Събитието е съвместна инициатива на международните проекти OutPHit, nZEB Ready,

Събитието е взаимна самодейност на интернационалните планове OutPHit, nZEB Ready, SMART2 и DiVIRTUE, а фокусът му е върху уменията и знанията за узаконяване, планиране и строителство на интелигентни и високоефективни здания. Тази тематика става все по-актуална с възходящото значение на енергийната успеваемост и интелигентните технологии в строителството. На самото пък се чака да участват редица водещи специалисти в региона на строителството и устойчивата сила от 13 европейски страни. Ето какво описа пред 3eNews за предстроящата конференция изпълнителният шеф на Центъра за енергийна успеваемост " ЕнЕфект " Драгомир Цанев: Д-р Цанев, желая да ми разкажете повече за идното събитие за интелигентни и високоефективни здания и какви действителни приложения виждате в технологията? И какво съставлява за строителния отрасъл новаторският план OutPHit?  Ние в никакъв случай не преглеждаме една конференция като самостоятелно събитие. Това е продължение на всички тези кръгли маси за финансиране на планове за устойчива сила и осъществяване на капиталови концепции на локално ниво, които направихме в последните месеци и години, в това число и като съпътстващи събития към 61-вата сесия на Междуправителствения панел по изменението на климата (IPCC), която се организира в София в края на месец юли. Сега въпросът, с който се надявам да притеглим вниманието на професионалната общественост, е по какъв начин тези политики би трябвало да се случат на място, на терен.  Какво значи тази обща настройка за вложения в устойчива сила за строителния бранш, който в действителност обезпечава реализацията на терен? Ще си разреша да продължа и да разширя отговора тук. Всъщност големият проблем, който е систематичен и е освен за България, а за целия Европейски Съюз, е, че строителния бранш изпитва съществени усложнения да посрещне търсенето и да достави първокласен артикул. Хората, технологиите постепенно навлизат в строителството, а ние в действителност желаеме доста бързо и дейно да развием сградния бранш и като цяло обществената инфраструктура, освен това с качество, което да е уместно да посрещне провокациите от изменението на климата. В София, в НДК ще си приказваме тъкмо по какъв начин това може да стане по-бързо, по-умно, с по-малко хора. Защото нямаме съображение да допускаме, че искащите да работят в бранша на сградното строителство ще се усилят фрапантно с оглед и на демографската обстановка, и на трендовете от последните години. Още по тематиката 31 яну 2024 20 окт 2023 Наскоро министърът предложи 1700 висококвалифицирани експерти от комплекса „ Марица изток “ да се ранно пенсионират 5 години по-рано, което считам, че е един добър дипломиран личен състав. Така е, само че никога няма да са задоволителни, защото нашите планове демонстрират, че минимум 50 000 души трябват да навлязат в бранша. Но естествено, че постоянно по положителната тактика е да се научим да вършим повече с по-малко хора, само че по-умно и с по-голямо присъединяване на технологиите. Това е рецептата за устойчивото развиване на всеки бранш.  Истината е, че има огромна разлика сред това, което е евентуално използвано като технологии в строителството и това, което действително се случва в нашата процедура. А тъкмо това ще е тематиката на конференцията. Проектът OutPHit, за който споменахте, в действителност работи тъкмо в тази посока. На първо място, демонстрираме по какъв начин сградното възобновяване може да реализира най-високите критерии за енергийна успеваемост по стандарта „ Пасивна къща “. Искаме обаче да го създадем с използването на фабрично създадени съставни елементи непосредствено на обекта. Това от една страна извънредно доста понижава времето, прекарано на строителния обект, тъй като нещата се случват доста по-бързо, а въпреки това, заобикаля типичните и постоянно доста скъпи неточности при строителството, защото съставените елементи идват подготвени, съединени във фабрични условия. Вече виждаме и все по-често ще виждаме огромни обекти, които се приключват безусловно за дни, които демонстрират какво фактически може да се реализира, в случай че актуалните технологии се ползват пълноценно. А пилотните обекти от OutPHit ще ни покажат и нещо друго доста забавно: какъв брой са удовлетворени хората след осъществяването на обекти до такова ниво на енергийна успеваемост. Имаме един прелестен образец, посредством който виждаме по какъв начин една от първите пасивни здания в Атина, проектирана от нашите сътрудници от Hellenic Passive House Institute,  поддържа непрекъснати 26-27 градуса при над 40-градусовите жеги в града това лято без да употребява охладителна система (въпреки че има такава). Буквално всички съседи на собственичката отиват да търсят отбрана от жегите вътре в тази пасивна постройка. Защото в действителност това е един от другите резултати на енергийната успеваемост - като се изключи че ни понижава сметките за отопление, ни защищава и от прегряване през лятото. А виждаме, че тъкмо това от ден на ден ни би трябвало. Преди няколко дни излезе едно проучване на организацията „ Грийнпийс “, които с термокамери в Пловдив демонстрираха по какъв начин постройките се нагряват съвсем до 70 градуса през лятото. Така че може би е все по-важно да се замислим какъв брой е значима положителната изолираност и обшивката.   Нашите здания би трябвало да станат топлинно инертни – както не би трябвало да пускат топлота да излиза през зимата, по този начин и не би трябвало да пускат топлота да влиза през лятото. А тези вътрешни топлинни облаги, които се получават от топлината, която се излъчва от уредите и от нас самите, да бъдат следени по допустимо най-ефективния и интелигентен метод. Затова си има и технологии към този момент, които вършат това нещо освен допустимо, те го вършат действително единственият логически избор, когато си приказваме за качествени здания и комфорт. Както и за здравословни условия на живот, тъй като аз виждам и другата статистика – по какъв начин лятната смъртност в България е една от най високите в Европа. А и зимата не е дребна предвид на запрашеност на фини прахови частици на въздуха в огромните градове, което е реалност. Така е, хората живеем в градове, това е реалност и би трябвало да сме оптимално съществени. Прекарваме повече от 80% от времето си в постройките и би трябвало да сме оптимално съществени към всички тези елементи, тъй като няма нещо, което да не е по-ценно от здравето. Много пъти сме си казвали, че ние в последна сметка не строим постройките, с цел да пестим или да харчим сила с тях. Строим ги, с цел да живеем добре, удобно, и най-много здравословно. Затова и пасивните здания са насочени към комфорта и отличните хигиенични условия – да, в София би трябвало да сменяме филтрите на вентилационните системи в пасивните здания два пъти по-често от естественото, само че сме предпазени и от праховите частици, и от другите замърсявания на въздуха.  Бихте ли ни споделили имаме ли към този момент в България положителни образци за близка до нулево емисионна постройка или пасивна постройка в България? Това са термини, които постоянно използваме взаимозаменяемо. Има причина за това нещо, тъй като в действителност правилата на планиране и строителство са на практика едни и същи. Ако ние използваме правилата на пасивната къща, доста елементарно ще стигнем до номенклатурните дефиниции, идващи от европейското право за съвсем нулево-енергийна постройка. А в сегашния миг към този момент приказваме за нулево емисионни здания. Какво значи това? Много е простичко в действителност, когато се замислим. Това значи постройката да има нужда от извънредно малко сила, с цел да реализира най-благоприятен комфорт. Тоест да имаме добра сградна обвивка, която не пропуща топлината да излиза или да влиза. Да имаме сградни системи, които да ни обезпечават оптимални температури и качество на въздуха в пространствата през всички сезони, с преобладаващо потребление на възобновими енергийни източници. Това точно значи съвсем нулево-енергийна постройка: да ни би трябвало доста малко сила и да си я доставяме от възобновими източници. А нулево-емисионна към този момент значи даже производството на сила от ВЕИ да е по-голямо от потребността от сила за обезпечаването на естествени условия на живот в постройката. Така би трябвало да се компенсират даже и излъчванията, които са вложени в производството на строителните материали и произведения, които се употребяват в строителството. Не сме стигнали още до това ниво в практиката, само че знаем, че в България за новите здания към този момент е наложително да прилагаме българската формулировка за съвсем нулево-енергийна постройка. И ние като консуматори, в случай че знаем какво стои и какви правила, какви подходи и технологии би трябвало да се употребяват, ще си ги търсим от изпълнителите. Това не е даже толкоз значимо за потреблението на сила, що се касае за нашето лично здраве и комфорт.  Дали имаме положителни образци в тази посока в България? Добри образци има и то не от през днешния ден, не и от през вчерашния ден. Всъщност по-запалените архитекти и откриватели ще ви кажат, че правилата на биоклиматичната архитектура, които са в основата на енергийната успеваемост, са се употребявали в България още от възрожденската архитектура. С развиването на технологиите и навлизането на интернационалните концепции в последните 20 години в България има доста здания, които претендират да бъдат пасивни. А някои от тях - десетина, са и сертифицирани от Международния институт „ Пасивна къща “, чийто изпълнителен шеф също ще забележим в София за първи път, откогато е основан института преди 30 години. Ние самите, като създатели на първия план за сертифицирана пасивна постройка с публично предопределение в България, познаваме този развой извънредно добре. Той се основава на подробен надзор над всеки артикул, всяко произведение, което се влага в строителството, както и на самия план, на първо място. И оттова нататък на употребяваните строителни технологии, тъй че да сме сигурни, когато обектът е приключен, че ние фактически ще получим това, за което сме си платили. За тези, които считат, че това е скъпо наслаждение – мога да ви уверя, разходът по оказването на този първокласен надзор безусловно си коства, тъй като ни пести доста, доста проблеми в бъдеще, като се изключи че покачва цената на самия парцел.  Общо взето за това ще научим и ще забележим повече на идната конференция. Там ще забележим забавни планове, в това число от близки до нас страни, които са получили този документ и потвърждават, че нещата могат да се случат. Много значимо е да се знае, че всички че тези процеси се случват с минимално или даже без оскъпяване. Тук не приказваме за по-скъпи технологии, приказваме за по-умно планиране, което към този момент се отразява и върху икономическата успеваемост на постройката, и като капиталова стойност. А най-много и като разноски за целия витален цикъл на дадена постройка, които са несравнимо по-ниски, в сравнение с това, което получаваме в актуалното строителство. Започват ли хората към този момент да осъзнават, че в действителност умните технологии, по-добрата околна среда, спестяването на сметките за сила в последна сметка не излизат чак толкоз скъпо при строителството по отношение на една елементарна стандартна постройка, издигната преди години? За страдание това продължава да бъде проблем, защото информацията, която доближава до крайния консуматор е доста мощно нюансирана от разнообразни комерсиални ползи. Съгласете се, ние като елементарни консуматори се сблъскваме с този развой няколко пъти в живота си. Основно е когато закупуваме жилище, а ние не закупуваме ново жилище всеки ден, с цел да сме осведомени за средата и процесите. Тук от една страна е належащо едно по-сериозно ограмотяване на потребителите, с налична за тях информация, която да могат да намерят в местата, където се реализират покупко-продажбите. Например в организациите за недвижими парцели, в банките, откъдето се вземат заеми. А въпреки това е належащо това нещо да залегне и в нормативната уредба, тъй като в последна сметка нещата, които хората няма по какъв начин да са експерти в тях, би трябвало да бъдат малко или доста опосредствани посредством намесата на страната. Тук става дума за един повсеместен развой на промяна на нормативната уредба в сградния бранш, който би трябвало в последна сметка да отбрани ползите на потребителя. А не саниране „ на парче “, както се случваше преди известно време. В никакъв случай. Знаем, че това даже и в този момент опонира на наредбите и в действителност освен наредбите са казуса, а самия развой по надзор и налагане на наказания. Но тези неща влизат в един сериозен политически диалог, който продължаваме да водим и няма да спрем да водим. Трябва обаче да се научим да свързваме развиването на новите технологии с успореден развой на осъвременяване на нормативната уредба. Затова, апропо, това събитие е извънредно уместно и за представители на държавните институции – всички са публично поканени. Именно тъй като на едно място ще се срещнат положителните практики и ще се установим какъв брой са скъпи парцелите в София, най-вероятно ще има много пресечни точки, на които да се обърне внимание. Така да се следват строителните правила и то с визия за европейските наставления.  Със сигурност е по този начин, процесът не става по-лесен. Аз бих желал да обърна внимание и на един различен детайл от събитието, който е по този начин наречената умна подготвеност на постройките. Това е нова система за оценка на качествата на постройките, която сега се публично се тества в доста страни от Европейски Съюз, измежду които е и България, и е с наклонността да стане наложителна. Тук приказваме за композиция сред енергийна успеваемост, която продължава да е водеща, само че също по този начин параметри на комфорт, здравословни условия на обитаване, и съгласуваност с енергийната система. Когато съберем тези три области, тогава получаваме фактически доказателство, че постройката дава отговор на актуалните способи на живот и е изцяло предпазена от опасности. Защото когато постройката е ефикасна и не губи елементарно топлота, то тогава ние можем да планираме по кое време да използваме сила за отопление или изстудяване, да го вършим, когато силата е най-евтина, и да не подвластен от флуктуациите на цената на дневна база при либерализиран пазар. А в случай че произвеждаме сами силата си, можем да преценим по кое време да я използваме, съхраняваме, или продаваме на най-хубава цена. За това обаче би трябвало да се научим да използваме актуалните технологии, и да не забравяме, че постоянно преди всичко е качеството, комфорта, здравословните условия на живот, за което точно това интелигентно ръководство на силата ни оказва помощ най-вече. Няколко думи за по старите здания, да кажем за техните притежатели или ползватели. Могат ли да научат нови практики на събитието. Сега предвид на развиването на технологиите? Могат, само че с ограничавания, тъй като ясно е, че остарялата постройка не можем да я преместим, не можем да я завъртим, с цел да й подобрим ориентацията, Но сигурно би трябвало да знаем до каква степен могат да стигнат плановете за възобновяване, какъв брой сила могат да ни спестят. Много постоянно, защото ние сме лимитирани в практиката си и от персоналния си опит, изпитваме подозрения, когато прочетем или чуем, че потреблението може да падне пет или даже 10 пъти в дадена постройка. Да, това е безусловно допустимо и ще го потвърдим с съответни образци. Защото да падне потреблението пет пъти е изчислено от нашата лична национална дълготрайна тактика за възобновяване – дори и повече. А когато обновяваме примерно остарял панелен или тухлен блок, в който няма сменени дограми, без положена изолираност, тогава резултатите са внушителни. С едно сложно възобновяване умерено доближаваме до 10 пъти понижаване на силата и точно това са образците, които ще чуете във всяка конференция, обвързвана с пасивните здания. Това ще бъде още веднъж доказано на 22-ри август в София. И това не са образци, които са основани на хартиени калкулации. Това са образци от стотици обекти, в които са приложени системи за мониторинг на резултатите. Това, от което най-вече ни е боязън в нашите стратегии за възобновяване, тъй като с нашите милиарди, които хвърляхме за некачествено възобновяване, не сложихме и една стотинка за техническо следене на резултата от това саниране. А когато хората са сигурни в това, което вършат, те освен че не пропущат, ами в противен случай, дават спомагателни средства да проследят резултатите. Защото това им дава самочувствието да настояват, че точно този метод е най-разумния, най-икономически ефикасен. Всичко това могат да научат и жителите и експерти -  да не се плашат от тези числа, да не се плашат от новите технологии и да видят, че това се прави от хора като всички нас, че не е толкоз скъпо, а в действителност изгодите от него са доста. Усещаме ги на момента, само че значимото е, че не престават в целия витален цикъл на постройката или на един план на възобновяване, а когато приказваме за сградна обвивка, този период е минимум 30 години. Предвидено ли е да се обсъдят повече благоприятни условия за обмяна на познания и умения по време на събитието? Това събитие също има упоритостта и да поддържа трансформацията в просветителната система, както и що се отнася до професионалното обучение в гимназиален етап, по този начин и до образованието за възрастни. Защото ние, колкото и да си го приказваме тези неща, в случай че няма кой да може да работи с тези нови технологии, не можем да чакаме действителен резултат. Ето за това също ще си приказваме на събитието: за модерни, гъвкави схеми за образование, които да са комфортни за работещи хора, които към този момент прилагаме по план nZEB Ready. Ще приказваме и за нахлуване на новите цифрови технологии в образованието, и по-конкретно за опциите на виртуалната действителност. По започващия план DiVIRTUE за първи път в България ще бъдат създадени образователни пособия в областта на строителството, които да употребяват виртуална действителност. Tе ще бъдат предоставени гратис на всички просветителни институции националната квалификационна система в   подкрепа на Пътната карта за повишение на квалификацията на работещите в строителство, която разработихме дружно с КСБ, НАПОО, АУЕР и БАИС. Това също по този начин е и в унисон с настоящата промяна на професионалното обучение, която се води от МОН. Много ми се желае по този метод, с взаимна поддръжка, с потребление на продуктите от плановете, които редом текат в сферата, да покажем, че в действителност можем да създадем смяната допустима и тези нови технологии да станат част от действителността.