Встъпителни думи на управляващия директор Кристалина Георгиева по време на Световната правителствена среща на върха
Събитие за показване на документа на МВФ: „ Усещане за топлота: Приспособяване към изменението на климата в Близкия изток и Централна Азия “
Ваши превъзходителства, дами и господа:
Изключително прави ми удоволствие да участвам на Световната държавна среща на върха и да показва нашия финален разбор за изменението на климата в Близкия изток и Централна Азия.
Събитието се организира в подтекста на трагични геополитически събития, провокирани от войната в Украйна, които имат обилни последствия за хората, обществата и стопанските системи. Подобно на пандемията, тя е блестящо увещание, че живеем в свят, който е по-податлив на разтърсвания.
Климатичната рецесия към този момент води до съществени разтърсвания в живота и поминъка. При стопляне от единствено 1,1 градуса по Целзий половината от популацията на света е изправено пред дефицит на вода най-малко един месец в годината. И тази липса се усеща изключително мощно в този район.
През последните две десетилетия честотата и сериозността на обвързваните с климата бедствия в района нарастват по-бързо, в сравнение с където и да било по света. Засушавания в Северна Африка, Сомалия и Иран. Епидемии и нашествия на скакалци в Африканския рог. Тежки наводнения в Кавказ и Централна Азия. Списъкът на бедствията бързо се удължава.
И както демонстрира новият документ на МВФ, икономическите и финансовите последствия оттези климатични въздействия са сериозна опасност за растежа и благоденствието в района.
През този век — при средностатистически индикатори — климатичните бедствия в Близкия изток и Централна Азия са се повишили и са довели до разселването на 7 милиона души, предизвикали са гибелта на повече от 2 600 души и са нанесли материални вреди за 2 милиарда $.
Знаем също по този начин, че рисковите метеорологични феномени нормално понижават годишния стопански напредък с 1-2 процентни пункта на глава от популацията. В подрегиона на Кавказ и Централна Азия те даже са предизвикали трайна загуба на ниво от 5,5 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт.
Съвременните провокации, свързани с климата, към този момент носят тежки загуби. Знаем, че планетата ни ще продължи да се затопля. Дори при доста понижаване на излъчванията в международен мащаб, до 2050 година междинните летни температури в половината от страните в района ще надвишават 30°С.
Какво можем да създадем, с цел да приспособяваме стопанските системи и обществата им към това предизвикателство?
На първо място, всички страни би трябвало фрапантно да понижат излъчванията, с цел да стабилизират световните температури и да създадат предизвикването за адаптиране по- комфортно за превъзмогване.
Нашият разбор демонстрира, че с цел да запазим жива задачата за повишение на температурата до 1,5 градуса по Целзий, би трябвало да понижим световните излъчвания на половина до 2030 година За да реализираме това, предлагаме непрекъснато повишение на цената на въглеродните излъчвания, в това число посредством еквивалентни ограничения без ценообразуване, както и зелени вложения и дейности за обезпечаване на обективен преход във всички страни и в границите на една страна. В този случай ОАЕ са водещи в районните старания с обещанието си да влагат повече от 160 милиарда $ във възобновими енергийни източници за постигането на нулеви чисти въглеродни излъчвания до 2050 година
Второ, да се даде приоритет на високостойностни ограничения за ръководство на риска, които са оправдани при всички евентуални бъдещи климатични сюжети, като в същото време се построи потенциал за адаптиране към бъдещи промени. Египет, да вземем за пример, влага в съвременни техники за напояване, обучение и опазване на здравето. ОАЕ се концентрират върху чистата сила, устойчивото строителство и опазването на водите.
В мощно уязвимите страни вложението в подготвеност за бедствия и потенциал за справяне с тях е от жизненоважно значение, дружно с укрепването на институциите и обществената резистентност. Таджикистан и Узбекистан, да вземем за пример, модернизираха своите трансгранични системи за ранно предизвестие за рискови метеорологични феномени и бедствия.
Трето, да се вградят политиките за акомодация в националните стопански тактики, изключително в макроикономическите рамки, които следва да отразяват напълно рисковете, свързани с климата.
В тези рамки съответни интервенции могат да оказват помощ за увеличение на обществените вложения в устойчива инфраструктура, в това число нараснала отбрана от наводнения, по-добро напояване и усъвършенствани здания. Симулациите за Мароко демонстрират, че вложенията във водна инфраструктура усъвършенстват устойчивостта към суши, като понижават загубите на Брутният вътрешен продукт с съвсем 60 % и лимитират разтърсванията в обществения дълг.
Разбира се, тези ограничения изискват спомагателни старания. По наши оценки потребностите от вложения в обществена инфраструктура могат да доближат до 3,3 % от Брутният вътрешен продукт годишно за обособените страни в района през идващите 10 години, което е над два пъти повече от междинното за разрастващите се пазари.
Като цяло обаче фискалното пространство в доста страни от Близкия изток и Централна Азия е лимитирано, изключително след пандемията. Адаптацията за повишение на устойчивостта към бъдещи бедствия, свързани с климата, се нуждае от комбиниране от вътрешни политически промени и по-голяма интернационална поддръжка.
От вътрешна позиция страните могат да стартират с активизиране на приходите, повишение на успеваемостта и смяна на целите на обществените разноски, където е допустимо, да вземем за пример посредством подмяна на общите дотации за гориво с целеви ограничения за подкрепяне на най-уязвимите хора. В интернационален проект положително начало би било напредналите стопански системи да реализират (или да надхвърлят) задачата за даване на 100 милиарда $ годишно за финансиране на битката с изменението на климата на разрастващите се страни.
МВФ ще изиграе своята роля.
Предвид икономическите провокации, които изменението на климата провокира в международен мащаб, като този район не прави изключение, ние от МВФ ускоряваме уговорката си в региона на климата. Целта ни е да помогнем на страните да засилят способността си да интегрират климата в макрофинансовите си политики посредством нашата аналитична активност, контрол и развиване на потенциала. Например идната Световна икономическа прогноза ще включва глава за основаването на зелени работни места.
Създаваме и нов поверителен фонд за резистентност и непоклатимост, който ще има за цел да се оправи с макрокритични дълготрайни структурни провокации пред уязвимите страни членки — в това число изменението на климата.
Позволете ми да завърша със следното.
Тази година интернационалното внимание към проблемите на климата е ориентирано към Близкия изток. Египет ще бъде хазаин на COP27 през ноември, а през 2023 година ще пристигна ред на Обединените арабски емирства. Докато чакаме тези срещи, интернационалната общественост би трябвало да се сплоти, с цел да разиска изключителното значение на дейностите в региона на климата за нашето настояще и бъдеще.
МВФ е подготвен да поддържа нашите членове в взаимната ни работа в тази тенденция.
Ваши превъзходителства, дами и господа:
Изключително прави ми удоволствие да участвам на Световната държавна среща на върха и да показва нашия финален разбор за изменението на климата в Близкия изток и Централна Азия.
Събитието се организира в подтекста на трагични геополитически събития, провокирани от войната в Украйна, които имат обилни последствия за хората, обществата и стопанските системи. Подобно на пандемията, тя е блестящо увещание, че живеем в свят, който е по-податлив на разтърсвания.
Климатичната рецесия към този момент води до съществени разтърсвания в живота и поминъка. При стопляне от единствено 1,1 градуса по Целзий половината от популацията на света е изправено пред дефицит на вода най-малко един месец в годината. И тази липса се усеща изключително мощно в този район.
През последните две десетилетия честотата и сериозността на обвързваните с климата бедствия в района нарастват по-бързо, в сравнение с където и да било по света. Засушавания в Северна Африка, Сомалия и Иран. Епидемии и нашествия на скакалци в Африканския рог. Тежки наводнения в Кавказ и Централна Азия. Списъкът на бедствията бързо се удължава.
И както демонстрира новият документ на МВФ, икономическите и финансовите последствия оттези климатични въздействия са сериозна опасност за растежа и благоденствието в района.
През този век — при средностатистически индикатори — климатичните бедствия в Близкия изток и Централна Азия са се повишили и са довели до разселването на 7 милиона души, предизвикали са гибелта на повече от 2 600 души и са нанесли материални вреди за 2 милиарда $.
Знаем също по този начин, че рисковите метеорологични феномени нормално понижават годишния стопански напредък с 1-2 процентни пункта на глава от популацията. В подрегиона на Кавказ и Централна Азия те даже са предизвикали трайна загуба на ниво от 5,5 процентни пункта от Брутният вътрешен продукт.
Съвременните провокации, свързани с климата, към този момент носят тежки загуби. Знаем, че планетата ни ще продължи да се затопля. Дори при доста понижаване на излъчванията в международен мащаб, до 2050 година междинните летни температури в половината от страните в района ще надвишават 30°С.
Какво можем да създадем, с цел да приспособяваме стопанските системи и обществата им към това предизвикателство?
На първо място, всички страни би трябвало фрапантно да понижат излъчванията, с цел да стабилизират световните температури и да създадат предизвикването за адаптиране по- комфортно за превъзмогване.
Нашият разбор демонстрира, че с цел да запазим жива задачата за повишение на температурата до 1,5 градуса по Целзий, би трябвало да понижим световните излъчвания на половина до 2030 година За да реализираме това, предлагаме непрекъснато повишение на цената на въглеродните излъчвания, в това число посредством еквивалентни ограничения без ценообразуване, както и зелени вложения и дейности за обезпечаване на обективен преход във всички страни и в границите на една страна. В този случай ОАЕ са водещи в районните старания с обещанието си да влагат повече от 160 милиарда $ във възобновими енергийни източници за постигането на нулеви чисти въглеродни излъчвания до 2050 година
Второ, да се даде приоритет на високостойностни ограничения за ръководство на риска, които са оправдани при всички евентуални бъдещи климатични сюжети, като в същото време се построи потенциал за адаптиране към бъдещи промени. Египет, да вземем за пример, влага в съвременни техники за напояване, обучение и опазване на здравето. ОАЕ се концентрират върху чистата сила, устойчивото строителство и опазването на водите.
В мощно уязвимите страни вложението в подготвеност за бедствия и потенциал за справяне с тях е от жизненоважно значение, дружно с укрепването на институциите и обществената резистентност. Таджикистан и Узбекистан, да вземем за пример, модернизираха своите трансгранични системи за ранно предизвестие за рискови метеорологични феномени и бедствия.
Трето, да се вградят политиките за акомодация в националните стопански тактики, изключително в макроикономическите рамки, които следва да отразяват напълно рисковете, свързани с климата.
В тези рамки съответни интервенции могат да оказват помощ за увеличение на обществените вложения в устойчива инфраструктура, в това число нараснала отбрана от наводнения, по-добро напояване и усъвършенствани здания. Симулациите за Мароко демонстрират, че вложенията във водна инфраструктура усъвършенстват устойчивостта към суши, като понижават загубите на Брутният вътрешен продукт с съвсем 60 % и лимитират разтърсванията в обществения дълг.
Разбира се, тези ограничения изискват спомагателни старания. По наши оценки потребностите от вложения в обществена инфраструктура могат да доближат до 3,3 % от Брутният вътрешен продукт годишно за обособените страни в района през идващите 10 години, което е над два пъти повече от междинното за разрастващите се пазари.
Като цяло обаче фискалното пространство в доста страни от Близкия изток и Централна Азия е лимитирано, изключително след пандемията. Адаптацията за повишение на устойчивостта към бъдещи бедствия, свързани с климата, се нуждае от комбиниране от вътрешни политически промени и по-голяма интернационална поддръжка.
От вътрешна позиция страните могат да стартират с активизиране на приходите, повишение на успеваемостта и смяна на целите на обществените разноски, където е допустимо, да вземем за пример посредством подмяна на общите дотации за гориво с целеви ограничения за подкрепяне на най-уязвимите хора. В интернационален проект положително начало би било напредналите стопански системи да реализират (или да надхвърлят) задачата за даване на 100 милиарда $ годишно за финансиране на битката с изменението на климата на разрастващите се страни.
МВФ ще изиграе своята роля.
Предвид икономическите провокации, които изменението на климата провокира в международен мащаб, като този район не прави изключение, ние от МВФ ускоряваме уговорката си в региона на климата. Целта ни е да помогнем на страните да засилят способността си да интегрират климата в макрофинансовите си политики посредством нашата аналитична активност, контрол и развиване на потенциала. Например идната Световна икономическа прогноза ще включва глава за основаването на зелени работни места.
Създаваме и нов поверителен фонд за резистентност и непоклатимост, който ще има за цел да се оправи с макрокритични дълготрайни структурни провокации пред уязвимите страни членки — в това число изменението на климата.
Позволете ми да завърша със следното.
Тази година интернационалното внимание към проблемите на климата е ориентирано към Близкия изток. Египет ще бъде хазаин на COP27 през ноември, а през 2023 година ще пристигна ред на Обединените арабски емирства. Докато чакаме тези срещи, интернационалната общественост би трябвало да се сплоти, с цел да разиска изключителното значение на дейностите в региона на климата за нашето настояще и бъдеще.
МВФ е подготвен да поддържа нашите членове в взаимната ни работа в тази тенденция.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ