Аз живея в чужбина, но се върнах за ваканцията и останах потресена, от това, което ми се случи на пикника
Събрах близки родственици на пикник с барбекю.
Решихме да отидем до едно място близо до къщата на майка ми - красива поляна с езеро и дребна гора. През детството и юношеството си обичах да вървя там измежду ароматни билки и диви цветя, да плавам в езерото. Като пристигнахме видях че на доста места имаже захвълрени пластмасови отпадъци и следи от огнища. Бях толкоз разочарована!
Едва намерихме повече или по-малко чиста поляна покрай езерото, почистихме, с цел да можем да седнем, да запалителен огън в мангала. Пържолите станаха вкусни, само че гледката на обичаната ми поляна ме потискаше - всичко е толкоз мръсно, нещастно... Езерото ще се трансформира в тресавище.
Още през цялото време помолих роднините си да не хвърлят отпадък в тревата и храстите, а да го събират в специфична торба.
Много съжалявах за поляните. Бях възмутена мощно, по какъв начин могат да замърсяват мястото, където самите те почиват.
На 100 метра от изхода на поляната има контейнери за отпадък - в действителност ли е толкоз мъчно да се стигне до там?
Когато бяхме на път да си тръгваме, открих, че никой не държи торба с отпадък.
Започнах да запитвам къде е и майка ми сподели, че към този момент е изхвърлен... Бях сюрпризирана:
- Как по този начин изхвърлен, къде?
- Там, в тръстиките. И какво, ние ли сме най-правеедни!? Всички хвърлят там! "
Бях на ръба да употребявам циничен език. Беше невероятно да се поправи стореното- боклукът беше забит в тръстиката, осъзнах огромната истина: те заслужават по този начин да живеят. Те заслужават счупения асфалт, уличните лампи без крушки, мръсните улици, миризливи реки, незаконно държавно управление, дребни заплати и пенсии.
Не им пука за себе си, тъй че за какво държавното управление да се грижи за тях? Те не почитат себе си - кой ще ги почита в подмяна?
Не е държавното управление, което замърсява улиците и разрушава детските площадки. Не е президентът, който краде електрически кабели и жици. Вече нямам доверие на недоволствата ви. Селяни, вие сами сте основали пъкъла и живеете в него!
Променете себе си, след което изисквайте друго отношение към вас.
За жената
Решихме да отидем до едно място близо до къщата на майка ми - красива поляна с езеро и дребна гора. През детството и юношеството си обичах да вървя там измежду ароматни билки и диви цветя, да плавам в езерото. Като пристигнахме видях че на доста места имаже захвълрени пластмасови отпадъци и следи от огнища. Бях толкоз разочарована!
Едва намерихме повече или по-малко чиста поляна покрай езерото, почистихме, с цел да можем да седнем, да запалителен огън в мангала. Пържолите станаха вкусни, само че гледката на обичаната ми поляна ме потискаше - всичко е толкоз мръсно, нещастно... Езерото ще се трансформира в тресавище.
Още през цялото време помолих роднините си да не хвърлят отпадък в тревата и храстите, а да го събират в специфична торба.
Много съжалявах за поляните. Бях възмутена мощно, по какъв начин могат да замърсяват мястото, където самите те почиват.
На 100 метра от изхода на поляната има контейнери за отпадък - в действителност ли е толкоз мъчно да се стигне до там?
Когато бяхме на път да си тръгваме, открих, че никой не държи торба с отпадък.
Започнах да запитвам къде е и майка ми сподели, че към този момент е изхвърлен... Бях сюрпризирана:
- Как по този начин изхвърлен, къде?
- Там, в тръстиките. И какво, ние ли сме най-правеедни!? Всички хвърлят там! "
Бях на ръба да употребявам циничен език. Беше невероятно да се поправи стореното- боклукът беше забит в тръстиката, осъзнах огромната истина: те заслужават по този начин да живеят. Те заслужават счупения асфалт, уличните лампи без крушки, мръсните улици, миризливи реки, незаконно държавно управление, дребни заплати и пенсии.
Не им пука за себе си, тъй че за какво държавното управление да се грижи за тях? Те не почитат себе си - кой ще ги почита в подмяна?
Не е държавното управление, което замърсява улиците и разрушава детските площадки. Не е президентът, който краде електрически кабели и жици. Вече нямам доверие на недоволствата ви. Селяни, вие сами сте основали пъкъла и живеете в него!
Променете себе си, след което изисквайте друго отношение към вас.
За жената
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ