Иво Христов: Прогресът на невротехнологиите не трябва да застрашава неприкосновеността на личния ни живот
„ Събирането на данни за протичащото се с нашите тела и мозъци би трябвало да бъде обект на прецизна правна рамка ”, счита българският евродепутат
Брюксел, 16 ноември 2023 г. – „ Напредъкът на невротехнологиите даде вяра даже на парализирани хора още веднъж да се движат независимо. Тези технологии основават благоприятни условия за справяне с невродегенеративни болести като заболяването на Паркинсон и Алцхаймер.
Наред с медицинския аспект, налице са редица опасности, които би трябвало да бъдат взети поради. Те засягат главните ни права – правото на умствено усамотение, самостоятелността на личната ни нервна система и свободата ни да взимаме решения.
Носим смарт часовници, които събират данни за качеството на съня ни, физическата ни интензивност и равнището ни на стрес. Живеем в ера, в която логаритмите и по този начин наречените „ интелигентни технологии “ имат от ден на ден информация за това, което се случва в телата и мозъците ни. И това повдига етични, обществени и политически въпроси. “
Това съобщи Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D), в откриващото си изявление на извършеното в четвъртък събитие на тематика „ Невротехнологиите и невроправата – поверителността е последната граница “. Христов бе хазаин на полемиката, проведена от Панела за бъдещето на науката и технологиите към Европейския парламент (STOA), на който българският евродепутат е заместник-председател.
В събитието участваха Марчело Йенка, професор по нравственос на изкуствения разсъдък и невронауките от Института по история и нравственос на медицината на Техническия университет в Мюнхен, водещи експерти по невропротези от Тюбингенския университет и изтъкнати имена от сферата на когнитивните науки.
По време на събитието Иво Христов осведоми, че страни като Чили, Испания, Словения и Саудитска Арабия към този момент са стартирали законодателни начинания в региона на невротехнологиите.
„ Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) и ЮНЕСКО акцентират нуждата от „ виновни нововъведения “ в тази област, както и от световна управническа рамка, с цел да може да бъде употребен капацитетът на невротехнологиите, като в същото време се обръща задоволително съществено внимание на рисковете, свързани с психическата целокупност, свободата на мисълта и съхраняването на човешкото достолепие. Трябва също по този начин да се вземе поради, че обществените и частните вложения в развиването на тези технологии са се нараснали фрапантно през последните години, само че единствено няколко страни организират финансови и научни старания в тази посока “, сподели още българският евродепутат. „ Сиреч, тези технологии са налични единствено за стеснен кръг артисти. ”
Иво Христов напомни още, че Испанското председателство на Европейския съюз е приело декларация по отношение на европейските невротехнологии.
„ Там откриваме апела за основаване на надеждна, транспарантна и виновна екосистема, която да е в полза на европейските жители и фокусирана върху отбраната на техните права “, сподели още Христов.
Според него е извънредно значимо да има постоянна правна рамка, която е в положение оптимално да отбрани главните ни права, изключително в подтекста на работата на Европейската комисия по WEB 4.0 и виртуалните светове.
„ Въпреки че невротехнологиите към момента са в развой на разработка, когато се комбинират с изкуствен интелект, напредъкът им може да бъде доста бърз, както в тази ситуация с Chat GPT. Трябва да се подготвим за сходни сюжети, защото те могат да застрашат сърцевината на нашия персонален живот. Разбирането на евентуалните рискове от невротехнологиите също ще ни разреши да разработим нови способи за „ невросигурност “, за битка както с прочувствената, по този начин и с когнитивната операция “, счита българският евродепутат.
За контакт с Групата на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Брюксел, 16 ноември 2023 г. – „ Напредъкът на невротехнологиите даде вяра даже на парализирани хора още веднъж да се движат независимо. Тези технологии основават благоприятни условия за справяне с невродегенеративни болести като заболяването на Паркинсон и Алцхаймер.
Наред с медицинския аспект, налице са редица опасности, които би трябвало да бъдат взети поради. Те засягат главните ни права – правото на умствено усамотение, самостоятелността на личната ни нервна система и свободата ни да взимаме решения.
Носим смарт часовници, които събират данни за качеството на съня ни, физическата ни интензивност и равнището ни на стрес. Живеем в ера, в която логаритмите и по този начин наречените „ интелигентни технологии “ имат от ден на ден информация за това, което се случва в телата и мозъците ни. И това повдига етични, обществени и политически въпроси. “
Това съобщи Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D), в откриващото си изявление на извършеното в четвъртък събитие на тематика „ Невротехнологиите и невроправата – поверителността е последната граница “. Христов бе хазаин на полемиката, проведена от Панела за бъдещето на науката и технологиите към Европейския парламент (STOA), на който българският евродепутат е заместник-председател.
В събитието участваха Марчело Йенка, професор по нравственос на изкуствения разсъдък и невронауките от Института по история и нравственос на медицината на Техническия университет в Мюнхен, водещи експерти по невропротези от Тюбингенския университет и изтъкнати имена от сферата на когнитивните науки.
По време на събитието Иво Христов осведоми, че страни като Чили, Испания, Словения и Саудитска Арабия към този момент са стартирали законодателни начинания в региона на невротехнологиите.
„ Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) и ЮНЕСКО акцентират нуждата от „ виновни нововъведения “ в тази област, както и от световна управническа рамка, с цел да може да бъде употребен капацитетът на невротехнологиите, като в същото време се обръща задоволително съществено внимание на рисковете, свързани с психическата целокупност, свободата на мисълта и съхраняването на човешкото достолепие. Трябва също по този начин да се вземе поради, че обществените и частните вложения в развиването на тези технологии са се нараснали фрапантно през последните години, само че единствено няколко страни организират финансови и научни старания в тази посока “, сподели още българският евродепутат. „ Сиреч, тези технологии са налични единствено за стеснен кръг артисти. ”
Иво Христов напомни още, че Испанското председателство на Европейския съюз е приело декларация по отношение на европейските невротехнологии.
„ Там откриваме апела за основаване на надеждна, транспарантна и виновна екосистема, която да е в полза на европейските жители и фокусирана върху отбраната на техните права “, сподели още Христов.
Според него е извънредно значимо да има постоянна правна рамка, която е в положение оптимално да отбрани главните ни права, изключително в подтекста на работата на Европейската комисия по WEB 4.0 и виртуалните светове.
„ Въпреки че невротехнологиите към момента са в развой на разработка, когато се комбинират с изкуствен интелект, напредъкът им може да бъде доста бърз, както в тази ситуация с Chat GPT. Трябва да се подготвим за сходни сюжети, защото те могат да застрашат сърцевината на нашия персонален живот. Разбирането на евентуалните рискове от невротехнологиите също ще ни разреши да разработим нови способи за „ невросигурност “, за битка както с прочувствената, по този начин и с когнитивната операция “, счита българският евродепутат.
За контакт с Групата на социалистите и демократите в Екологичен потенциал:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ