Ръст в приходите от ДДС в туризма при ставка от 9 на сто
Събраните доходи от Данък добавена стойност в туризма се усилиха след въвеждането на ставката от 9 на 100, макар че тя е по-ниска. Тоест безусловно ясно е, че мярката преди всичко оказа помощ изсветляването на бранша и увеличение на събираемостта. Точно по тази причина от най-голямата националнопредставена браншова организация в туризма с 36 районни структури недоумяваме за какво изобщо се разисква повишение на Данък добавена стойност за бранша, безапелационни са от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Още повече че в своите изявленията и министърът на туризма Зарица Динкова съобщи, че е срещу сходна смяна, която би довела до увеличение на проблемите в бранша, понижаване на приходите в хазната, поощряване на връщането на представители на бизнеса в сивата стопанска система и заличаване на конкурентоспособността на родния туризъм по отношение на съперниците му в Европейски Съюз и отвън общността, акцентират от БХРА. Представителите на сектора са безапелационни, че правят оценка изказаните поддръжка от министър Динкова и се надяват, че тя няма да остане единствено думи хвърлени напразно, а декларираната позиция ще бъде устоява в Министерски съвет, каквато в действителност е ролята на министъра на туризма и на ведомството, основано с цел да се пазят ползите на сектора по време на полемики в кабинета.
Обръщаме внимание и на премиера Николай Денков, че летният туристически сезон през тази година не беше добър и макар оптимистични прогнози още веднъж резултатите са надалеч от постигнатите преди поредицата от рецесии през 2019 г. Поради ред аргументи като войната в Украйна, неизпълнените обещания към туроператорите, опериращи на пазар Германия, неоправданите клюки за замърсяване на морската война, както и наводненията по Южното Черноморие взели и човешки жертви, липсваха крилата на сезона. В резултат много родни хотели са на ръба на оцеляването. Затова в случай че туризмът, който директно и индиректно способства за над 15 на 100 от Брутният вътрешен продукт, е предпочитан за държавното управление би трябвало на се вземат ограничения за решение на тези проблеми. А това може да стане единствено при разговор сред сектора и ръководещите, акцентира ръководителят на БХРА Георги Щерев. И при чуване на рационалните причини за това за какво би трябвало Данък добавена стойност за заведения за хранене и заведения, категоризирани по Закона за туризма, както и за другите типове туризъм, които се употребиха от по-нискага ставка, да остане трайно 9 на 100.
Припомняме, че в действителност в България, въпреки и със забавяне спрямо останалите страни в Европейски Съюз Данък добавена стойност ставката бе понижена вследствие на пандемията от Ковид-19. Но за разлика от другите европейски страни българският туризъм заплати за това понижение, като му се усили осигурителния предел, в това число и на хотелиерите, и на процедура бизнесът покри това понижение.В момента Данък добавена стойност за кетъринг и заведения за хранене в Европейски Съюз е понижен до ставки от порядъка на 4-5 на 100, напомнят от БХРА.
От национално показаната браншова организация напомнят и че главната причина, поради която се вкара 9 % Данък добавена стойност, е подкрепяне на служащите в бранша, а не за понижаване на цените на услугата. Идеята бе посредством разликата от понижението на Данък добавена стойност повече средства да останат във компаниите, които да бъдат обезщетени по този метод без да се дават директно пари от бюджета за коронавирус рецесията, както и посредством разликата да се обезпечат средства за хонорари на личния състав, което се е и получи след въвеждането на мярката, като механизмът е разказан по-долу.
Не на последно място с мярката се подкрепя и опазване на фрагментите в бранша, които сега са на санитарния най-малко след двегодишна липса на работа и пренасочване в други браншове на стопанската система.
Надценката в ресторантьорския отрасъл е с високи стойности, има огромна разлика сред цената на фактурите по придобиване и осъществения стокооборот, изясни зам.-председателят на БХРА Атанас Димитров. Това води до невисок данъчен заем и от там до огромно данъчно обвързване. При естествени стопански условия това не би създавало проблеми в сектора. Но върху цената на труда не се начислява Данък добавена стойност и не се употребява данъчен заем. А високият % на Данък добавена стойност и високите равнища на труда изяждат принадената стойност. За голяма част от данъчно задължените субекти, като дребните и междинни компании и търговски обекти, това е съдбовно и те се оказват пред избора да банкрутират и затворят или да преминат в сивия бранш, обявиха от БХРА.
От БХРА припомниха и че всички водещи политически сили са декларирали поддръжката си мярката да остане трайна преди последните парламентарни избори, след които обаче не се образува постоянен кабинет. Ако не желаят да банкрутират ресторантьорския бизнес у нас политиците би трябвало да съблюдават обещанията си, а не просто да ги дават преди избори и по-късно комфортно да ги не помнят, безапелационни са от БХРА. И обясниха, че поддържат и другите ресторантски организации, които излязоха с позиция за преобразяване в непрекъсната на ставката от 9 на 100 на Данък добавена стойност за заведения за хранене и заведения, категоризирани по Закона за туризма, както и за другите типове туризъм.
Обръщаме внимание и на премиера Николай Денков, че летният туристически сезон през тази година не беше добър и макар оптимистични прогнози още веднъж резултатите са надалеч от постигнатите преди поредицата от рецесии през 2019 г. Поради ред аргументи като войната в Украйна, неизпълнените обещания към туроператорите, опериращи на пазар Германия, неоправданите клюки за замърсяване на морската война, както и наводненията по Южното Черноморие взели и човешки жертви, липсваха крилата на сезона. В резултат много родни хотели са на ръба на оцеляването. Затова в случай че туризмът, който директно и индиректно способства за над 15 на 100 от Брутният вътрешен продукт, е предпочитан за държавното управление би трябвало на се вземат ограничения за решение на тези проблеми. А това може да стане единствено при разговор сред сектора и ръководещите, акцентира ръководителят на БХРА Георги Щерев. И при чуване на рационалните причини за това за какво би трябвало Данък добавена стойност за заведения за хранене и заведения, категоризирани по Закона за туризма, както и за другите типове туризъм, които се употребиха от по-нискага ставка, да остане трайно 9 на 100.
Припомняме, че в действителност в България, въпреки и със забавяне спрямо останалите страни в Европейски Съюз Данък добавена стойност ставката бе понижена вследствие на пандемията от Ковид-19. Но за разлика от другите европейски страни българският туризъм заплати за това понижение, като му се усили осигурителния предел, в това число и на хотелиерите, и на процедура бизнесът покри това понижение.В момента Данък добавена стойност за кетъринг и заведения за хранене в Европейски Съюз е понижен до ставки от порядъка на 4-5 на 100, напомнят от БХРА.
От национално показаната браншова организация напомнят и че главната причина, поради която се вкара 9 % Данък добавена стойност, е подкрепяне на служащите в бранша, а не за понижаване на цените на услугата. Идеята бе посредством разликата от понижението на Данък добавена стойност повече средства да останат във компаниите, които да бъдат обезщетени по този метод без да се дават директно пари от бюджета за коронавирус рецесията, както и посредством разликата да се обезпечат средства за хонорари на личния състав, което се е и получи след въвеждането на мярката, като механизмът е разказан по-долу.
Не на последно място с мярката се подкрепя и опазване на фрагментите в бранша, които сега са на санитарния най-малко след двегодишна липса на работа и пренасочване в други браншове на стопанската система.
Надценката в ресторантьорския отрасъл е с високи стойности, има огромна разлика сред цената на фактурите по придобиване и осъществения стокооборот, изясни зам.-председателят на БХРА Атанас Димитров. Това води до невисок данъчен заем и от там до огромно данъчно обвързване. При естествени стопански условия това не би създавало проблеми в сектора. Но върху цената на труда не се начислява Данък добавена стойност и не се употребява данъчен заем. А високият % на Данък добавена стойност и високите равнища на труда изяждат принадената стойност. За голяма част от данъчно задължените субекти, като дребните и междинни компании и търговски обекти, това е съдбовно и те се оказват пред избора да банкрутират и затворят или да преминат в сивия бранш, обявиха от БХРА.
От БХРА припомниха и че всички водещи политически сили са декларирали поддръжката си мярката да остане трайна преди последните парламентарни избори, след които обаче не се образува постоянен кабинет. Ако не желаят да банкрутират ресторантьорския бизнес у нас политиците би трябвало да съблюдават обещанията си, а не просто да ги дават преди избори и по-късно комфортно да ги не помнят, безапелационни са от БХРА. И обясниха, че поддържат и другите ресторантски организации, които излязоха с позиция за преобразяване в непрекъсната на ставката от 9 на 100 на Данък добавена стойност за заведения за хранене и заведения, категоризирани по Закона за туризма, както и за другите типове туризъм.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ