Саболч Хайду – една от най-интересните личности на София филм

Саболч Хайду – една от най-интересните персони на „ София филм фест “ (2024), е и началник на интернационалното жури. Новината, че е снимал игрален филм с бюджет от три хиляди евро, мина като вихър измежду фестивалната общественост и провокира хиляди въпроси...

Обяснението му е просто: „ През последните години ми се наложи да върша кино без пари “. Въпросният Ernelláék Farkaséknál („ Живял съм и по-добре “, 2016) има международен триумф и е отличен с „ Кристален глобус “ в Карлови Вари. Хайду стартира като артист, само че намира призванието – и щастието – и в режисьорската работа. Първият му пълнометражен филм печели премията за най-хубав дебют на Унгарската киноседмица (2023). Следващите му ленти – Tamara (2004) и Fehér tenyér (2006), са показани в Кан.

Показаният у нас „ Денят на Калман “ (Kálmán-nap, 2023) е с присъединяване на самия режисьор. Едновременно безмилостна и доста щадящо поднесена история на фамилни взаимоотношения, в които (а)сексуалността в живота на една двойка се трансформира като (анти)жаргон на цялото им живеене и задушавана от безвремието обич. „ Няма стихия във кино лентата, единствено напрегната тишина. Конфликтът и разлъка предстоят “, споделя Саболч Хайду. Оказва се, че до момента в който основава тази продукция, претърпява същото и в персоналния си живот.

Въпреки това, той има вяра в щастието като част от „ нашия “ живот: „ Има дребни дози благополучие всеки ден. Просто, ние не го разпознаваме, тъй като го претърпяваме като нещо обикновено. За човек е обикновено да бъде благополучен и по тази причина не си даваме сметка, че сме щастливи “. И „ Денят на Калман “ е тъкмо такава доза благополучие – като отровата, която в дребни количества е животоспасяваща...

Снимка: Даниел Димитров

Саболч Хайду: Готов ли е да снима филм на Луната. Страховете и паниките постоянно ли работят освобождаващо. Отчуждението ли е най-големият проблем на актуалния привързан човек. Какво е в положение да го направи нападателен...

Г-н Хайду, в случай че е допустимо да се направи игрален филм за 3000 евро, това значи ли, че сте в положение против дотация от един милион да снимате на Луната, примерно?

- (Смее се – бел. а.) През последните години ми се наложи да върша кино без пари. Преди можех да си разреша да се концентрирам единствено върху режисьорската работа. Имахме естествени бюджети и, в случай че нещо ми липсваше на снимачната площадка, да речем, канапе или стол, просто изщраквам с пръсти на асистента и той донася каквото е належащо.

Докато в този момент, в случай че ми липсва нещо, би трябвало да се огледам, да видя с какво разполагаме. А, имаме кашон! Значи ще създадем сцената с кашон, вместо с канапе. Наложи ми се да се занимавам и да запознат съм всеки един детайл от изработката на кино лентата – техническа част, продукция, постпродукция, дистрибуция... Научих се на всичко. 

Освен това, открих, че един филм би трябвало да има тъкмо толкоз пари, колкото са нужни за неговото снимане – нито по-малко, нито повече. И това е тайната за правенето на кино. Ако имаш по-малко пари, това е проблем, тъй като си даваш сметка, че не можеш да си позволиш да направиш нещо, което филмът изисква да бъде направено. Ако обаче имаше по-голям бюджет, в сравнение с ти е нужен, това също води до проблеми. Започват едни такива аномалии и съревнование сред хората от екипа кой ще изкара повече...

Докато гледах „ Денят на Калман “, си мислех, че този сюжет би могъл прелестно да се пресъздаде и на театрална сцена. След това разбрах, че режисура със същото име и актьорски състав е имала дълъг сценичен живот. Как успяхте да избегнете театралниченето в кинопродукцията. И за секунда не съм си помислил, че виждам театрални артисти...

- Това се заобикаля с доста работа. Актьорите в унгарското кино играят доста театрално. Тази пиеса ние постоянно сме я представяли в доста камерни пространства, пред не повече от 60 индивида, и те са на всички места към нас, доста близо до сцената.

Когато играеш в огромен спектакъл, ти би трябвало да приказваш високо, да изразяваш страстите и  смисъла извънредно ясно – тъй като някъде там, на седмия ред, не те чуват и не те виждат. При нас, в противен случай, публиката беше доста близо и това единствено по себе си допуска работа, която е по-близка до камерата. Пред камерата ти не трябва толкоз ясно да показваш. Напротив, би трябвало по-скоро да криеш страстта, да криеш смисъла, тъй че камерата да се опита да я открие у теб. Защото, в случай че доста ясно покажеш страст,  сцената изгаря. 

Страховете и паниките постоянно ли Ви работят освобождаващо?

- Човек постоянно би трябвало да прави своята персонална гражданска война, своя персонален протест. Защото ние сме задръстени със ужасно доста клишета – от филми, от медии, от книги. Трябва в себе си да се разбунтуваш, да разчупиш тези клишета, тъй като те сковават. Ако ти решиш да излезеш от клишето и свободно изразиш себе си – това е нещо, което публиката усеща. Когато видиш свободен човек на сцената, свободен създател, като аудитория ти го усещаш и това дава независимост и на самия теб. 

Като приет психолог Ви запитвам – отчуждението ли е най-големият проблем на актуалния привързан човек?

- Аз не съм психолог, просто се пробвам да се отнасям към персонажите си с емпатия, със състрадание. Аз имам мнение, което от време на време съответствува с мнението на един или различен воин, само че това не трябва да проличава на сцената или на екрана. Това ми разрешава аз самият да се изучавам от творбите си. Не мисля, че съм добър психолог...

До този миг от живота си какво сте претърпял повече – хубавото или неприятното?

- Героят във кино лентата го споделя доста ясно: „ Животът е доста повече страдалчество, в сравнение с нестрадание “. Аз също мисля по този начин. От друга страна, щастието го има в нашия живот. Има дребни дози благополучие всеки ден. Просто, ние не го разпознаваме, тъй като го претърпяваме като нещо обикновено. За човек е обикновено да бъде благополучен и по тази причина не си даваме сметка, че сме щастливи. Преживяваме го като нормалност. Аз се пробвам да оценя това благополучие в моето всекидневие, да си дам сметка, че ето в този момент най-малко не пострадвам... 

Снимка: Даниел Димитров

Всички ние имаме някакви доста нереални, идеализирани показа за щастието. Например, къщурка на брега на морето, времето е прелестно, слънце пече, към теб търчат дечурлига. Каква обаче е действителността? Ако имаш къща на брега на морето и децата търчат към теб, те ще пищят, ще се бият, жена ти ще е нервна. Това е действителността. Всъщност, нещата не се случват по този метод...

Какво е в положение да Ви направи нападателен? „ Щастието “,  което преди малко описахте, би ли могло?...

- Мога да стана нападателен, в случай че някой ме лъже. Ако някой те лъже, в случай че усещаш, че нещо не е същинско – това е най-лошото нещо.

Чувствате ли се 100-процентов маджарин? Бихте ли се разпознал с сходно факсимиле?

- (Смее се – бел. а.) Третата част от тази кинотрилогия, която следва да излезе, е наречена „ Един % американски индианец “. Там един човек си поръчва генетичен тест, само че умира преди да получи резултатите. Негов непосредствен чете проучването и схваща, че приятелят му носи гените на американски индианец.

Унгария е извънредно смесена страна – както от генетична, по този начин и от културна позиция. Аз самият съм извънредно разбъркан. В мен има полска кръв, италианска кръв, еврейска кръв, унгарска кръв. Нацията, в последна сметка, е просвета. Нацията е връзка с общността, в която живееш.

Снимка: Даниел Димитров

Напоследък се усещам, по-скоро, отчужден от унгарската еднаквост – такава, каквато тя ми се постанова от държавното управление и от медиите. В реалност, се усещам като безродник, тъй като сега пропагандата ни набива някакъв националистически, доста клиширан вид на унгарска еднаквост. За мен моята унгарска еднаквост не е това.

Възможно ли е в миналото да се появи Ваш филм, наименуван „ Кой се опасява от Виктор Орбан “.

- (Смее се – бел. а.) Не. Не бих желал. Мисля, че има доста по-важни неща, за които да върша филми, в сравнение с за този гъз. Погледнете последните 100 години в Унгария. Аз не бих похвалил нито един наш политик. Те са били фашисти, комунисти, властнически хора, гангстери... През същото това време обаче ние сме имали чудесни композитори, режисьори, поети. И ние помним тях и това е доста по-важно, и по тази причина би трябвало да се вършат филми за тях, а не за тези хора. Те желаят ние да вършим филми за тях, само че по тази причина и не съм споменавал по никакъв метод Орбан и неговото ръководство в моя филм, тъй като мисля, че има доста по-важни неща от това лайно.

Отказахте ли се изцяло да вършиме филм за Петьофи – може би, един от най-известните унгарци по света? Имате подготвен сюжет...

- Съвсем скоро имаше премиера на нов филм за Петьофи, изпълнен с проправителствена и националистическа агитация. Бюджетът му е 20 милиона евро. Как аз да направя филм? Иска ми се, само че по какъв начин? Не и при ръководството на този режим. И се притеснявам, че този режим няма да завърши в границите на моя живот... 

Коя е обичаната дума на родния Ви език?

- Много добър въпрос. Не знам... Трябва ми време да помисля (Замисля се – бел. а.). Не зная... Аз работя с думи и е мъчно да си избера една. Много хубави думи има в унгарския, който, в съпоставяне със славянските езици, е по-мек. 

Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... "?

-...който обича да играе. Играта за мен е най-важното нещо – да играеш с облиците, с думите... Актьорската игра на сцената... Както, когато си дете и си играеш, и изцяло забравяш света към себе си. И още по-важно е, че забравяш себе си и своето аз. 

Това не важи ли и за живота? 

- Да. Защото, както споделих първоначално, животът е най-вече страдалчество и, в случай че не играеш, няма никаква приятност, няма никаква наслада.

Снимка: Даниел Димитров

Животът, самичък по себе си, е серия от раздели. Разделяш се с майка си, разделяш се с учебното заведение, разделяш се със съучениците, разделяш се с другари, разделяш се с обичаната си и най-после се разделяш със самия живот. Така че, в случай че я няма играта, животът би бил нещо непоносимо.

Режисьорската е специфичен посетител на „ София филм фест “ Световноизвестната полска режисьорка показва „ Жената от … “ на „ София филм фест “ Финландската звезда е измежду специфичните посетители на „ София филм фест “ (2024) Германският режисьор гостува със своя кинодебют на „ София филм фест “ (2024) Актьорът са завръща на театралната сцена