На Черешова задушница се молим за нашите покойници
Съботният ден пред Петдесетница е ден в памет на всички умряли православни християни. През тази година Черешова задушница се пада на 3 юни.
Всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците, а Задушница пред Петдесетница е умишлен възпоменателен ден. След Възнесението на Господ входът на царството небесно - раят, е отворен. Затова в този ден Църквата старателно се моли през него да влязат умрелите с религия.
На Петдесетница са дадени даровете на Светия Дух, които очистват от всяка сквернота. На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да подсети за грижата за мъртвите. Богослужебното предписание е по-особено, с усърдни молебствия за умрелите. Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида.
Опечалените по гибелта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, слагат цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в черква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват самун и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: " Бог да елементарни ".
Задушницата се назовава в България " черешова ", тъй като това е най-популярният плод през интервала и нормално се прибавя към поменателните трапези.
Ние загатваме нашите скъпи покойници, защото православните християни считаме, че животът след гибелта продължава. Вярваме, че душата отделяйки се от тялото продължава да живее, тя е безконечна субстанция. Ние се молим за нашите покойници като за живи, тъй като съгласно учението на Господ пред Господа всички сме живи. А самият Господ споделя: Аз съм Бог на живите, а не на умрелите, тъй като отделяйки се от тялото душата би трябвало да застане 40 дни след гибелта пред лицето на Бога и стартира частен съд, тя дава отговор за постъпките си. След този съд на душата се отрежда безконечна наслада в парадайса или безконечна тъга в пъкъла. И по тази причина за нашите покойници се стремим да променим задгробната им орис. Тоест те в случай че не са се покаяли приживе посредством молитвите на околните може да бъде изменена тяхната задгробна орис. Затова ние непрекъснато се молим за нашите покойници като за живи. Пред лицето на Бога няма мъртви, и живи - всички са живи, споделя отец Михаил от храм „ Св. Георги Победоносец “ в село Лозен. /БГНЕС
