с материалите.
Те обаче подадоха всеобщи тъжби и на 22 декември 2022 година Софийският апелативен съд (САС) постанови, че са позволени нарушавания на техните права и възобнови делото. Чак година по-късно – през декември 2023 година, на ищците беше позволено да стартират да четат томовете във Военно-окръжна прокуратура, заяви пред Свободна Европа един от техните юристи - Есен Фикри .
Въпреки това, те нямат право да приказват какво са прочели, а единствено да го разискват между тях, тъй като делото е секретно. По време на четенето им вземат и телефоните.
След това те ще имат право да създадат възражения и претенции за определяне на други лица, взели участие в осъществяването на тези действия, каквито инструкции е дал и САС на проверяващите.
" Демокрацията към момента куца "
„ Не можем да се примирим със ориста, в която се намираме. След 100 години някой може да каже - едно време Тодор Живков е направил " Възродителния развой " и никой не е осъден, тъй че и ние можем да го създадем. Ако няма правдивост, някой може да го повтори “.
Това споделя 76-годишният Сабри Искендер , чието рождено имe е заменено тогава. Той постоянно е отказвал да носи българското име, даже в този момент не желае да го изрича.
Бил е политически пандизчия, подложен на мъчения в ареста, лежал е без присъда в лагера Белене и е опитал бягство през връх Ком. Искендер е създател на легалната организация " Демократичната лига за отбрана правата на индивида в България " , която се опълчва на " Възродителния развой ". Той и съидейниците му се възползват от член 52, алинея 1 от тогавашната конституция на България - жителите имат право да основават организации с неполитическа цел. За да съумеят обаче, първо дават програмата на организацията на британското и турското посолство.
" Целта ни беше западният свят да я прочете, с цел да не може тук да я трансформират. Първо го заяви Радио Свободна Европа и Живков не можеше да направи нищо ", описа Искендер пред Свободна Европа – правоприемник на радиото, което в тези времена е неразрешено в България. Той и сестра му предават незаконно информация за него в Би Би Си и Дойче веле .
„ Всички някогашни социалистически страни [днес] вървят по либерален път, в България демокрацията към момента куца - режимът сякаш се е сменил, само че няма нито един осъден ", споделя Искендер. - " И е парадокс да има, множеството измряха, а тези, които са живи, ги пазят. Като умря Атанасов, желаеха да потулят делото. Е това народна власт ли е? “, пита той.
111 дни пердах, лагерът Белене, опит за бягство
Сабри Искендер е роден на 8 септември 1947 година в село Жълт бряг, Сливенско. Завършва строителен колеж, работи в " Пътни градежи ”, а по-късно като таксиметров водач.
За първи път влиза в пандиза на 27 г . Разказва, че старшина от Министерство на вътрешните работи, на който се опълчва за неправда, го рапортува, че е приказвал срещу властта и българите. Прокурорката желае 6 месеца условна присъда, само че милицията стачкува и го осъждат да ги излежи дейно.
На 17 януари 1985 година - единствено ден преди да стартира промяната на имената в Сливенско, той е арестуван. Разпитват го 6 часа. Искат да признае, че има незаконни връзки с турски жители за шпионаж за Турция и Запада. Сабри е почтен, знае, че няма доказателства и чака да го пуснат. Но остава там тъкмо 111 дни. Без обвиняване.
Мислех си - тези са по-жестоки от фашисти
" Големи изтезания претърпях тогава, толкоз пердах единствено на филми съм виждал - - с палки, с маркучи, с табуретки. Два пъти даже ме душиха с маркуч. Мислех си - тези са по-жестоки от фашисти ", споделя Искендер.
Докато го бият в ареста, в дома му е осъществен обиск, при който милицията сякаш открива бутилка с безцветно мастило. Обвиняват го, че с него е писал сред редовете в секрети писма до Турция, където разчитали посланията му откакто го затоплят. Той отхвърля да признае нещо, което не е направил.
И тъй като няма и писма, в последна сметка не му повдигат обвиняване. Но на 8 май 1985 година , без съд и присъда, е изпратен в лагера Белене на остров Персин в река Дунав. Превантивна мярка по Закона за националната милиция, поради това, че е " пропагандирал ", че принудително се сменят имената на турците.
В лагера не го бият, само че дружно с останалите над 500 политически пандизчии са подложени на душевен тормоз, до момента в който по през целия ден работят. След близо година 35 души , измежду които Искендер - всичките етнически турци, са преместени в секретния обект в лагера - „ Заставата “. Там ги затварят в килии, от които ги пускат един път на ден. Причината - да не въздействат на останалите пандизчии.
Започват гладна стачка, която продължава 37 дни
Те обаче стартират гладна стачка, която продължава 37 дни и до края устоят единствено петима. Единият е Искендер. Така извоюват свободата си. Е, не напълно.
На 6 май 1986 година ги натоварват в камиони и схващат, че са изселени - честа насилствена процедура - всеки е изпратен да живее в отдалечен от вкъщи си завършек на страната, под възбрана да напуща мястото. И без документи. Искендер се озовава в село Камено поле , Врачанско.
Издържа няколко месеца и в края на октомври, до момента в който 16-годишният му наследник е на рандеву, вземат решение да опитат бягство през граница. През гората стигат до връх Ком и го изкачват. Под риск да бъдат убити от граничарите минават теленото ограждение и влизат в неутралната зона сред България и тогавашна Югославия .
Двамата обаче са изцяло изтощени и премръзнали, на сутринта ги виждат граничари и в последна сметка се предават. Искендер е откаран в следствения арест на Държавна сигурност на ул. " Развигор " в София. Прекарва там 66 дни.
През това време се заражда концепцията да сътвори организация за отбрана правата на българските турци. Но първо би трябвало да излежи присъда за опита за бягство. През януари 1987 г . е наказан на 2 година затвор и още 2 години изселване. Излиза на 30 април 1988 година - зад решетките, в случай че работиш два дни, се считат за три излежани.
" Ако ми върнете същия паспорт, ще го изгоря "
Отново е изселен в Камено поле и този път съумява да сътвори организацията с двама свои съидейници. Това са Мустафа Юмер от Крумовград, преподавател, приключил философия в Софийския университет, и Али Орманлъ от сливенското село Ябланово, също лежал в Белене, също изселени във Врачанско. Основават " Демократичната лига за отбрана правата на индивида в България " на 13 ноември 1988 година Искендер съумява да запише 473 членове.
Милицията стартира да ги следи и привиква. Те обаче изпращат паспортите си с български имена в Министерство на вътрешните работи с гледище да им издадат нови с техните. Искендер даже написа: " Ако ми върнете същия паспорт, ще го изгоря пред кметството ". Не му го връщат.
А няколко месеца по-късно тримата са изгонени в Турция . На 16 май 1989 година Искендер е откаран с кола до границата и качен на интернационалния трен. Напуска България с чисто нов паспорт с българското си име.
Отива в Бурса , където има родственици. После се мести в Анкара , където живее и работи в Агенцията по младежта и спорта като преводач от български. Сега е пенсионер, само че няма да се откаже да търси правдивост за насилствената промяна на името си.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ