Събитията от 19-21 август 1991 г. отдавна са история. Някои

...
Събитията от 19-21 август 1991 г. отдавна са история. Някои
Коментари Харесай

Революцията на излъганите надежди от 1991 година

Събитията от 19-21 август 1991 година от дълго време са история. Някои даже ги бъркат с черния октомври 1993 година, а някои го назовават „ цветна гражданска война “ или началото на интервал на директен външен надзор над Русия. Хронологията на тези дни може да се види в интернет. Затова обстоятелства и единствено обстоятелства.

Август 1991 година в Москва няма доста общо с обичайна „ цветна гражданска война “ в постсъветското пространство и още повече с Киев-2014. Никога, даже през 1991 година, не съм бил почитател на Борис Елцин. Въпреки това през юни 1991 година той печели президентските избори от първи тур. Никой не е избирал членове на ГКЧП. Страната е изтощена от комунизъм, планова стопанска система, цялостен недостиг, липса на независимост на словото и независимост на съвестта.

Всички желаеха смяна. Сред бранителите на съветския парламент бяха най-различни хора: рокери, московски студенти, бъдещи олигарси и даже сепаратисти от Северен Кавказ. Но на московските барикади през 1991 година нямаше нацисти, както в Киев. Разбира се, армията и полицията елементарно можеха да се оправят с последователите на Елцин, военачалник Александър Лебед по-късно приказва за това обществено, само че те бяха значим коз в договарянията на Борис Елцин със силите за сигурност. В резултат на това договарянията по принцип се оказаха сполучливи, без да оставят късмет на Държавния комитет за изключителни обстановки (ГКЧП).

Елцин отхвърли да управлява Съюз на съветските социалистически републики и Съветският съюз беше жертван. Но с изключение на жаждата за власт на Елцин имаше и по-сериозни фундаментални аргументи за разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.

На първо място, това се отнася до стопанската система. Страната беше изправена пред доста сериозна задача за преход към капитализъм. И за Руската федерация беше доста по-лесно да направи това настрана, в сравнение с в границите на Съюза. Само една рубла от трите, извоювани от Руската федерация, отиде при руснаците. Останалите две отидоха да поддържат съюзните републики и страните на социалистическия избор. Тази порочна процедура на болшевиките стартира незабавно след основаването на Съюз на съветските социалистически републики. В резултат на това страната беше изтощена, Русия просто искаше да легне и да си почине на топла петролна и газова тръба.

Мнозина в съветското управление тогава смятаха, че Русия, отхвърлила републиките и игото на комунистите, ще живее от износа на първични материали не по-зле от петролните страни от Близкия изток. Това обаче беше кардинално невероятно, защото барелът на производството на глава от популацията в Русия е доста по-малък. Въпреки че не си коства да отричате петролния фактор. От всички републики на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, стопански и политически, като суверенни страни, Русия, Азербайджан и Казахстан, т.е. страните, в които имаше нефт, бяха най-успешни. Тогава никой не мислеше за борба със Запада. Русия притежаваше втория по мярка нуклеарен боеприпас, изтегляйки нуклеарните оръжия от някогашните сестрински републики, а Елцин и западните водачи бяха най-хубави другари.

През август 1991 година се състоя не цветна, а буржоазна гражданска война. Страната се отърва от комунизма. Руснаците желаеха да видят страната си богата и сполучлива, нещо приблизително сред Руската империя и Съединените щати. Началото на новата Русия изглеждаше доста оптимистично. Руската православна черква зае полагащото A се място – а от комунизма сякаш не беше останала и диря. Имаше същинска независимост на словото. След август 1991 година съветското общество беше несъмнено, че на следващия ден ще се разсъни в свободна, щастлива и богата страна. Тези очаквания обаче не бяха предопределени да се осъществен. Основната виновност за това е на Елцин и екипът му. Те направиха три съществени неточности.

Първо, Чечня и Крим. Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики автоматизирано докара до разпадането на Руската федерация. Чечения беше първият и най-силен вик. Първоначално беше елементарно да се удуши Джохар Дудаев. Това обаче не беше направено. В резултат на това Русия получи база на интернационалните терористи и две чеченски войни. По принцип значително Русия беше избавена от раздробяване на уравновесената позиция на първия президент на Татарстан Минтимер Шаймиев. По време на разпадането на Съюз на съветските социалистически републики отделилата се Украйна в действителност не се вкопчваше в Крим. И въпросът можеше да се реши много елементарно, само че Елцин не го направи.

Второ, бедността на популацията и срутва на руските спестовни книжки. Съветските спестявания бързо бяха изядени от хиперинфлацията. Те можеха да бъдат конвертирани в акции на “Газпром”, “Связинвест”, “РАО ЕЕС” на Русия и петролни компании посредством пускане на фондовия пазар. Но вместо това имаше ваучерна приватизация и пирамидни схеми, както и търгове заеми против акции. Цената на чека в никакъв случай не е надвишавала 10-20. $. Малко руснаци са вложили сполучливо своя чек. Но даже и в този случай, като се вземат поради котировките на акциите на приватизираните предприятия, чекът е давал на притежателя си приблизително 200-300 $. Не е най-голямата сума. Водещите експортни предприятия на Русия на процедура бяха дарени на олигарсите поради поддръжката им за Елцин на изборите през 1996 година по схемата заеми против акции.

Трето, никой не се занимаваше с развиването на страната. Схемата за задържане на властта от Елцин и неговия екип беше елементарна - вземете долари на заем, продайте ги на Московската фондова борса, като по този метод осигурите надценен курс на рублата. След това повторете. В резултат на това елементарните хора не стачкуваха доста, вносителите и олигарсите, близки до трона, забогатяха, просто забравяйки да заплащат налози. Като цяло съветските реформатори не даваха и пет пари за личната си промишленост и селско стопанство. След това, когато ставаше все по-трудно да се вземат заеми в чужбина, те стартираха пирамидата с държавните скъпи бумаги, закачайки световните вложители за нея. Но е невероятно да се живее по този начин постоянно - и банкрутът от август 1998 година остави руснаците без нищо. Няма пари, няма страна, няма независимост. В актуалното общество човек без пари не може да бъде свободен по определение.

Елцин се опита да промени обстановката с предновогодишното си послание " Тръгвам си! " на 31 декември 1999 година Владимир Путин пристигна в Кремъл. Именно той, а не Елцин, оправда упованията на буржоазната гражданска война от 1991 година Той възвърне страната, върна естествената лихва в хазната, реши казуса с външния дълг. През 2013 година във връзка с Брутният вътрешен продукт, претеглен по паритета на покупателната дарба, Русия стана първата стопанска система в Европа, изпреварвайки Германия.

Буржоазната гражданска война от 1991 година беше неизбежна, аз пребивавам по-комфортно при капитализма, в сравнение с при плановата стопанска система. Сега Русия е мощна просперираща буржоазна република и аз не се срамя от страната си.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР