Събота е и на много хора не им е до

Събота е и на доста хора не им е до политика. Политиката обаче не се отхвърля да се меси в живота ни. Една война от много време освен не стихва, а се разпалва от ден на ден и повече. Става дума за войната сред президента Радев и премиера Борисов. Тази война е хем странна, хем разумна.
Един против различен са хора с его, упоритости и самочувствие. Да се сблъскат два остри камъка на територията на политиката, постоянно дава положителни резултати, тъй като съперничеството е конкуренция. Не е по този начин в този случай.

Сблъсъкът е неравностоен, в случай че съпоставяме ресурсите на двете страни. Борисов е министър председател 11-на година. Бил е кмет на София, основен секретар на Министерство на вътрешните работи. Завършил е Школата в Симеоново по специалността противопожарна защита. Участвал е във възродителния развой като пълководец на батальон. Състезател по карате. Напуснал Министерство на вътрешните работи, тъй като отказал да се деполитизира като член на Българска комунистическа партия. Създател на охранителна компания. Близък и даже част от известна силова формация. Познава улицата и хората, които водят война на нея.

Като министър председател държи в ръцете си цялата изпълнителна власт, в която влизат държавните институции и всички секрети служби и силови ведомства. Армията също. В огромна степен назначенията в тях са негов избор и решение. Разполага с всичките пари на страната – към 66 млрд $ Брутният вътрешен продукт. Това значи голямо въздействие, тъй като бизнесът в страната е подвластен от него. Той командва Национална агенция за приходите, КПКОНПИ, ДАНС, ГДБОП, АДФИ и прочие контролни структури, които могат да окажат напън когато и да е върху всяка компания, медия, жител. Това го прави мечтан сътрудник за мощните на деня.

Позицията, която заема, му дава интернационална поддръжка поради ползите на разнообразни кръгове в Европейски Съюз, Съединени американски щати, Русия, Турция, Германия и прочие Външната политика също е в негови ръце посредством Министерство на външните работи и посолствата ни по света.

Особено значима е поддръжката за него от страна на доста медии, които оцеляват и съществуват с помощта на прослава на властовия модел.

Борисов разполага и с голямата войска от чиновници от всички рангове, както и на множеството от кметските и регионалните екипи.

Борисов получава всичката информация, която може да се придобие по всевъзможен метод.

На другата укрепление е президентът.

Президентът разполага с бюджет, избран от държавното управление, т.е. от Борисов. Той е висш главнокомандващ, само че това има някакво значение единствено в изключителна, военна обстановка. Подписва укази за предопределение на основния прокурор, висшите съдии, основния секретар на Министерство на вътрешните работи, посланици, генерали – само че всички те са оферти на Министерски съвет и Висш съдебен съвет. Формално обвързване.

Има право да постанова несъгласие на закони, само че болшинството в Народно събрание може да го отхвърли, което в настоящия формат се случва в над 70% от случаите.

Президентът дава отговор за Националната работа за защита. Почти официална функционалност, тъй като финансирането на службата е в ръцете на премиера посредством бюджета.

Президентът насрочва избори за Народно заседание и органи на локално самоуправление и дефинира датата за производство на народен референдум. Но единствено когато за това има решение на Народното събрание…

Може да насочва обръщения към народа и Народното събрание. Награждава с ордени и медали. Но препоръчаните от министерства и Министерски съвет.

Назначава служебно държавно управление, когато постоянно определеното подаде оставка.

Това е. Лека конница против танкове и ракети.

Силите са неравни. Защото тогава върху него се изсипва цялата армада на ръководещите, а Борисов не крие неприязънта и озлоблението си против Радев? Приписва му митични дейности с дрон, заприказва, организирането на митинги, изпращането на „ една хубава госпожа “ да го снима латентен на спалнята му плюс чекмеджето с милионите, златото и револвера. Това е неуместно. Още повече, че Борисов чудесно знае кой го е снимал и кой пуска компроматите против него в общественото пространство. Радев няма запас за сходно нещо – други са.

Кучето е заровено в задкулисието. Зависимостите на Борисов от кукловоди като Пеевски и Доган го вършат уязвим. Фалшивата битка с корупцията и опъваните „ чадъри “ над мутри е поредна слабост. Желанието за безгранична власт го принуждава да подписва покупко-продажби с дявола, кото всеки един миг може да те трансформира от владетел в бушон.

От това се възползва Радев – не е подкупен и не е обвързван с сходни кръгове, макар настойчиво популяризираните клюки в кафявите медии.

Чрез офанзивите против Радев, Борисов се пробва да прикрие зависимостите си от задкулисието. Също от Кремъл, Вашингтон и Анкара, пред които явно е поемал непостижими задължения. Някой му внушава, че е по-голям състезател от упоменатите, което неизбежно води до: Хитрата сврака – с двата крайници.

Борисов имаше голям късмет да остави диря в българската политика и ръководство. Проигра го. От боязън и лакомия. Няколко смели хода а ла ва банк щяха да му донесат самопризнание, а обстановката в страната щеше да е друга. България нямаше да е на дъното в Европа по всичко, обвързвано със стандарта на живот и първа по заболявания, корупция, смъртност и неграмотност… Сега Борисов се пробва да ни преметне с остри нападки против Радев. Това, което реализира е, да трансформира президента в жертва на прокуратурата, в войник и изразител на гражданското неодобрение. Борисов е най-хубавият му ПР сега.

Което не значи да не следим деликатно дейностите на президента - доста сме видяли и претърпели.

И тъй като е Хелуин – внимавайте с тиквите и маските, само че с децата бъдете великодушни. Те към момента са невинни…

Борис Петков