Мозъкът в режим уикенд: защо почивката е най-трудната работа
Събота заран. Алармата не звъни. Кафето е безшумно, без графици, без имейли. И все пак – някъде в главата ти, незабележим вътрешен шеф към този момент шепне: „ Не губи време. Използвай деня. Наваксай. “
Поздравления – таман си влезнал в режим уикенд, най-парадоксалното положение на актуалния човек: отмора, която не съумява да си почине.
Мозъкът не познава бутона „ пауза “
Невролозите от дълго време знаят, че човешкият мозък не може просто да се „ изключи “. Дори когато тялото стопира, мозъкът продължава да работи на фонов режим – проучва, планува, възнамерява, тревожи се. Причината е еволюционна: мозъкът е основан, с цел да ни поддържа живи, не спокойни.
Така че когато решиш да си „ вземеш отмора “, на него му звучи съмнително. „ Няма задания? Значи нещо не е наред “, мисли си той и автоматизирано включва тревожния програмен продукт:
„ Прати ли оня имейл? “
„ Платили ли са фактурата? “
„ А какво ще правиш на следващия ден? “
Продуктивността – новата вяра
В последните години думата „ отмора “ се трансформира съвсем в мръсна дума. Живеем в общество, което обожествява заетостта. Ако не правиш нещо, значи си ленив. Ако не си „ ефикасен “, значи изоставаш. Дори съботата към този момент не е ден за мързел, а за „ self-improvement “ – книги, курсове, фитнес, диети, планери.
И по този начин, уикендът се трансформира в продължен понеделник, единствено че без офис и с по-лошо възприятие за виновност.
Изкуството да не правиш нищо
Истинската отмора не е разкош, а умеене – и то рядко срещано. Да не правиш нищо, значи да си позволиш да бъдеш, без да произвеждаш. Да оставиш мозъка си да се „ разплете “. Именно тогава мозъкът стартира да поправя самичък себе си – консолидира мемоари, почиства непотребни мисли, възвръща сила.
Психолозите го назовават default mode network – мрежата по дифолт, дейна единствено когато не мислиш целеустремено. Тя е виновна за творчеството, интуицията и тези „ огряния “, които се случват в банята, само че в никакъв случай пред компютъра.
Как да дадем отмора на мозъка
Изключи „ би трябвало “. Ако уикендът стартира с „ би трябвало да умря “, към този момент не е отмора. Ограничи екрана. Дори 2 часа без вести и обществени мрежи могат да понижат когнитивното претоварване. Прави едно нещо постепенно. Пий кафе без телефон, разноски се без слушалки, мисли без цел. Позволи си досада. Мозъкът има потребност от нея – там се раждат концепциите.
И финалът, който не е за обмисляне
Мозъкът в режим уикенд не желае да му казваш „ отпочини “. Иска просто да спреш да го командваш. Почивката не е неявяване на работа – тя е работа за самия теб. И може би, тъкмо когато спреш да я „ организираш “, ще откриеш, че тя най-сетне се е случила.
Добро утро и лек уикенд. Мозъкът ти има потребност тъкмо от това, което си мислиш, че нямаш време да му дадеш – тишина.
Поздравления – таман си влезнал в режим уикенд, най-парадоксалното положение на актуалния човек: отмора, която не съумява да си почине.
Мозъкът не познава бутона „ пауза “
Невролозите от дълго време знаят, че човешкият мозък не може просто да се „ изключи “. Дори когато тялото стопира, мозъкът продължава да работи на фонов режим – проучва, планува, възнамерява, тревожи се. Причината е еволюционна: мозъкът е основан, с цел да ни поддържа живи, не спокойни.
Така че когато решиш да си „ вземеш отмора “, на него му звучи съмнително. „ Няма задания? Значи нещо не е наред “, мисли си той и автоматизирано включва тревожния програмен продукт:
„ Прати ли оня имейл? “
„ Платили ли са фактурата? “
„ А какво ще правиш на следващия ден? “
Продуктивността – новата вяра
В последните години думата „ отмора “ се трансформира съвсем в мръсна дума. Живеем в общество, което обожествява заетостта. Ако не правиш нещо, значи си ленив. Ако не си „ ефикасен “, значи изоставаш. Дори съботата към този момент не е ден за мързел, а за „ self-improvement “ – книги, курсове, фитнес, диети, планери.
И по този начин, уикендът се трансформира в продължен понеделник, единствено че без офис и с по-лошо възприятие за виновност.
Изкуството да не правиш нищо
Истинската отмора не е разкош, а умеене – и то рядко срещано. Да не правиш нищо, значи да си позволиш да бъдеш, без да произвеждаш. Да оставиш мозъка си да се „ разплете “. Именно тогава мозъкът стартира да поправя самичък себе си – консолидира мемоари, почиства непотребни мисли, възвръща сила.
Психолозите го назовават default mode network – мрежата по дифолт, дейна единствено когато не мислиш целеустремено. Тя е виновна за творчеството, интуицията и тези „ огряния “, които се случват в банята, само че в никакъв случай пред компютъра.
Как да дадем отмора на мозъка
Изключи „ би трябвало “. Ако уикендът стартира с „ би трябвало да умря “, към този момент не е отмора. Ограничи екрана. Дори 2 часа без вести и обществени мрежи могат да понижат когнитивното претоварване. Прави едно нещо постепенно. Пий кафе без телефон, разноски се без слушалки, мисли без цел. Позволи си досада. Мозъкът има потребност от нея – там се раждат концепциите.
И финалът, който не е за обмисляне
Мозъкът в режим уикенд не желае да му казваш „ отпочини “. Иска просто да спреш да го командваш. Почивката не е неявяване на работа – тя е работа за самия теб. И може би, тъкмо когато спреш да я „ организираш “, ще откриеш, че тя най-сетне се е случила.
Добро утро и лек уикенд. Мозъкът ти има потребност тъкмо от това, което си мислиш, че нямаш време да му дадеш – тишина.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ